По принцип не обичам да играя демота. Обикновено гледам трейлъри и ако нещо ми хареса, си го купувам. Но исках много да изиграя демото на Detroit: Become Human. Не защото то ще ме накара или не да си купя играта, тя вече е на пре-ордер така или иначе. Няма как да пропусна новото творение на Кейдж. Не знам дали този човек е гений (за мен е!), но предишните му игри бяха изключително силни и въздействащи. И докато не харесах толкова Heavy Rain, колкото може би ми се искаше (тоест играта беше отлична, но не шедьовър), Beyond: Two Souls ми се изкачи на секундата след изиграването в топ 5 на най-великите игри за всички времена. Имах надежда, че Детройт ще бъде добра игра, която да бъде може би една идея под нивото на Beyond. Но след изиграването на демото, Кейдж загатва, че върви само нагоре, прекрасна атмосфера, брилянтна музика, страхотна сцена, не знам защо напомняща ми на финалната сцена от първия Dishonored. Впечатлен съм. Чакам играта в края на май и имам чувството, че за мен ще бъде Играта на годината. Не защото God of War е слаб, дори напротив. Просто "създанията" на Кейдж са като красиви харпии, ровещи в мозъка ти дълго след финалните надписи. И сега чувам "ревовете"на геймърите -тука няма геймплей, каква е тая помия и т.н. Няма геймплей в класическия стил, но има история, има разказваческо майсторство, има ИМЕРСИЯ- и това вече носи привкуса на изкуство в компютърните/видео игри