Както @Tiger ме вдъхнови, да направя една тема за кинематичните игри. Всъщност има една за тези на Telltale, но бих казал, че те са си отделен жанр. Та, каква е присъдата - да или не?

Аз съм склонен към големи критики на кинематичните игри. Най-вече защото това може да бъде "лесният" подход - взимат се някакви читави холивудски актьори за малко пари и бам, озвучават, вкарва се куц сюжет и толкоз... The Order: 1886 може да е добър пример за всичко това. И е тъпо, че точно кинематичните игри се опитват да се продават под презумпцията, че са "като филми" - кой се интересува, аз играя игри точно защото не са филми. И защото Холивуд е в доста лошо състояние откъм качествени филми в момента...

От друга страна, ако се изпълни както трябва, една кинематична игра може да е въздействаща. Според мен разковничето е колко интеракция има и колко сюжетни нишки. Поне аз страдам от синдрома на... модерния човек с много монитори/телевизори. Вниманието ми бързо се отплесва, освен ако нещо не е страхотно/феноменално/гениално. Това рядко се случва и при високобюджетни филми... и все пак има подобни игри.

Мисля, че добрата кинематична игра трябва да "знае" къде е разликата между гейминг и филм. Ако бъдеш оставен просто да гледаш сценки... нещата се изкривяват. Именно това го владее идеално Telltale - знаят кога да бъдат игра и кога - филм.

А по темата за QTE-тата - имам да кажа също много. Но - после - вие как се чувствате към кинематичните (филмови) игри...

Не.

Против кинематичните игри съм.Единствента кинематична игра кочто ме е впечатлявала е Last of US.

Зависи от играта.Ако е като Fahrenheit,Life is Strange и подобни,съм почти винаги "за".Но ако е като The Order-твърдо не.Тоя вид предимно набляга на филмовата част и слага някъв геймплей колкото да го има.
Единствено Deus Ex 3 го признавам като наистина много добра игра,а The Last of Us като добра от този вид.

"кинематични игри" е доста широко понятие - все пак обхваща игрите залагащи на множество кът-сцени за засилване на възприятието и по-пълно вживяване в играта. Мисля, че се има в превид "интерактивните драми" - игрите в които геймплеят в основната си част е изграден от интерактивни кът-сцени. Final Fantasy, Metal Gear Solid, God of War са типични cinematic базирани поредици, The Last of Us и L.A.Noire също са типични представители, но като геймплей са много далеч от interactive drama.
Макар и като геймплей да е трудно да бъдат възприети като "истински" игри, аз съм с 2 ръце за съществуването на този жанр - майстори като Quantic Dreams, Telltale и Dontnod успяват да те направят участник в историята която ти разказват, умело съчетавайки сюжет, атмосфера и темпо. А както в киното има b-movies, неизбежно такива ще има и при видеоигрите, книгите и т.н. и т.н. Но ги има и Fahrenheit, Heavy Rain, Beyond: Two Souls, the Walking Dead, the Wolf Among Us ...

За QTE - измислени като начин да се диктува темпото на развитие на действието - според мен често се прекалява. В някои игри те просто са досдни, понякога дразнещи, а редки случаи дори ме разсмиват с малоумното им приложение (пример - Tomb Raider). Как и къде да се поставят си е майсторлък непосилен за част от дизайнерите

Не съм сигурен дали Telltale игрите са към тази категория, защото силно ми напомнят на куестовете едно време и книгите игри. Пък и при тях сюжета идва от силен източник. Сиреч не е мислен за играта.

Иначе по темата, заствам зад мнението си от преди: игрите да си останат игри, а филмите - филми.

Nreth, каква е връзката на Deus Ex: Human Revolution (ако това имаш предвид с Deus Eх 3) и темата.

goblin - да, прав си за поредиците/игрите, които споменаваш, но и реално те имат и достатъчно геймплей, за който да се хванат. Това за мен е перфектното комбо - нека има кинематични сцени, нека има много кът сцени и сюжет, но заедно с това и геймплей. И да не се губи балансът, разбира се (примерно на всеки 40-50 минути геймплей да има към 10 минути кът сцени, но не повече, да не се окаже, че в един момент стоиш и гледаш като пукел, а не играеш). Примерно The Last of Us може да се дава като идеален пример - перфектен баланс между отделните елементи, кът сцените никога не са дълги или протяжни и са сложени с ясна цел в даден момент, за да се постигне определената емоция. Е, малко ме е яд за някои неща, които можеха да се подобрят, за да се превърне играта в наистина велика откъм геймплей - да бяха вкарали повече елементи от Uncharted и всичко щеше да е идеално. Но все пак The Last of Us може да се дава за пример.

Като цяло смятам, че ако някоя компания ще прави кинематични игри, то трябва да е наистина сигурна в това, което върши... например Telltale. Те знаят, че без сюжета и диалозите игрите им не са нищо, там е акцентът... но за сметка на това нещата са страхотно реализирани. Но някои компании като Ready at Dawn не го осъзнават...

А за QTE-то, което може би е тема, свързани с този тип игри - винаги ми е било чудно защо не се вкара една висока трудност за... геймъри, в която да има трудни QTE-та. А God of War серията показва, че този елемент може да се интегрира и да е яко вкаран, а не някакво говно тип "помпай X 10 секунди" и т.н. А и нищо не пречи да има лесни и трудни QTE-та, просто сякаш компаниите не правят труд да ги интегрират. И нещата са на минимума - ако имаш идея как се държи джойстик и вече си бог в дадена игра...

QTE за геймплея са като надуваемите кукли за секса - пак можеш да свършиш работата, но кой би ги предпочел пред истинския секс?

