Реших да направя Blood Level 4 run в Bloodborne. (почваш с най-сакатия герой и никоган е вдигаш левел)
Основната причина да го отлагам толкова време беше, че адски много мразя Сенките от Ярнам и нечовешки изнервящо дългия път до тях. Ама се оказа, че ги минах само с 5-6 опита, та не беше толкова фатално. Последно пребих Миколаш от раз и вече гледам към DLC босовете.

Аз те гледах малко Dark Souls 2 като стриймва. Нещо не те изкефи играта

Не е изненадващо, най-слабата на Фром. има добри неща тук-там, но липсата на Миядзаки е осезаема.

Реших да тествам "демото" на DLC-то на Mutant Year Zero - не исках да го купувам, защото четох, че не си заслужавало количеството нов кънтент. И уж само да хвърля едно око и вече няколко часа заминаха.

Може да няма много ново съдържание, но това, което има е толкова качествено, че и тези 4-6 добавени допълнителни часа са просто тотален кеф. То атмосфера, то лафове, то музика...Абе изпипана работа.

Почнах Dishonored 2. Отлагах я доста. Бях играл преди много време Dishonored и много ми харесаха тези магии, и свръх естествени неща, но изкуствения интелект беше кофти. Затова я прекъснах. Миналата година изиграх Dishonored: Death of the Outsider и ми хареса, бързо я изиграх, не беше дълга, интересна е, особено още от началото, когато чух каква ще ми е последната задача, много се заинтригувах и я изиграх до края. И сега реших да я видя тази Dishonored 2, никакви ревюта не съм чел/гледал. Започнах я с Корво, защото смятам да я играя по-stealth. Харесва ми играта, типична Dishonored с хубава атмосфера.

Пешп, с Емили май е повече стелта, аз обичам с нея да играя. Макар че като се замисля, и двата героя си имат вариации в уменията - спокойно може да играеш стелт или фронтал атака и с двата героя. Емили ме радва на макс като озвучение, яко пиче е Иначе съм я въртял и с двата героя, включително съм бил всички босове non-lethal. Спомням си, че с Корво едното минаване газех всички като танк, брутална касапница с тонове убийства по всякакъв възможен начин. Ще ти хареса, по-добра е от единицата. Има и едно много яко ниво в имението на Стилтън.

Не беше лоша игра двойката, но някак си не ме грабна, като първата. Може някога да се върна към тях и да видя как ще ми се видят сега. Годините си минават и все повече игри забравям. Буквално има такива, на които едвам се сещам за историята.

Оня ден си пуснах The Chronicles of Riddick. Играта я играх за последно преди едно 10 години и още тогава ми стана една от любимите и това при условие че не се кефя нито на стелт, нито на игри по филми. Като си я набримчих на 4к на новия монитор направо ми падна ченето като я видях, точно толкова като я видях за първи път преди 15 години. Единственото не ме кефи поведението на оръжията - доста са неточни и куршумите летят много бавно - нещо което предполагам е направено с умисъл.

Въобще периода 2003-2004-та е егаси епичния период в гейминга - doom 3, Half-life 2, SWAT 4, Painkiller, FarCry, CoD2. И това са само култовите пуцалки без да изреждаме и другите жанрове. От 1995-та съм геймър и толкова епични класики за една година не помня да са излизали никога преди и след това

То някъде от 2000 до 2004-5 излязоха огромен брой класики. Това са си златни години за гейминга, тогава и започна да става наистина, наистина мейнстрийм. Та да се стигне до това днес не само да не те е срам като казваш, че си геймър, ами и да става вече някакво леко позьорско твърдение. Докато преди като кажеш, че си геймър, особено ако вече си на 20+ и те гледаха повечето хора леко странно. Тип тоя що за неизживяно детство има, че и игри играе, баси балъчето.

Аз пък последните няколко дни поцъках Wolcen. Голяма греда. Не бих казал, че има "нереализиран потенциал" - не знам как е изглеждала преди години играта в зародиша си, ама сега има 2-3 що-годе интересни, слабо реализирани механики и другото е копи и пейст от Diablo III/Path of Exile и безмозъчен грайнд. 70 лева е леко, всъщност много, соленичка цена за тази цъкалка.

Съгласен съм, липсват ми времената когато игрите са правеха от нърдове за нърдове Сега нещата са изродясали до нивото на т.н развлекателна индустрия тип Холивуд и американска поп музика, където целта е масовката. Според мен нещата се чалгализираха някъде 2006-2007-ма котанто излезе CoD4, Assasins Creed и Gears of War. Може би последната силна година, след това само простотии и следване на дебилни трендове.

E де недейте така, Gears of War е страхотна, голяма тръпка навремето като излезе, с незабравима атмосвера.В топ игрите ми е завинаги.

Че то днес игри от нърдове за нърдове има повече от когато и да е било в историята

Да, намират се сред инди заглавията. Там обаче толкова много игри се бълват че е трудно да се проследи кои са наистина hidden gems и кои са си откровенни боклуци

Псе, виж wreckfest, сигурно ще ти хареса.

Аз след всичкото игране на God of War, едно нещо не бях минавал, но най-после успях да бия Sigrun - шефката на валкириите на максимална трудност (Give Me God Of War difficulty). Досега само на по-ниски трудности я бях побеждавал.
Общо взето като всеки друг бос от всяка друга игра (с по-висока трудност). Първоначално ти се струва направо невъзможно - ти я удряш и правиш някакви нищожни щети. Даже най-силните ти удари, с които иначе вземаш 60% от живота на някой обикновен противник, на нея едвам се отразяват на health-bar-а, а в същото време тя може по всяко време да те просне с буквално два удара. Но след час-два опити почваш вече да усещаш схемите на движение и ударите.
Трудността е, че има доста богата палитра от ходове (поне десетина различни атаки има) и трябва време, докато ги научиш и как да се пазиш от тях, а анимациите на някои удари си приличат.
Освен това битката протича на доста висока скорост - поне като сравнявам с някоя соулс игра, да речем - сякаш не съм виждал толкова бързо-подвижен противник. Валкирията постоянно хвърка от единия край на арената до другия, скача ти отгоре, стрейфа странично, а Кратос малко е дърво на моменти.
На NG+ пък валкириите имат още по-разнообразни и объркващи схеми на атака.