Да направя една отделена тема за тази дискусия.

Когато игрите въведоха отворения свят като концепция, все едно забравиха половината куфари с багаж някъде по пътя. Игрите с отворен свят, които претендират за някаква история паралелно с този отворен свят, в повечето случаи имат една обща болежка и тя е липса на съгласъваност между тези два елемента - отворен свят и история. Много рядко можеш да попаднеш на игра, в която отвореният свят не присъства просто защото другите го правят, защото е модерно, защото ма много фенове или просто защото хардуера го позволява.

По примера на hyper - светът се разпада, злият некромансер е на път да съсипе целият игрови свят, ама ти ще отскочиш до онова далечно селце в обратната посока, щото това НПЦ те спря и попита дали няма да занесеш тоя пакет брашно на тамошния хлебар, че няма с какво да омеси баница.

Това в Pillars of Eternity 2 някак много ме подразни, хем че си падам малко power gamer и обичам да отида до всяко кътче, да преровя всеки ъгъл, да събера всяка съчка и билка и обикновено го правя, ако играта ми дава възможност. Просто в ПоЕ2 някак тази възможност граничи с цинизъм. Ето я тази голяма карта, ти гониш по петите големият лош Бог, но междувременно единствената ти мисъл е тая на шопа: "Е па, моа да го гона, ама моа и да го не гона".

Обратно, в Pathfinder Kingmaker имаш причина да изследваш картата, това е част от играта, част от историята и обвързано с напредването в играта. Не е напълно отворен свят в чистия смисъл на думата, далечни зони или определени зони на определени моменти са заключени зад даден прогрес поинт, но това, което имаш за изследване, е голямо и най-вече - придаден му е смисъл да го изследваш. Има определена гейм логика в това да обикаляш в неизследвани места и дори да се връщаш на вече посетени такива. Няма да го обяснявам, за да не попадне някой на спойлер, но е добре измислено и изпълнено.

Не знам как точно е решен този отворен свят в РДР2 - като форма или като функция, но очевидно е причина за крайно полярни мнения.

До сега само се скатавам и воайорствам, без да пиша, ама видях със Charcharo, че коментирахте за Pathfinder Kingmaker. Отдавна съм зажаднял за някое rpg, ама нещо музата все ме изпуска. Последно май Freedom Force играх и то хич не беше скоро, и каквото и да пробвам - нещо не върви. Та таз игра е феноменална, ще се смачкам от кеф. Дано малко ме поразбуди от гейм летаргията, дето ме е обхванала от доста време и да се задържи така, че вече почнах да забравям ко е да не ми се гаси игра и да нямам търпение да я врътна.

И аз мисля да скоча на Pathfinder: Kingmaker, но само едно нещо леко ме притеснява, като чета в Steam - бъговете. Наистина ли са толкова много и толкова фрапантни? Или играта вече е поизчитена, като е минало толкова време? Че ми се иска да играя нещо "читаво" най-накрая.

@hyper, хубаво, нека приема твоята гледна точка. Само че подходът на Rockstar кара светът да изглежда празен. Защото когато започнеш мисия яздиш по 5-10 минути и няма случайни ивенти, тоест всичко е празно и само пейзажи. И светът не се усеща като "отворен", а като линеен с това ограничение. Ако имаше по-малко яздене нямаше да се забелязва. Или опция да се взимат по няколко куеста накуп. Но не.

Иначе съм съгласен, че е тъпо да имаш мисия тип "Бързай, светът свършва", а ти да се шляеш наляво-надясно, да губиш дни в странични куестове и най-накрая като стигнеш донякъде - изведнъж да се почне "Леле, мале, тука след половин час умираме". Но си има начини да се избегне това и много игри го правят. Има мисии, които не са толкова важни. И се шляеш из света. Има такива, върху които играта ти "отнема" контрола и те веднага започват. Което, от своя страна, също не е отличен прийом, но пък поне не се губи логиката, ако трябва да се бърза.

Здрасти, Georgy. Не знам какво друго си играл напоследък и какво точно харесваш в ролевите игри, но ако си регистрирал Pathfinder Kingmaker като евентуален вариант за игра, има голяма вероятност да ти допадне. Само гледай да се отбиеш до Nexus, за да свалиш няколко мода, които да ти дооформят играта. Силно препоръчителните са Respecialization и Fast Travel, второстепенни са Visual Adjustments и Zoom Unlocked, а от козметичните - Heroes of Stolen Lands. Поне аз играя с тези и са ми "must have", не бих се отказал от ни един от тези.