Е, в кинематичните игри QTE-то служи за запазване на... кинематичността. Тъй че не виждам някакъв проблем да е интегриран такъв елемент. С уговорката обаче, както споменах вече, че нещо е изпълнено както трябва. Под това имам предвид... предизвикателство. Нещо, което често се отебава при QTE концепцията и се отбива номера, колкото да има някаква минимална интерактивност... Винаги може да се даде пример с God of War - там QTE не е "псувня", не е лоша дума. По дяволите, помня как на God of War 2 конзолата ми беше в едни приятели, които бяха стигнали една "QTE секция", която не можеха да минат. На предпоследната трудност даже, ако не се лъжа... та с дружни усилия се справихме. Та и QTE-то може да ти вкара предизвикателство, но трябва талант. Мисля си, че трябва да се влагат усилия в този аспект, ако ще имаме и толкова кинематични игри. Примерно Telltale мисля, че доста скатават, а могат да пробват иновации в тези сцени - едва ли някой ще забележи, дори и да станат зле нещата.

QTE за геймплея е като ГМО в храната - след достатъчно дълго консумиране на ГМО храни естественият вкус на храната ти се струва непривичен.

Мнем, не съм свикнал с QTE-тата, вярвай ми. Както още напълно не съм свикнал с модерните ковър шутъри, въпреки че те не са "модерни" от много време, понеже ги има от толкова време, че вече официално са ретро.

Просто има доказателства, че QTE-то може да е нещо интересно и предизвикателно и това е God of War. Като същевременно на ниски трудности е добре балансирано. В изкуството не дискриминирам абсолютно нищо - е, ся ако някога Джъстин Бийбър направи хубава песен и вътрешно ми хареса, то няма да си го призная публично. Най-малкото някой ще ме убие и най-малкото бих се съгласил да го направи. Щото Джъстин Бийбър е направил нещо, което ме кефи - значи вече съм умрял духовно.

Та малко се отплесвам, има QTE-та, които ме кефят, което показва, че могат да се реализират добре, а не мързеливо. И наистина ще се радвам да има някакъв прогрес. Да, нещо като ГМО е, ама дето се вика - ако трябва задължително да ядеш ГМО - дали ще предпочетеш да е по-хубаво и развито ГМО или преебано и скапано?

@Dragonslayer - QTE са идейният предшественик на моушън контролера. Когато са добре напасвани към темпото на дадената сцена, доджване вляво/вдясно, приклякане или скок, изтръгване от захват или въртене на ръчка - чрез движение на стика в съответната посока - са все неща които с контролер се получават практически интуитивно - ако са си на мястото.
Проблемите идват когато почнат да ги пляскат където им дойде, щото били модни, че и направо в комбо поредици от натискания на клавиши, та вместо по-пълно вживяване ефектът е точно обратният.
А при РС игрите, където се очаква мишка+клавиатура си прав за сравнението с ГМО - еквивавента на "тая пластмаса всъщност се нарича домат и като и свикнеш даже има някъкъв вкус"

Момчета, знаете, че преувеличавам малко нещата и че съм откровено субективен в случая. Аз разсъждавам изцяло от позицията на ПЦ геймър, който харесва старомодния геймплей.

Може би нямаше да съм толкова издразнен от QTE, ако този елемент се ограничаваше до определени жанрове и особено ако се ограничаваше само до конзолния гейминг. Но в този вид намирам QTE за извинение, което индустрията се опитва да представи с разни фенси имена, за да прикрие недостатъците на определена гейм платформа или липсата на креативност при разработчиците.

Защото е много по-лесно са изцъкаш едно псевдо динамично QTE, отколкото да разработиш и внедриш определена гейм механика в играта си.

Между другото, моушън контролера ми е не по-малко чужд.

Да, абсолютно прав си, че QTE-то прикрива недъзите на дадена игра и в общия случай показва липса на всякаква креативност. "Натисни F, за да отдадеш почит" - това вероятно беше черешката на тортата в Call of Duty: Advanced Warfare. Трябваше да може да се фейлне тая секция и ако не дадеш почит да те разстрелят останалите пехотинци на погребението. Все пак имаме прецеденти...

...но ако се замисля, QTE за PC - читаво не се сещам. Въпреки че има голямо поле за развитие, особено и около мишката. Просто никой не се опитва и в общия случай правим сравнение с "портнатите" QTE-та, които са пълен ташак.

Моят проблем с QTE не е точно тяхното техническо изпълнение и това, че са по-интуитивни при контролер, както каза Гоблина (все пак те се разработват с това на ум, нали?). За мен проблемът е самото им наличие. Най-елементарният пример, който ми идва на ум е в една стелт игра - промъкваш се на два метра от противника и натискаш Х. Следва кратка ингейм анимация и противникът пада зашеметен, убит или каквото там прави съответния бутон с него. Това е типичен пример за това как QTE замества или опростява частично геймплея. Играта реално не печели нищо от него, по-скоро губи.

Спомняте ли си в първия Thief как ставаха нещата? Промъкваш се до противника на разстояние, на което видимо изглежда, че можеш да го удариш/промушиш. Ако си приклекнал, трябва да се изправиш и да замахваш, за да го уцелиш добре по главата и за да го зашеметиш, пернеш ли го в хълбока и си отваряш проблем. Внимаваш и да си точно зад него, да не попаднеш в периферното зрение или да не те чуе при последната крачка, две. Ти си "в играта" до последният момент, докато гардът не се свлече в краката ти в безсъзнание.

Мисълта ми е, че QTE предлага друг тип подход, който за мен е безсмислен, прекъсва или огранича самия геймплей и води до орязване на механики за сметка на по-простоват подход към геймплея. Или бъркам - орязването на механики налага такъв по-опростен подход. Определено е второто.