Горе-долу и при мен беше така, само че беше завода на дядо ми

Един от първите ми спомени за игра на компютър беше също на Правец у кумовете на нашите... беше Formula 1 симулатор и бях супер впечатлен като ми казаха, че пистите и болидите са 1:1 с оригиналите. Не можех да я играя, защото не успявах и първия завой да взема, но си беше "уау" отвсякъде.

Драконът е най - старши май засега. Иначе тая неделя запълвам 34 соларни орбити. Не съм сигурен първата игра за компютър правец... някаква Каратека май беше като за първи път, но съм сигурен че там някъде беше разбира се и Принцът на Персия в средата на 90те.

Как така "някаква Каратека", бе брат?
Каратека си е култова също.

Moon patrol беше много яка.

Аз след 2 месеца удрям кръгли 35 години. Първият ми досег с гейминга беше някъде на 6-7, когато баба ми и дядо ми дадоха някакви пари, а аз отидох и си купих жетони в близкия аркаден клуб. Май някъде на ~11 години успях да изкрънкам майка ми за Terminator 2, даже и помня точно как: бях се записал за зелено училище, ама убедих майка ми, че ще е по-евтино да ми купи конзола (а и хич не ми се ходеше на него). Ранен завой към геймърската асоциалност. Ама и тогава пак си потрошавах парите по клубчетата - играехме на Сегите, понеже 8-битовото Nintendo беше дърто. После като си взех Sega бяха модерни PlayStation-ите. До PC се докоснах чак като ударих 15 години, с други думи съм откърмен с конзолния гейминг (и аркадите, очевидно).

Moon Patrol много любима, там си спомням началото на 90те искаха големите да ни джобят- не само жетони, а всичките дребни да ни вземат- всички си ги даваха надлежно, само аз бунтар и нещо му бих един юмрук в корема на баткото и бегом с 300 километра в час се измъкнах из Орлов мост. Но разбира се, тоя ме издири в Дружба, взе ми всички дребни и ми чете лекция как ме "оставял жив по милост, за да се науча"..
Славни години, нашите нямаха пари като малък и нямах нито конзола, нито комп, само яко четях книги-игри и шиех всички дребни за 'закуски" на Мортал комбат и Златната брадва. Толкова бях вманиачен, че всички пари за частни уроци по български отиваха там, учителката дойде при майка ми и каза, че съм боклук и няма да стане нищо от мен, най-вероятно е била права жената После излезе Фифа 94 и беше лудница, най-любимо беше да почнеш да бягаш и съдията да не може да ти покаже жълт картон (бъг беше това), имаше и българите с някакви смешни имена заради лицензите.
Аз май съм на 3 или 4 място по старост тук, набор 82 съм.
По-стар съм от Псето, мислех, че сме набори с него.

Е явно с Псето сме набори ,ама аз съм чак октомври.Иначе на мен ми подариха конзола,когато бях на 6 или 7 години през далечната вече 1991 или 1992.След тва имах PS1.После дойде 1995 и там някъде открих ПС-то.ФИФА-та ме зариби,че всички бяхме(и все още) футболни маниаци.Ходехме по клубовете и циклехме до откат,нощни мрежи ,Star Craft,Quake,Unreal,ехх носталгията ме налегна.Това са си 28-29 години стаж и не ми омръзва.Сигурно ако доживея и на 60,ще си цикля.

Догодина годините ми стават отговора на вечния въпрос за живота, вселената и всичко останало . Иначе компютър имам някъде от '91 или '92. Лошото е, че беше с CGA монитор и процесор едва 286. Иначе от по-малък първо аркадните игри, като любима ми беше Gran Prix, която си представляваше кабина с кормило и педали . Първите ми компютърни игри бяха Digger и Alley Cat на компютъра в службата на майка ми. После Prince of Persia на компютър в службата на баба ми. Освен това с приятели редовно ходехме в клуб "Компютър" в София, известен още като "Клуб мръсните крака". Там освен, че играехме си записвахме и дискети с игри - нямаше интернет все още масово.

Това с дискетите беше голяма забава - като се прибереш вкъщи и установиш, че дискета 52 от общо 65 е заминала и трябва да се върнеш при приятеля да направите архива отново Добре, че се появиха многотомните архиви в един момент

Няма да забравя, някое от гейм списанията от време оно разигра една томбола и наградата беше някакъв компютър със 256 РАМ! Не можех да повярвам, че съществува такова чудо на технологиите, като ние по това време с един приятел триехме текстови файлове от харда на ПЦ'то майка му, за да освободим място за игра.😂

Първия ми досег беше, аркадите стрийт файтър, мустафата само я гледах, нещо не ми беше интересна. Ама сф го играех, после НЕС под наем сме взимали и след това ми купиха. После като ми купеваха пеце ме интересуваше да върви цс 1,6,защото 2005 беше мания във Варна. И така нищо особено, тия античните игри за пеце не съм ги играл, но сравнено с класиките за НЕС, нямаше да са ми интересни 😀

Драконе, 2001 на Свако ми компа беше 1,4 гига херца процесор и за всички беше извънземен, повечето бяха макс с 800 мега херца 😀 помня и как изгоря рам паметта му 128 мб, гта вайс сити заби, реснах компа и пиукаше 😀 и свако ми пак взе 128мб,каза че можело и 256 рам и ме беше яд, щот щях да играя вайс сити на по висока резолюция, тогава я играех на 800х600 😀

Може ли някой да ми обясни малко за какво се случва с персонажа в Hellblade: Senua's Sacrifice. Някакви гласове от всякъде. Сама ли си говори ? Или пък всичко това е сън или илюзия като при The Vanishing of Ethan Carter. Или като при Venom нещо да и говори ? Малко предистория случайно да има като примерно: къде е родена ? Как е отишла при портите на Хел и т.н.