И ако я захапеш в един момент и имаш въпроси - питай.

А, Шефе, промъкнал си се, докато пиша. Да ти кажа, аз изрично споменах бъговете, защото наистина Интернет избухна в един момент. Не бяха единични случаи, а масови проблеми с доста критични на моменти бъгове, които дори блокират прогреса, или такива, които принципно не трябва да ги има, като неработещи умения. То виж отзивите в Стийм - или ще видиш хвалебствия за играта, или ще видиш оплюване заради бъгове. Няма да видиш мнения от рода на "не е лоша, ама...".

С казаното до тук аз пък трябва да добавя, че не попаднах на един, единствен бъг. Повтарям - не попаднах на нито едно нещо, което да регистрирам като проблем, било то визуален, технически или по механиките. А, един път ме изхвърли, ако това се брои.

Една от причините да не попадна на бъгове е може би причината, че започнах малко по-късно да играя и се движех малко по-бавно в играта. През това време критични бъгове напред в играта вече бяха регистрирани и адресирани в пачове. Като казах пачове -е си спомням напоследък друга такава игра да се пачва, фиксва, кърпи и поправя в движение с такава скорост и честота, както ПК. Просто тея пичове от Owlcat кърпят като за световно - през ден, два, три нов пач, някои от по 3, 4ГБ, хах.

Другата причина заради полярните мнения е, че лапетата, дето откриха тоя род игри покрай Pillars of Eternity ерата леко се шокираха, като попаднаха на първия вълк след интродукцията и той им срита задниците. "ОМГ, небалансирана! Owlcat, оправете си играта, не мога да кликна с мишката на всичко дето мърда по картата и да мажа като истинско ПРО, трябва да мисля, докато играя, WTF!"

Та така... Разцъквам си моят Аасимар паладин, управлявам справедливо кралството си, наказвам злото и се боря за добруването на хората и се чудя как ще се върна да доиграя PoE2, след като вече мога просто да почна друга кампания като гном с маниакални наклонности, който по стечение на обстоятелствата се оказва важна фигура и смята да се възползва максимално от това.

Леле, много се чудех да търся ли мод най-вече за зуума. Към момента не съм засичал и аз бъгове, обаааче много ме дразни, че имам ограничено време да крадна Крадените земи... но и страшно ме радва същевременно. А напоследък цъкам разни дъртофелници в лан. Последните дето ме придърпаха бяха Doom-a (още не съм пробвал мултито, ама нещо не ме влече), Nier Automatata много ми се понрави, но нямах време за нея и сега е на изчакване. Call of Cthulhu пробвам, но май ще го връщам, още му се чудя. Май като цяло това е, предимно ако ми се доиграе нещо, май по-скоро, повтарям старо.

Таймерът за покоряването на Stolen Lands е мнооооого хлабав и времето, с което разполагаш е пре, предостатъчно. Единственият начин да прецакаш нещата е систематично и последователно да пилееш време, което не е невъзможно, но е много трудно, ако просто си играеш.

Както казах някъде по-горе, аз съм content junkie и преди да стартирам мисията с Лорда, бях изровил всяка една възможна локация, бях разкрил цялата налична карта и всяко едно кътче, до което може да се стигне, без да се ограничавам в къмпингуването; понякога къмпингувах последователно два, три пъти, докато ролна успех в готвенето, че тогава имах нисък стат и не всеки път успявах. Въпреки всичко, при завършване на тази част от кампанията все още имах повече от една трета от първоначалното време, така че таймерът е доста балансиран - дава ти усещане за наложителност, но без да е крайно рестриктивен.

По-късно в играта пак ще имаш таймери на определен ред събития, но те ще ти отбелязват началото на събитието и с колко време разполагаш до тогава, което общо взето се превежда "вдигни колкото можеш повече нива и се екипирай добре, за да ти е по-лесно на тези мисии". Нищо рестриктивно, просто интересно пресъздаване на идеята за цел и посока на приключението.

