То подхождането скептично, или дълбоко скептично, към нещо обикновено води до приятни изненади. Както и обратното е вярно. Аз още не знам какво да очаквам от Metro Exodus, но засега от... хм, по-качествените мнения мога да очаквам играта да е добра. Щото западните медии не са качествени по никой начин, а също и кухият хейт не го признавам (ся, Epic Games Store, едно, друго, окей, ама това не говори за качеството на самата игра, трябва човек да се абстрахира от това).

Ама все пак - то въпросът опира по-скоро да реализация. Щото ако се замислим - най-обичаният преход е от някакъв специфичен жанр към игра с отворен свят. Всичко днес е с отворен свят, даже и рейсърите. EA, Ubisoft и вече донякъде Bethesda правят бездушни игри не поради друго, а щото са на килограм и се опитват да чекнат всички чекбоксчета по някоя статистика за комерсиален успех. Докато други компании все още се опитват просто да правят яки игри. Което прави разликата.

Вчера за първи път откакто има Heroes 3 HD , реших да го пробвам. Така го пробвах, че след 6-7 бири и почти 8 часа игране до 4 сутринта, сега в работата ми идва да се обеся!

Въртя си Borderlands 2 в подготовка за тройката, играя с кеф, минавам си страничните мисии с идея за по-добър луут и оръжия и се радвам на простотийките, които излизат често. Дано тройката в някаква степен да се приближи по-скоро към великата двойка, а не към недоразумението Pre-Sequel.

То няма причина да не е така, The Pre-Sequel беше игра на външна (вече закрита) компания, която просто се опитваше да копира Borderlands 2 и хумора му, което често е рецепта за провал. Много трудно се копира нещо специфично. От трейлърите Borderlands 3 си изглежда отлично, тъй че ще видим дали Gearbox още могат да играят с големите кучета в гейминга. Щото ако Borderlands 3 фейлне ще е тежко за тях. Ама не мисля, че има голям (или някакъв) шанс за това.

Аз май скачам скоро директно на Wolfenstein-а, въпреки че толкова ми се играе още Three Kingdoms... направо ми се иска да си взема 1 седмица отпуск само за него.

Още ми е смешна една странична мисия- Култ, посветен на Firehawk (демек на Лилит). Счупих се от смях на нея - главният ИНСИНЕРАТОР, нещо като шефчето на култа, вика: Снощи Лилит дойде в съня ми и ми каза, че малкия трябва да бъде качен на върха и да бъде изгорен ритуално! При което Лилит ти се включва и казва: Не съм му казвала такива неща, камо ли да му идвам в съня Това е най-готиното в Borderlands- не толкова аркадния шутинг и луута, колкото хумореските, които правят яки дори страничните мисии
По темата - мислех и аз да се хвърлям скоро на Youngblood, но не съм играл първите две части, не знам дали не е по-добре първо да си ги мина тях. И продължавам с Borderlands 2. Първо сингъл ще си я мина, после ко-оп и след това пак ще пробвам Pre-sequel-а, да видим дали е толкова зле колкото го помня

Torment Tides of Numenera в момента. Доста недооценена игра, но мога да разбра защо - твърде нишова дори за повечето хардкор фенове. 😬

Няколко неща са, че наваксвам:

Минах длс-тата на Одисеята. Наистина стойностни длс-та, не ми харесаха колкото да речем Проклятието на фараоните за Ориджинса, но добре направени с разнообразни локации.

MGSV, като изключим абсурдното стори и алогизмите (героя се прицелва с покритото под eye patch око...), играта захласва. Само не разбирам култа към Коджима. Мога да преглътна сторито и на моменти алогичните решения, само ако това е пародия, ама не мисля че това е целта.

Фейбъл анивърсъри - направо се върнах в едно друго време. Превъртал съм Лост Чаптърс, тази мисля да я мина като друг архетип.

От довечера(вероятно) Младата кръв.

Снощи пробвах Madden игра за първи път от 15тина години. Режима дето си правиш QB изглежда любопитно, но ще видим.

