Последно пребих някакъв дракон и му отрязах зъба. Вече съм толкова нацоцан (щото изпълнявам всичко да видя цялата игра), че размятам всички като парцали. Ама битките в играта тотално ме загубиха и нямам намерение да вдигам отново трудността. Ще я изиграя до края, ще изпълня всичко и толкова.

Псето, моля измисли някаква опция да си трием мненията, че като стане дублиране, е тъпотия.

При мен може би проблема беше че идвах от Asassin creed и това управление беше адски дървено. Нямаш свобода на движение, не можеш да паднеш от скали, някакви сандъци, който колкото и да се чудех не разбрах как да ги отворя.
Наистина играта има и много добри моменти. Вадене на щита, мятане на брадвата и използването и при разни задачки, използването на Атрей за помощник и доста други.
Ни като цяло бях разочарован. Има надежда след няколко месеца евентуално пак да и дам шанс.
Сега си цъкам паячето(spiderman) и се кефя на макс. Свобода колкото щеш.

И аз Асасина Ориджинс играх доскоро. Наистина там навсякъде може да ходиш и механиката на придвижване и свободата много ме накефиха. Също и графиката - много красива и жива. Жалко, че бойната система там пък е доста постна. И за Спайдър-мен съм навит - в списъка ми е за играене, но засега Death Stranding ми е желана игра номер 1.

Ми аз пък се метах след N-от цъкане на Bloodborne и за това ми се струва още по-дървена. А ако беше след Секиро, сигурно направо щях да я метна.
За Спайди съм само с добри впечатления и много препоръчвам.

След като минах скучната и с нищо запомнящ се бордерландс 3. Най сетне ще играя наистина добрите стар уорс и медиевил. Бордерландс 3 не я препоръчвам.

Нали покриваше критериите ти за качество, нали гарантирано щеше да е добра

Гаранция за Качество®?

Мен доста взе да ми писва Jedi Fallen Order - реално никой аспект не е слаб, но и никой не блести с нещо, освен може би атмосферата и цялото визуално усещане от играта, което е страхотно. Всичко останало ми е средно.

Битките са ми средна работа, по-скоро ги усещам като нещо сложено да ми пречи на прогреса. Уж малко souls, ама всъщност грам не се допират даже до souls.

Платформингът е ОК предполагам, но аз не обичам по принцип.

Историята е meh, изобщо не я следя вече (за разлика от A Plague Tale, която играя едновременно, в която историята ме грабна здраво и си я следя). А тук са някакви имена, някакви минали истории, трябва да помня кой на кого е ученик, кой на кого е бил учител, кой предал, кой ебал, ain't nobody got time for this.

Пъзелите писнаха адски бързо, не са особено интересни и като цяло също се усещат като добавени изкуствени пречки, отколкото нещо интуитивно вградено в играта. Въобще в цялата игра се усещам като кукла на конци, усещането за присъствието на разработчика е постоянно. Всяко ново помещение се усеща нагласено.

Светът е ОК предполагам, но е толкова сложен с всички тези коридори, шорткъти и пързалки (защо по дяволите ги има!?), че идеята да се връщам в тоя лабиринт и да търся някакъв (при това козметичен!) ъпгрейд ми се вижда доста непривлекателна.

Щом и yahtzee от zero punctuation хареса играта (рядкост), явно наистина е добра. И си се усеща, че е правена с мерак и старание. Но за мен е по-скоро средно-успешен сбирчок от иначе добри елементи от няколко други игри.

edi Fallen Order - Пълен ташак е играта. Ако почна да изреждам нещата.....

Аз не съм я играл и може и само така да ми се струва, но ми се струва, че Fallen Order е посредствено заглавие с генерични геймплей механики и ако не беше Star Wars-игра вече щеше да е забравено.

Аз не съм съгласен. Играта не е оригинална, но е коктейл от добри неща. Експлорейшън, тип Соулс/Метроид, платформъри ала Принца на Персия, пъзели като при кака Лара.

Това вплетено в Star Wars вселената, направено очевидно с желание от Риспоун. Играта с уменията е забавна. Историята поне на мен ми е достатъчно интересна, с доза мистика и (което е по важното за мен) не се изсира на канона, както например the force unleashed. В най-лошите случаи сторито не пречи.

Има ли минуси, да, коя игра няма. Играта на годината ли е, за мен не. Но не я намирам за посредствено заглавие. Направена е компетентно, макар да не иновира, поднесеното е направено повече от прилично. Аз от доста време не искам задължително игрите да иновират(ако го сторят е бонус) а да са направени добре. Не знам колко щеше да се продава, ако не беше SW, за мен едва ли щяха да се променят нещата. Ето играх с кеф Greedfall, не заради име или марка, а защото пак беше прилично направена игра, в която е вложен много труд и желание, пък било и с доста по-нисък бюджет.

С всичко това казано, всеки има право да не харесва елементи от геймплея или цялата игра. Несъгласието ми е продиктувано единствено по отношение дали е посредствена.

Жалко, че не всички се обосновават така в мненията си за игри. За някои коментарът към игра се изчерпва с изцепки от сорта на "ае ква е тая лайняната игра!".

@nightwarrior: ами те твоите забележки в голямата си част се припокриват с моите. Значи просто се различаваме в оценката си за това какво е "посредствено". Лично за мен игра, която не ми махне главата от кеф, е загуба на време. Иска ми се да имам време да играя и игри под това ниво, но за съжаление нямам. И затова искам само най-доброто. Ако не е най-доброто - или е откровено лошо, или е посредствено. Ако е лошо е лесно - в кофата. Но най-много ме дразнят игри, които са една идея по-добри от това да бъдат зарязани, и които ме карат да ги доиграя, без да съм убеден, че заслужават. Тази ми е точно от тях

За мен Ordera е една от най-добрите игри за 2019. Както каза Найт,всичко е направено компетентно. Не знам какъв е проблема с историята. На мен ми беше интересна и далеч не е толкова увъртяна,че да не може да следиш какво става. Разбира се различни хора,различни вкусове,но играта си е пушка. Любо,много крайни мнения,колега. Или ти маха главата или в кофата. Има добри игри като Greedfall,които едва ли ще ти "махне главата",но пак си заслужава изиграването.