Намери си да се биеш с някоя валкирия, тогава ще видиш истинска соулс битка Има и други добри битки, просто са разхвърляни из играта. Стандартните мобове и битки не могат да се сравняват със souls, да.

Не става пичове. Днес бях решил да дам още един шанс на God of war 4.Разочаровах се още повече. Колко и да се насилвах не става и не става. Единственото което ме изкефи на макс беше в началото боя с Конър МакГрегър както спомена колегата по горе. От там натам скука.... Успях да я бартеросам за Spider-man. Разцъках го за 1 час-хубава игра. Ще се играе определено.

Ми бих се последно с някакъв летящ педал - доста готина битка, ама за сигурно вече 8 часа геймплей всичко хубаво да се изчерпва с 2 битки някак не ме кефи.

Не помня за летящ педал, но валкириите са мацки
И са си соулс битки.

Аз отдавна направих платината на GoW (която е доста лесна впрочем) и тези дни пак я почнах на Give Me God of War трудност - уж малко да поцъкам - не усетих как направих едни 6-7 часа гейминг. И съм на обратното мнение от това на лудничара - за мен соулс игрите са с много по-дървена и скучна механика, в която не се налага да вкарваш особено въображение. В GoW като усвоиш повече комбота и ги овладееш, битките стават същинско зрелище.
Този тип прави невероятни комбо серии:

Всеки има различно мнение и различни източници на добро гейминг изживяване.
Аз ненавиждам да се бия с многобройни противници, обичам да се съсредоточа върху един, и когато имам такава ситуация, битката, колкото и да е гадна, ми харесва в пъти повече.
До момента срещнах двама такива - Конър Макгрегър и един летящ-човек муха. Не си правих труда да им помня истинските имена, но тия двете битки адски много ме накефиха. Но останалата част от играта е едно безкрайно млатене с по 10-15-20 моба, което мен лично много ме дразни, не си падам по тоя тип масови битки. Не случайно най-омразните ми босове в Соулс игрите са Shadows of Yharnam, Demon from below/in pain, Rom малките паячета - педалчета и т.н.
И определено ако такива битки бяха нещо нормално, а не изключения, нямаше да стана и на Соулс игрите фен.

А специално като дървена механика имах предвид движенията на героя, а не разнообразието. Като контролирам Крейтъс, имам чувството, че пада ми е направен от дърво... Дори Дарк Соулс 1, която е чутовно дървена на фона на по-съвременните заглавия, героя се справя по-добре в това отношение или поне аз лично така го усещам.

В интерес на истината и на мен битките с 1-2-3 по-силни противника са ми по-интересни, отколкото мелета с по 4-5 по-слаби. Чак по 10-15-20 моба мисля, че почти няма в играта. Максимум до 5-6 противника наведнъж излизат с изключение на някои изпитания в арените, които са опционални.
А самите битки са действително осезаемо соулс-инспирирани и тук е моментът да отбележа почит към FROM, че еднолично с няколко игри внесоха много силна промяна в гейм-стила на играене изобщо. И то тъкмо в момент, в който много геймъри се оплакваха, че игрите стават все по-глупави и все по-лесни.
Засега съм набелязал BloodBorne като задължителна да изиграя. И за SEKIRO имам мерак, но по-нататък.

(Този човек-муха вероятно е Dark Elf ).

Ами дори да са 2-3, пак ме дразнят, особено с изключително дървената камера, която продължава да съществува във всички соулслайк игри, и също така в битките на тази.
Bloodborne е игра шедьовър, абсолютно е задължителна за всеки, който не държи просото да изиграе една игра за 10 часа, а обича да се посвещава на игрите.
Sekiro пък е абсолютното доказателство за гения на Миязаки и Фром - колкото е soulslike, толкова е и "soulsdifferent". Има адски голяма разлика в механиката на битките, за което пък аз поздравявам и почитам още повече FROM - вместо да се придържат към добре познатата и успешна формула, направиха нещо различно, но също толкова добро.
Така че смело ги почвай.

