Sekiro: Shadows Die Twice спечели GAME OF THE YEAR на #TheGameAwards.
За да отпразнувам победата на една от най-любимите си игри, ще започна нов сейв тази вечер като ще стриймвам в канала си: http://youtube.com/c/Ludnichar

Ще включа и микрофона, за да си говорим за Sekiro и игрите на FROM с всички желаещи да се присъединят.
Стриймът ще стартира около 20:00 часа, като се надявам да не се изложа много, че не съм пускал играта от 7 месеца.

СЕКИРАТА СЕЧЕ

Посече ги, много доволно.

Аз като страничен наблюдател (донякъде) да попитам какво е различното в Sekiro от останалите ФРОМ игри?
Досега което съм видял от стрийм, и доколкото разбирам - в Секиро механиката се основава почти изцяло на блок (даже по-точно parry - не знам на български коя дума съответства точно) с много тънък тайминг. Има го и в Соулс игрите, но там по малко по-друг начин работи и аз честно казано почти не го ползвах, заради тромавото му изпълнение.
Правилно си съм разбрал? Сигурно и много други разлики има, но само от гледане на стрийм трудно може да се усети.

Значи - в Соулс игрите (ББ и ДС поредицата) имаш общо взето 3 начина да избегнеш атаки - додж, тичане и париране (с пистолет или щит).
В Секиро имаш бягане, додж, скок, париране, микири (това е контра атака, с която настъпваш острието на противника) и сума ти протези, които също ти вършат работа.
Парирането според тайминга може да се получи перфектно, което покачва позата на противника, и обикновено, което покачва твоята поза. И като споменах позата (posture) - ти и противниците имате такъв бар. Целта ти обикновено е да го напълниш, като ако успееш, успяваш да го убиеш преди да си му взел всичката кръв.
Като цяло в Секиро имаш само едно единствено оръжие - катаната. А огромния процент противници също са с катани, или пък с копия. Единственото разнообразие идва от протезата и тууловете, които ползваш чрез нея.
Но пък самата комбат система е в пъти по разнообразна и богата от всичко, познато ни от ДС игрите и изисква много по-голям набор от умения.
Общо взето докато "задобряването" в ДС и ББ се получава най-вече с трупането на познания за играта и механиките ѝ, в Секиро просто си е Git Gut - пак трябва да познаваш механиката и противниците, но това не е достатъчно - трябват ти рефекси, скорост, агресия. Като пример ще дам моето включване в Секиро последните дни - босовете, които преди 6 месеца убих damageless (направих го с всеки един бос в играта) ми създаваха главоболия почти всичките. Просто като съм загубил таймингите и рефексите, все едно почвах пак наново да се уча. При ДС и ББ това никога не е ставало - връщал съм се отново и познавайки добре играта, ми трябват просто едни 10-15 минути да свикна с контролите и ги почвам, все едно никога не съм спирал.

Ще допълня, че в Секиро допълват формулата, добавяйки умения. Да, в предишните Соулс игри ъпгрейдваш с нива, но тук директно има дървета с умения. Отделно уменията внасят нотка на спектакъл файтъри(подобно на DmC, макар че той е доста по-развит в този аспект, тъй като си е доста по-чист представител на жанра). Комбита са много по-застъпени(имаше наченки с трик атаките в BB, но тук вече е доста по-изразено). Отделно вертикалността, подвижността на Секиро - ти си нинджа, а не рицар с тонове броня.

Всичко това допринася в крайна сметка да усещаш, че играеш нещо различно.

Ето пример от тия. Докато, както споменах в Секиро, като изгубиш рефлексите, все едно си никой, снощи реших да си довърша ръна с тежка брадва в ДС 3. Не бях играл ДС3 от известно време. Убих сестра Фрида (един от любимите ми босове) без броня (драконско тяло) на базова кръв. Вярно, отне ми час и нещо, ама просто защото почти всеки удар е фатален при тая комбинация, която реших да си преценя. За сравнение Demon of Hatred ми отне повече от 2 часа без никакви ограничения (освен че не бях на максималната кръв и колби, ама ме мързеше да фармя) , при положение, че при предишната ни среща 6 месеца по-рано го убих damageless.
Просто в Секиро с пълна сила важи Git Gut. Което мен лично много ме радва.

Най-накрая стигнах и аз до Секирото. Супер е играта, със сигурност ще ми влезе в топ 3 за годината, усеща се още в началото. Малко ме притеснява заучаването на противниците, защото не се кефя много да нямам вариант с brute force и 20 опита да мина бос по "неправилния" начин. Но да видим.

Както и да е, зациклих на едно огре в началото. Взимам му единия живот от стелт, но втория ме счупва и няма блокове. С доджване почти го бих, но има един адски бърз grab и направи ли го веднъж - край...Някакви съвети?

Няма кой знае каква тънкост при Огре-то.Просто доджваш навреме.Това е.Знам,че е бърз,но видиш ли иконката доджвай.Успех.Между другото ако не се лъжа при единия grab трябва да скочиш.Позабравил съм,но май така беше.

Огън, огъня го прави на пастет.

Прочетох за огъня, ще се помъча още малко по стандартния начин

Аз огрето го бях чийзнал. Качваш се горе където е човечето с копието,убиваш го. Зад него има една ограда и като застанеш зад оградата огрето не може да те удря. Там вече удряш 1 път и бягаш назад . Много е лесно. Просто не ми се занимаваше.

Пияницата също го бях чийзнал но забравих как точно

Истинската игра започва от геничиро,преди това е като тутъриъл.

И аз го чийзнах по подобен начин Само че сам си го открих, затова не го броя съвсем за чийтване Стоиш на високата платформа на онзи с копието, огрето остава долу и започва само да се мята, без да може да те докосне След всяко мятане по един удар, после бягаш назад и така

Огрето ми беше сравнително тегаво, после и бикът яко ме трепа на първо изиграване. На мен животните ми бяха доста по-трудни в тази игра от почти всички човешки босове (без най-силните такива говоря, де ). Ама да, реалната игра почва от Геничиро, там едни 20 умирания са ти в кърпа вързани, ако не и доста повече. То реално до Лейди Бътърфлай можеш да стигнеш още по-рано, ама за нея няма файда да си трошиш нервите без повече лекувания, тя така или иначе си е тегава (макар че аз толкова ѝ заучих движенията от упорство да я убия в началото, че след това като имах май две лекувания повече я премачках от втория опит).

Пичаги, учуден съм от вас - Огрето си е типичен Соулсборн бос, според мен е сложено да ни обърка, че ни предстои игра от този тип.
Всъщност аз и него, и Гьобу, и дебелия пияндурник, и бабата си ги бих в Соулсборн стил (ядох бой от дебелака най-вече ама шанс).
След това вече идва един друг скапаняк (Генчо му викаме) , който щеш-не щеш те учи да играеш играта така, както е замислена.