Тоя уикенд си пуснах бетата на The Division - естествено Ubisoft ми поискаха да си вляза в лайняния Uplay. Нямаше никакви тикчета за премахване, че не искам да ме спамят... резултатът? За един ден - три съобщения за Assassin's Creed Syndicate. Ебаси, нигерийските скамъри не пускат толкова.
Тази тенденция се забелязва с пълна сила в конзолните шутъри. В Destiny колкото часове играх не помня видях сигурно 100 човека във виртуалния свят. По няколко на зона. Уж отворен свят, а си сам. Ама то всичко си е маркетинг...
Имаше една игра - Defiance, май още я има - честно казано въпреки огромните ? недъзи бих я оценил по-висок от Destiny или онова, което видях от The Division. Лагваше, имаше куп проблеми, ама светът си беше голям. И се събираха по 100-200 човека да убиват някакво чудовище в реално време. Това бих нарекъл MMO. Не да си тичкам сам и евентуално ако сме се свързали с няколко аверчета да играем заедно.
Апропо самият The Division играх към час и щях да умра от скука. Не обичам да говоря с английски думи, но не мога да се сетя за една-единствена българска, която лаконично да описва играта. Generic. Куп голи елементи са свързани в едно цяло. Мисля, че ще фейлне злобно The Division.
Този шутър е много добър.
Сега ако някой ми каже от коя игра е този password. Не знам как се сетих за това безумие, но червата ми се преобърнаха току-що. Едва ли няколко съм бил по-педантичен, отколкото при записването на тези password-и.
Малко дървена изглежда на моменти ако трябва да съм честен, но пък може и да се окаже нещо интересно... кой ли знае.
Атмосферата е яка, ама още след втория час започва да набъбва чувството на "повече от същото, ама по-малко от Far Cry 4". Ще видим нататък как ще ми се стори. Духът на претупването някак кръжи върху играта.