Отворен свят, инспириран от произведения на Лъвкрафт, в който един детектив решава различни случаи, които са ни представени чрез главни и странични куестове - решаването на които води до трупане на експи и при главните получаваш поредния гън. Определено с напредване на играта историята те потапя и в този смисъл ми допадна повече от Call of Cthulhu/последната/,и която аз лично не запомних с абсолютно нищо.На пръв поглед Потъналият град има атмосфера, но през цялото време ми навява някакви асоциации С Шерлок Холмс игрите по отношение на опциите и уменията, с които детективът разполага, може би качването на скиловете беше подобно във Вампир, както специалните умения, с които се възстановяват сцените при The vanishing of Ethan Carter, но дали защото след DArknes Within 1 и 2 и първaтa Cаll of Cthulhu нищо, правено по Лъвкрафт като игра не ме впечатлява, дотук просто не срещнах никакви прилични куестове, еднообразни мисии и повтарящи се текстури до степен да се чудя дали не съм объркала и влязла примерно в същата къща, в която бях преди 15 минути.
LethianDream - положително в играта e съчетанието на жанрове най-общо казано, отрицателното /за мен/ - лесни куестове и адски неудобната смяна на оръжията - но бойните сцени не са ми силната част, така че може да не го взимаш под внимание. Но определено по-добре от последната Call of Cthulhu
). Даже предпочитам Murdered: Soul Suspect пред тях!
Ако искам да играя с голям, първодивизионен отбор - предпочитам ПЕС.
Ако искам да играя с голям, първодивизионен отбор - предпочитам ПЕС.
Като трудност играя няколко години на Legendary, това реално май е предпоследната.По темата- продължавам с Алой в Horizon: Zero Dawn. След две години пауза пак ме кефи все едно я играя на ден първи. ШЕДЬОВЪР!!! Беше ме спряла една главна мисия около 20 левъл, която си минах с огън и жупел, като я наточих Алойчето на 35 левъл със странични дейности, а то трябвало само огнени стрели да сипя. Но тежко е да си прост като мен, не е лесно!
@LethianDream, аз не я доиграх, вече не помня защо, но мисля, че беше заради здравословни проблеми, като се оправих тогава заиграх друго. Сега покрай летните разпродажби в стийм ме досрамя колко игри имам и лека полека реших да чистя каталога си от непревъртяни. Първо на дневен ред ми е MGSV, след това отивам да стрелям с лък по машини 
Но беше преди години, сега ако тръгна да правя нещо такова вероятно ще загина. Ама винаги ми ставаше скучно, когато качвах 2-3 дивизии с някой слабак от най-долната в Англия и там запецвах. Обикновено и отебавах кампаниите. Ама и за мен това е най-привлекателно, да почна от голата нула. Вероятно заради любовта ми към RPG-то. Няма нищо интересно като Моуриньо и Гуардиола да хванеш топ отбор от самото начало. 
То е егаси фотореализъма и детайла, ебаси атмосферата, ебаси дизайна на картите и всичко. Предишните игри пак си бяха яки, но може би по скоро средняшки. Коридорното и клаустрофобично усещане не ми се понрави особено конкретно в тези игри. Докато при новата игра усещането че си в нещо като отворен свят, приключенския елемент, и фактът че не си само в пълен мрак, в някакъв тунел с коловози допринасят за много по-добрия експириънс . Направо нямам търпение довечера пак да седна пред компютъра и да се потопя в този свят
Евала им правя на разработчиците, значи все пак можело и 2019-та да се правят яки ААА игри
А ревютата е нормално да са смесени. Особено на РС - преместването при епик, бавното отстраняване на бъгове в началото и т.н. Да не говорим, за хора като мен дето някои от похватите на рейнджър хардкора ми втръснаха, но въпреки това продължих докрая. Оправдани атаки по английския войс актинг и т.н.
