А да, вярно.

Реших да поцъкам пак Dying Light 2 - нали имаше масивен ъпдейт и тя, вкараха доста нови неща - нови мисии, огнестрелни оръжия, графични подобрения ... Мислех да си заредя си заредя сейфа от последно като съм играл (т.е. след края на играта и вече си само на free roam), но реших направо нова игра да започна.
За съжаление не мога да направя още много разликата, понеже съм позабравил конкретно механиките преди, но едно от нещата, които усетих беше, че нощните волатили са отново такива страховити като в първата игра - това беше едно от обещанията за ъпдейта.
Спомням си, че бях донякъде разочарован на двойката, че през нощта беше ... почти като през деня, но през нощта (това по Божинката ).
В първата игра нощните мисии, особено още като не си ъпгрейднат, бяха кошмар. Сега вече и в двойката е така - сгащи ли те натясно волатила, значи вече си пътник. А като те подгонят няколко, усещаш как адреналина ти скача и почваш панически да бягаш, надявайки се да стигнеш УВ-лампа преди да те изкормят.
Изобщо доста се кефя сега пак като я играя. Мисля, че беше леко недооценена заради високата летва на първото заглавие, но за мен и двойката е не по-лоша игра.

Аз първата я цъках,не беше зле,но до втората така и не стигнах.Днес излиза нещо като трета игра.Било замислено като експанжън за двойката,но в последствие решили да си е отделна игра.

И това Daying Light не го доиграх. В момента в който почваше реалната игра всичко някак ставаше еднообразно или поне на мен така ми действаше. Когато излезе TLOU и четох , че ще има разни зомбита си казах, че най вероятно няма да е моето , но се оказа тъкмо обратното. За съжаление Daying Light за мен е нещо съвсем далеч от TLOU. За разлика от другите MGS които съм играл в тази съм ебати и новобранеца. Падам от разни ръбове и отверстия, явно на Снейк ръцете му се изморяват след определено време. Мацката Бос дет ме барне ми скъсва гащите от бой. Стелт зад противник засега нула, в момента в който аха аха да го прасна отзад и той се обръща, при това едвам се влача след него за да не ме чува уж. До момента хич не се усещам , като супегерой с желязна физиономия.

Dying Light и TLOU са прекалено различни игри. Не могат да се сравняват. Буквално единствените прилики са в тематиката, но и там не са много.

Иначе, аз си дадох почивка от по-модерния гейминг. Споменах преди време, че си купих PS3 Slim за 100 лева, която сам си моднах, и сега предимно цъкам класики, които ги няма на PS5, поне не и без стрийминг.

Чакам да дойде Октомври, че да си взема MGS Delta на заплата.

@bonchef, храниш ли го редовно, доста влияе на стамината. Иначе камуфлажа е много важен. С подходящ костюм/боя си почти като невидим. Иначе имаш един костюм, подобен на тоя от петицата, дето ти подтиска стъпките. С него освен ако врага не гледа в теб, можеш и да удариш едно хоро зад него без да разбере. Има много имърсив неща(на фона на абсолютно абсурдните, като кутията да речем). Гледах един стриймър го бяха налазили камара пиявици в блатото и той вместо да ги махне, беснееше що кръвта му постоянно пада

Амииии....чак тази сутрин разбрах още доста неща от настройките. Това с храненето също, че и храната се разваляла, че и отровна имало. Лекуването обаче го хванах от първия път, така че там съм топ. Имало бутон за стелт движение. Да хванеш противника , да го плашиш, да го позваш като щит и една камара още, най вероятно съм разбрал не повече от 1/5 от нещата. Все още не мога да вървя по едно опънато въже да се спусна от него и да уловя друго въже под него. Все падам някъде отстрани. Лошото е че играта е безпощадна губиш или живота си или стамина. Ако нямаш храна трябва да намериш подходяща да ядеш и така. Надявам се в процеса на играта да го проумея. Докато се светна, че инвентара дето го взимаш още веднъж трябва да го менажираш за да ти е в бързото меню минах поне три нива от играта. Явно съм излязъл от форма с по новите игри където доста от нещата са опростени или поне аз играя такива. Ама , че и героя се движи гадно не съм в грешка. Някак много върви по основните направления нагоре, надолу, наляво и надясно т.е. при команда завива директно в някоя от тези посоки и да го накараш да върви по диагоналите е малко по тромаво. Колко пъти ме нахака в бодливата тел с течащия по нея ток не е истина просто , като аз го карам да върви в противоположна посока, ама как да е...

Аз бая часове навъртях на MGS 5 и някои механики така и не ги схванах. Коджима е на друго ниво в гейминга. Не казвам дали на по-добро или по-лошо, просто на друго ниво

Върхът за мен беше като се логнах случайно в MGSV на рождения си ден и имаше цяла сцена, режисирана ако имаш рожден ден. Викат те спешно в базата и те посрещат с торта. Наистина е на друго ниво Коджима-сан

Даа, Quiet със снайпера ти палеше пурата от разстояние. 3-тия акт на MGSV може и да не беше доизмислен, ама си остава една от най-великите стелт игри. Дори и понякога да е прекалено откачена за нашите западни разбирания.

Ако говорим за най-добрите японски дизайнери на игри, за мен са си Коджима и Suda51. Изтеглих си първия No More Heroes на PS3-ката и се размазах от кеф.

Duplicate.

Аз ще се повторя,но съм от хората,които грам не му харесват нещата.Има супер оригинални идеи,спор няма,но накрая винаги по някаква причина умирам от скука.

На мен също някой игрички са ми голям мерак от ерата на ps3-ките и нямат порт

Всъщност от тия май само Infamous e ps3... anyway и другите бих.

Shadow of the Colossus си има супер римейк.