Bloodborne ми е любимата souls игра и можеби една от любимите ми игри изобщо. Много атмосферична и агресивен геймплей; просто си е must за всеки PS4 потребител.
GoW също e must. От валкириите помня, че последната (кралицата) ме млати повече от един средностатистически Bloodborne бос.

Ами то God of War пак в голяма степен си е God of War. Видно е, че има вдъхновения от Souls игрите, но все пак някои неща са си същите, при важността на комботата например. Също така нататък като почнат да те нападат по-разнообразни композиции гадове трябва да се мисли в действие срещу кого какво е най-подходящо. Наистина на моменти има доста кайтване, ама това си е типично за немалко екшън игри от трето лице от около 2000 година и малко след това. Реално в много аспекти нито From са открили топлата вода, нито Sony Santa Monica, по-скоро специалното в Souls игрите е начинът на комбиниране на класически механики (плюс вкарване на 1-2 собствени). Понеже високата трудност, силно удрящите противници и тегавите босове не са нещо ново. Те са стари колкото гейминга почти.

П.С. Не мисля, че God of War е реално по-дървен от Dark Souls, просто има такова усещане с тази супер близка камера зад рамото. Пък и го има елемента на свикване. Като си направил десетки и стотици часове на нещо, то е ясно, че не ти се струва дървено.

Абе важността на комботата не е толкова голяма. Аз не съм фен на комбота и мразя да трябва да уча и помня комбинации, та минах целия GoW с почти random помпане на бутони. И то без да свалям трудността под нормалната. Естествено, валкириите не могат да се минат изобщо по този начин и някои пасажи са доста трудни, освен това трябваше да инвестирам доста в чавето.

Та по-дървени не са битките, но са много по-прощаващи, след като могат да се минат по начин, който тотално игнорира основни за играта механики. В соулс игра такива експерименти се наказват с бърза смърт Макар че в Bloodborne също доста върви този метод.

Аз като цяло не говоря за трудността.
Най-малкото трудността е субективно понятие и винаги с нова игра е по-трудно, отколкото с такава, в която имаш опит - аз със SL1 нямах проблем, последния път Орфанката го взех от раз, неймлеса го разпорвам за норматив, даже тия дни давах акъл във форма... ама тука някакви малоумни мобове ме сцепват.
Но аз не се дразня, че ме сцепват, дразня се, че просто битката не ми доставя удоволствие, адски дървена и тъпа я чувствам, дори след като наотключвах една камара умения.
Първите пъти примерно ядох адски много бой от Фрида, от Лудвиг, от Мидир, от Ишин... и последния такъв случай със Skull King(Code Vein) , ама тия битки ги започвах отново и отново с огромен кеф и желание накрая да ги смажа. Тук ги започвам отново и отново с досада и накрая намалих трудността на 2 от 4. (започнах с 3 и то само защото ме предупреди един приятел, също закоравял соулс фен)

Съгласен съм, аз по-скоро коментирах относно комботата. Иначе и на мен битките са ми най-малко любимата част на GoW, но други аспекти компенсираха силно.

На най-висока трудност играта става доста по-различна (GoW). Средните мобки те трупясват с два удара макс и като те обградят 3-4 + още някой драугур от някой баир да ти хвърля нещо пада доста умиране. Особено докато не напреднеш малко в играта и да развиеш малко скил-дървото, почти всеки сблъсък го усещам като бос-битка. Едни от любимите ми битки са с едни рицари, които са си баш като от DS излезли, както и върколаците.

И аз го минах God of War на последна трудност и определено умирах повече на пълнежа от врагове отколкото на босове. От валкириите мога да кажа, че само последната ме затрудни. Самата игра не ми беше подобна на soul игра, но валкириите са точно soul босове. Другата част на играта е усещах като нормален God of War. Да, перспективата е друга и началото е малко странно, но в последствие си заприличва на част от поредицата. Малко ала Residen Evil 7. Уж е различно, но се усеща, като първите части.