И аз съм на Three Kingdoms, играта е велика.

Schizm 2: Mysterious Journey - Chameleon, така и не я изиграх толкова време...типичен олд скул куест, в който е по-трудно да формулираш задачата, отколкото да намериш решението.

Мен американският футбол хич не ме влече. Даже и не му знам правилата много-много. Макар че едно време научих тези на бейзбола заради игрицата на 8-битовото Nintendo. А иначе първите Fable-ли бяха стабиларки, само дето не знам третата как я оакаха така. Явно на Мулиньо хич не му се занимаваше.

@DragonSlayer, прекалено хард олдскул RPG-тата и на мен ми идват нанагорно. Подходът на Pathfinder ми допадна много - хем на моменти бойната система е лесна и "автоматична", хем тук-таме става тегаво да се препотиш. Онзи ден се сетих пак за Baldur's Gate II, ама не знам как ще ми се стори днес. Въпреки че битките често бяха брутално бързи, още помня как убих някакъв супер труден бос преди време от раз, после трябваше да лоудна преди него и 1 час не успях да го убия.

@lyubohar, тъкмо вчера се чудех дали да пускам (готовото) ревю с такова епохално закъснение, ама - ще го пусна, така или иначе е написано. Че и преди седмица само. Ама "ще го кача след работа, ще го кача след работа" и ей го. А пък уикенда изкарах помежду другото една кампания горе-долу до края. Сега съм в голямото меле преди края, дето всички ме мразят (и аз тях) и ще е голям калабалък.

Аз се каня да преиграя Dragon Age Origins, т.е. Балдурс Гейт за айляк геймъри като мен лятото 😂

@pseto: и аз съм точно на такова меле; таман се обявих за император, а неразумно бях пратил войските да вземат един от другите два престола, и гледам около столицата ми се струпали 7-8 чужди армии, явно несъгласни с претенциите ми за трона май ще лоудвам стар сейв, не виждам никакъв шанс да се върна навреме. Хем част от тия са ми васали, мамка им неблагодарна...Ако оцелея ги анексирам всички, не ме интересува какво ще стане след това

Най-трудното в играта: да запомниш имената на приятелите и враговете. Заклевам се, че около мен трябва да има поне 7 играча с име Lao Bei.

Не можеш ли да си отзовеш армиите от фронта и да ги създадеш наново в столицата? Това сигурно ми е най-любимата механика в този Total War, колко пъти ме измъкна от загубени ситуации не е истината. Ама все пак се искат 3 хода и яко кешовица за подобен ход. Аз съм в предвоенна ситуация, всички ме мразят, ама никой не ми обявява война. И съм отзовал всичко, по 25к злато на ход взимам и чакам да ми скочат (само се надявам да е като в долнопробните екшъни от 80-те - да идват един по един, щото едновременно ще трябват чудеса от храброст).

Иначе това с имената е коварно, особено когато някой погине и името на цялата фракция се смени. И ми обявява война някой анонимник и си казвам - "Що за мишок ми скача", после се оказва, че най-силната фракция е наследена/преименувана и става калабалък. Абе, не съм сигурен дали съм се зарибявал повече по Total War от Rome: Total War и Medieval: Total War насам. Направо съм шокиран колко подобрения са вкарали Creative Assembly.

@DragonSlayer - от колко години се каня да преиграя Dragon Age Origins... практически откакто излезе, а вече минаха дузина години.

Сигурно мога, и аз имам десетки левове вече Но не знаех за тая механика В тая игра наистина има милиони неща вкарани, абсурд е човек да обхване всичко Цяло чудо е как са успяли да ги навържат балансирано и работещо.

Между другото аз цъкам само стратегическата част, битките в тая игра никога не са ми харесвали. Примерно с Heroes игрите не е така, обаче тук играя само на campaign map-а.

Чудя се дали да не дръпна тези Три Кралства, като гледам как я хвалите. Някак не му се дават толкова пари за жанр, който не ми е топ фаворит.

Шеф, ДА:О с правилните модове е тотално актуална игра за 2019, мятай се. 😎