Не съм я играл, но ми звучи баш като някакъв сървайвъл, а и аз като Любо не мога да играя игра без ясно посочени куестове и цели. Сандбокс игрите не са моето, винаги се лутам и в някакъв момент вдигам ръце и се отказвам. То това е и основната причина толкова да мразя повечето соулс игри (особено на Фром), те са точно това - "ей ти свят, оправяй се". Това, че ме убиват през пет секунди, не ме изнервя така, както ме нерви липсата на цел и посока.
Уикенда поиграх доста, върнах се на Wolfenstein: YoungBlood и играта си е супер, доста навътре съм вече в историята, която основно се състои е трепане на нацисти и стойки в асансьора. Почнах да преигравам и House of Ashes за пореден път, тотално размазване, това е най-силната игра на Supermassive Games, на моменти ме кефи дори повече от Until Dawn. Някакси обстановката и сетинга- подземия в Ирак, комбинирани с тъпи marines копелета, ми идва супер свежо и приятно, а не обичайните тийн изцепки в хижата в Until Dawn. Някак си е за по-зрели хора, има си и любовен триъгълник като в Ергенът, двама от героите са вклюбени в единствената жена, която ги отсвири и двамата Свалих си и GTA V, решил съм да мина кампанията там преди да излезе шестицата

Ами ще видим...Странно е, че хем не е моето, хем си я пускам вече няколко дни поред само нея, а имам започнати Stalker 2 на лаптопа и Expedition 33 на конзолата - и двете супер игри. Има много як хумор в стил Обсидиан, само че за разлика от тях някак си тук е на място; там ми е фалшив в последните им игри. Ей го сутринта един фъфлещ селянин ми разказваше някакви неща и субтитрите ги бяха направили с фъфлене и тях и едвам прочетох какво ми казва, беше доста огиринално и забавно И самата история и персонажи са много богати.

Иначе веднага си сложих мод за free save, да го духат със сейвовете. Вероятно и други модове ще сложа, може и easy combat да сложа, че да не се мъча като грешен дявол. Там за намиране на трънки и глогинки, ще изгладим дървенията максимално

Отделно играта изглежда скандално добре и е първата игра, която изглежда по този начин, и която се само-детектва на "Ultra" откак минах на лаптопи!

Аз съм фен на Обсидиан, надъхваш ме сега да си взема KDC2 за Коледа Експедицията е страхотна игра, ама тези соулс механики с парирането и доджа си ме .. изнервят. Даже мислех да сляза на easy трудност в даден момент, нещо, което никога не съм правил в игра. Заради това вероятно няма да ми е на първо място в класацията. Иначе герои, история, всичко е топ там.

В KCD2 само едно нещо ме притеснява- тези фентъзи/ исторически неща тип Уичъра, които не мога да трая.

Дай си ми на мен космически (The Outer Worlds) или киберпънк сетинг да се разцепя. Даже пост-апокалиптичните игри не ми влизат добре (Fallout например).. Ама фентъзи не трая и ненавиждам, а това е най-масовия жанр в игрите..

В KCD2 няма нищо фентъзи, чист средновековен симулатор. Баш както си е било. Иначе и на мен тоя период не ми е любим - не и такъв слънчев и прекрасен, виж мрачен средновековен стил - да!

Мисля, че не е за теб KCD2, не си давай парите според мен или тествай "демото" първо.

Не само, че няма фентъзи, но и авторите твърдят, че е исторически максимално достоверно. Мяркат ми се в тубата клипчета от сорта на "истински историци коментират КЦД2". Още не съм гледал, но предполагам, че наистина е така.
За мен лично е интересна тази част - има множество статии в играта за начина на живот, архитектура, занаяти, обичаи, личности и т.н... които са ми интересни за четене.

То историческо и фентъзи за мен е едно и също. Щом има битки с мечове и возене на кон, значи си е фентъзи

Фентъзи = джуджета, елфи и дракони. Това е

Да де, то това е разликата, само в екстра расите Иначе си се бият с мечове на конче всички

Мен точно това ми хареса в експедицията,релно-времевите механики и даже ми се искаше да е малко по-трудна,че на максимална беше лесничка.Ако беше строго turn-based,нямаше да я играя въобще.Пускай анкетата иначе.Да има време хората да гласуват.Ние сме една шепа хора де,ама все пак.

На мен на средната трудност ми е доста лесна като story битки (включително стори босове), но опционалните си ме озорват. И си останах на средна, че иначе сторито ще стане тамън, но ще бедствам на опционалните

Ако трябва да съм честен,Simon(абсолютно опционален бос в края на един дънжън) ме затрудни доста.Единствения,който беше наистина труден,а гледам и в нета навсякъде го слагат като най-тегавия бос.Там дори и max out парти не те спасява.Трябват умения и стратегия.Ама аз исках още подобни,но нямаше много.Може би Clea(също опционален),но общо взето от 363737363373 босове,само два-три наистина трудни и то опционални,не е кой знае какво.

Нямам търпение и аз за Експедицията, че съм си уредил да ми я даде една мацка, но захванах пустото Царство сега и не искам да го оставя.

За двойката не съм гледал, но за единицата гледах някакви историци анализираха замъците, броните, това че мечът е по-успешен срещу обикновени противници и че срещу тежко бронирани е по-добре нещо като Warhammer, че рицарите не са били всичко в доспехи от глава до пети като във филмите. Хвалиха въоръжението на обикновените войници, на бандитите. Абе, доста позитиви. Реално наистина се опитват да пресъздадат онова време доста достоверно про все, че е игра.

Аз последното dlc не съм го играл още, ще вземете и мен да ме върнете към нея коледно. Само да видя носовете дето съм насвалял имат ли ъпдейти.

Не знам, аз никога не съм искал реализъм в игрите, може би защото ги използвам повече като ескейпизъм. Да мириша на пор и да крача из фекалии като в средновековен град, това определено не е сред най-големите ми желания в живота