Между другото, нещо, което за пръв път, или поне за пръв път толкова изразено наблюдавам в компютърна игра - не мога да разгранича кое от събитията е основно и кое второстепенно. В повечето игри ти е ясно - трябва да направиш това, щото ти е мейн куеста, междувременно можеш да направиш и онова, ако искаш малко exp., а това пък са дейности за пълнеж. Е, тук отивам да проследя някакво събитие, дето си мисля, че е някаква второстепенна задача и тя отключва поредица други събития, с които напредвам в историята. Или обратно - уж изпълнявам основната куестова линия, но нещата не се развиват, докато нещо друго не се активира. Отварям си журнала и той не ми дава изрични намеци за "main task", "secondary tasks", "optional tasks". Много интересно усещане за мен.

Една идея по-спокойно ще ми е, защото съм същата работа, трябва да преровя все и като ме хвърлиш в отворен свят и изперквам, да не изпусна нещо. Сега в началото имам проблем с готвенето, мислех че съм нещо неразбрал, даже се чудих дали да престъпя себе си и да погледна някой гид (много го мразя, предпочитам да си троша тиквата). Зор ми е, знам се и тръгнах на нормал, на паяка с амгълберитата на оня ракиджията сигур 10 пъти F9 щраках, още не ми е ясно как като малък играех Neverwinter Nights, Icewind, Baldur's Gate, Transport Tycoon, Spells of Gold и каквото се сетиш rts. И то го правех с минимален английски и без грам трудности.
Аз ли затъпях, ко стана, че тъй олабих...

Предполагам, нямаш предвид самите паяци, а Spider swarm. Това беше една от причините интернет да пропищи в началото, защото повечето бяха пропуснали в хинтовете да забележат, че роякът е резистентен на меле и се бие с АОЕ демидж, факлите или бомби. След първите пачове направиха така, че този хинт да излиза често по време на зареждане, ракиджията вече ти го споменава в прав текст като ти дава куеста и ти дава на ръка доста бомби.

Дефолтната нормална трудност е за мен най-доброто за първо преиграване. Всичко по-нагоре вече изисква твърде много микромениджмънт и накъсва играта. Единствените места със сериозно презареждане и осмисляне на тактиката за мен бяха едни wererats, които буквално ме сритаха за по-малко време, отколкото ми трябва да напиша това, което беше сериозен спайк в трудността, но самото място не е задължително и има достатъчно подсказки по картата, че трябва да си екстра внимателен. Е, аз не бях, защото вече бях вдигнал няколко нива, бях намерил няколко добри предмета, бях почнал да разчиствам лесно картите и се почувствах като пернишка батка. Другото място беше самият Stag Lord, защото самият дизайн на битката беше интересен и разположението на враговете по картата беше добре измислено.

Играя с моя персонаж Паладин, Валери full tank, по спомен 50 AC по време на битка (респектната, мултикас), Линдзи чист Bard Thunder Caller(тези го споменавам, защото няма как да не ги знаеш), Клерик, Стрелец и Уйзърд. Всичките са с Good Alighment, в контекста на моят роулплей като паладин. В повечето време последните нива вървя на аутокаст и рядко се налага да правя някакви големи тактически постановки, в момента ми е доста лесно. Нямам нищо против за момента, защото съм се съсредоточил в различните истории и ми е ОК за сега.

Има един Тубър, Nerd Commando - един изперкал руснак със забавен акцент, който излезе с много щури билдове, препоръчвам ти да му хвърлиш едно око. След като изгледах доста билдове в неговият канал и си изясних доста неща откъм механики и билдове, нещата много потръгнаха. Бог да благослови и модерите, иначе нямаше да мога да респециализирам и да си оправя всичките сгрешени билдове сред партито.

А че той си го каза за огъня още като ми даде колбите, а факлите от самото начало си им ги equip-нах, то е логично, ама нещо просто трудно захождам вече, не знам що (ама първият път тръгнах само с моят да ги бия, да са имам в камикадзето). Същото беше и в Darkest Dungeon, голям зор докато се отприщя.

Еdit: Само на мен ли ми се струва в началото, точно когато Aldori се появява, за фон има нещо подобно на нашите северняшки народни песни?

Не ми е направило впечатление подобна музикална тема, нищо ч чудно да съм я пропуснал. Но като цяло музикалното оформление е 9/10 за мен.

Един съвет - внимавай със специализацията на оръжията. Някои от по-екзотичните оръжия ги няма в играта, други са крайно редки като наличност. Такива екзотики като веригите само присъстват на хартия.

