Добре, ще е интересно, мнението ти за играта

Total War: Three Kingdoms и съм влюбен. Най-добрата игра в серията от Shogun 2 и то с много, много. Направо съм шокиран как може да се преработят толкова много неща, които никога не са ми допадали във франчайза и да се изчисти геймплея. А тамън взе да ми прилича на гадна сапунка серията като Total War: Atila за мен беше най-ниската точка.

Почнах да цъкам пак Dark Souls 3 (пада се НГ+8) и искам да избия всички босове само със спелове, без меле оръжия. Обаче ударих на тотален камък с трите демона преди ringed city, защото те са си направени да се бият с мечове и брадви, пробвах над 10 различни магии, пирота, чудеса ... не става просто, едвам ги одраскват.

Това не съм го харесвал никога, но в DS/DS1 маговете бяха много ОП.

Аз приключвам Проклятието на фараоните за AC Origins и се чудя мижду Salt & Sanctuary и Daughters of Ash мода за ремастера. Ама може и друго да ми хрумне да чистя преди Youngblood.

Почнах на ден 1 (по-скоро нощ първа) римейка на най-великия файтър и съм очарован- Samurai Shodown е точно това, което очаква всеки фен на поредицата. Много подобрени неща, включително графика, буквално хвърля в коша Текена и Мортал Комбата. Играх с театрала в сторито, излезе ми оня с четирите меча и ме смля на 3 или 4 битка. Страхотни първи впечатления, брутални разрязвания на две, тонове кръв, ако ти падне меча буквално те разфасоват на филийки. Ще поиграя по-сериозно тези дни, вкл. онлайн. И естествено основно ще се играе с Шарлот, театрала и Галфорд с кучето

https://beegalaxytoy.com/product/ps4-pro/?fbclid=IwAR06f2KAX451Z6gBqkufQdPQAbMFwLFT_7TCYAQytdCVP8F8Lo3PP5TzybI

500 000 човека преди малко се бехме събрали за онлайн в Блак Опс единичката ,в двойката са били поне милион,хаха,това в безплатния PSN на PS3. Игрите и ерата на Плейстейшън 3 и XBox 360 няма да бъдат настигнати никога,дори и срещу тях да тичат .Ако ще 20 ядра да имат процесорите на новите конзоли и 200 гиги памет - кел файда ,като игрите са ялови копия.
http://store.picbg.net/pubpic/59/82/ca8a0fb2860e5982.jpg

OK

Цъкам пак Skyrim

ATOM RPG - това руско отроче е много повече Fallout 3, отколкото всичките FO на Бетезда, взети заедно и умножени по х. Кара те да е замислиш какво губиш, когато любим франчайз попадне в лоши ръце. Като тези на Бетезда или на Райън Джонстън.

За първи път превъртях The Witcher. Дам, точно- само с 12 години закъснение. Но ми хареса. Сюжетът, тонът, героите, това че светът не е само черно и бяло... Хареса ми и това че продължава книгите. Ще се скача на 2рият Вещер, естествено с прехвърлен сейф

От Witcher 2 помня, че за първо преиграване е по-добре да играеш без импортирани сейфове. В пролога си губиш сребърния меч и важна част от първия чаптър е да си изковеш нов. С импортираните предмети от предишната игра това се губи. Но за сметка на това можеш да си изполваш бронята на Гарвана, която също отнема много време да се създаде в първата игра.

Една от силните страни на Вещера за мен винаги е било това усещане за размити граници, това, че можеш да отиграваш героя си като личност, водена от собствена ценностна система и вътрешен кодекс, без това да насилва вродената ни представа за добро или лошо.

В доста игри, когато решиш да играеш, така да се каже, положителен характер, принципно "добър", "light side", се налага да правиш или компромиси с образа за сметка на ефективността или обратно. Свършил си трудна задача, помогнал си на някой в трудност, излагайки се на опасност и след това отказваш да вземеш последните пари на човечеца като награда, защото си добър и не можеш да го оставиш да гладува след това. Това води до определени, чисто обективни трудности по време на самата игра. Това е добре, ако искаш да отиграваш крайно благороден, милосърден и себеотречен Паладин типаж, но в повечето случаи е за сметка на ефективността на самия герой. Приемайки заплащането като решение, продиктувано от крайно субективни причини като това, че иначе няма да можеш да си позволиш по-добра броня/оръжие води до ограбване на образа, който се опитваш да отиграваш.

При Вещерът този момент е много добре балансиран и води до усещането, че не жертваш здравия разум за сметка на достоверността, нито ефективността за сметка на роулплея.

Примерът, разбира се е твърде профанизиран, не се хващайте за него.