И аз скочих на играта тоя уикенд, направо не усетих как отлетяха едно 10+ часа, ако не и повече. За разлика от някои други игри, които имах неудоволствието да играя напоследък. Определено се зарибявам здраво и нямам търпение да се прибера да поцъкам сега у нас. Макар че реално от тези десетина часа геймплей един час прекарах в началния екран и после още 2 часа сумарно, докато вдигам първите 1-2 нива. Специално като се стигна до това да избереш Mage се чувстваш като някой тупан - гледаш в монитора и не знаеш какво става.

П.С. Май ще трябва най-накрая да напиша някакъв начин да се отцепват дискусии в отделни теми, че в този случай щеше да е добре направо да изпляскам една тема за Pathfinder директно. Ще видя дали утре ще успея да измъдря нещо подобно.

Ма аре не ми говорете за Pathfinder: Kingmaker, че ме сърби, та 2 не виждам, а неам нито парите да я купя, нито времето да я играя........ И докато пари мога да намеря не знам как да си разпределя времето за всички игри.... #FuckBroketober.......

Хм интересно ревютата дават ниски оценки на играта пък на хората тук им хареса доста. Ще и хвърля един поглед. Харесвам този тип игри.

Масовите ниски ревюта са основно в две направления - или пищят, че била трудна или дават ниски оценки заради бъгове. Много малко са отрицателните мнения, които са написани след достатъчно време за игра, за да видиш какво, всъщност, предлага играта. Повечето отрицателни мнения са генерирани на доста ранен етап от излизането на играта, което е разбираемо.

За бъговете не мога да споря (аз не съм попадал на такива), защото има достатъчно теми в Стийм, Редит и Бог знае още къде, в които става ясно, че проблемите не са излолирани. Да купиш играта day one и на втория ден да не можеш да продължиш, защото си попаднал на сериозен бъг, е дразнещо. Разбирам тези отрицателни ревюта. По-горе споменах, че играта се пачва през ден и в момента е ОК.

За второто не мога да се съглася. От всичко, което съм играл, това е играта която ти дава НАЙ-МНОГО опции да си нагласиш трудността - не само да си избереш измежду четири основни степени на трудност, но почти всеки възможен елемент вътре в тези нива на трудност. Просто е безумие да дадеш ниска оценка на играта само защото си сакат в този род игри или си решил да се правиш на батка и играеш на ХАРД, щото вече си играл Dragon Age Inquisition и си ПРО!

Пак да кажа, за мен това е играта, която събира в едно добрите идеи от Baldur's Gate, Neverwinter Nights, Dragon Age и може би Pillars of Eternity - красива и много услужлива за този род геймплей графика, правилен интерфейс, страхотното усещане за прогрес и откъм твоя герой, и откъм парти, и откъм развитие в игралния свят, баланс между интересно списване и графомания (в Pillars of Eternity на моменти имах чувството, че са им плащали на брой знаци - толкова текст имаше за четене, толкова бяха се унесли да пишат, че в един момент просто си казваш: "баси, това моеха да го кажат и с 1/3 от написаното") и още много, много дребни приятни неща.

Единствената ми сериозна критика към играта е към ингейм Енциклопедията - информацията за различните противници е интересна, богата и се дообогатява, когато победиш някой определен представител на определения вид противник. Интересно е дори само да четеш как е представено инфото там - оставя те с усещане за един жив, интересен, чудат свят. В същото време или липсва, или е неразбираема основна информация за определения вид, който има отношение към геймплея. Имам предвид - онази суха информация, която да ми казва wererats chaotic ли са, neutral ли са, evil ли са, кви са, да го ева. Ей тази информация малко ми липсва. Можеха да включат някоя магия като Detect Alignment (която я има в оригиналният тейбълтоп Патфайндър). Ама... нейсе, търпи се.

Аз все още не мога да спра да играя Divinity Original Sin 2. Играта ме грабна изключително много. Пробвах Pillars of Eternity 1 и 2, но ми бяха доста доста по-скучни. Аз като фен на turn based битките намерих себе си в Divinity. Който не я пробвал и иска да играе нещо качествено да я пробва. Ако имате авери, с които да я играете играта си става направо безценна. Има повечко хумор и цялата атмосфера е не толкова мрачна, но мен това не ми пречи. А и българин прави музиката, която аз мисля е доста качествена Като цяло евала на Лариан. Такива студиа заслужават моите пари.