Като е типичен какво му пречи да ме бие като мече у дирек? Ти да не мислиш, че в soulsbourne игрите е нещо по-различно (при мен)?

След първоначалния ентусиазъм, нещо нещата изглеждат все по-зле между мен и тази игра. Не знам как да го определя, просто не ми е интересна. Няколко часа игра и установявам, че грам не ме вълнува какво се крие зад следващия ъгъл, нещо, заради което обожавам soulsbourne игрите. Даже днес се чудих какво друго да си пусна, толкова не ми се цъкаше.

Босовете не ме вълнуват особено, те и без това са ми най-малко любимата част от всички From игри, макар че тук са особено дразнещи с нуждата да учиш и преиграваш. Но не това ме спира, босовете ще ги преглътна, някак просто ми е скучно докато обикалям из локациите, което иначе ми е любимата част от соулс игрите...Става ли по-различно като атмосфера по-натам? По-мрачно/апокалиптично? Някак си излиза, че средновековната мрачна атмосфера и всевъзможните изроди зад ъгъла са сред основните неща, които са ме държали във From игрите, защото обективно погледнато всичко друго е топ в тази игра, даже по-добре от соулс в много отношения...

Също така сякаш го няма страха от бърза смърт от обикновен mob в самото начало, което е типично за souls игрите. Дали заради възможността да разчистиш по-голямата част от локацията безопасно (от стелт), дали мобовете са по-лесни (до първия бос реално обикновен моб не ме е убивал, нито затруднявал, само мини-босовете са тегави). Реално stealth не ми е сред любимите механики в никоя игра, може и това да допринася...

След средата има някои моменти (и босове), припомнящи ни, че това е Souls игра, ама не очаквай изведнъж всичко да завие към Bloodborne. Играта си е почти изцяло самурайска и това е. Както писах и в друга тема, Nioh има по-добра атмосфера по мое мнение от Sekiro. Не това е от големите плюсове на играта. Не че атмосферата е лоша, просто при From имаш едни съвсем други очаквания след Dark Souls и специално Bloodborne. Но предполагам, че Миязаки и компания са искали да направят нещо малко по-различно и... нормално да кажем.

За мен основната тръпка в играта беше следващият бос и колко време ще ми отнеме да го мина. Като се потопиш в бойната система (тоест след като убиеш Геничиро) вече си е друго. Ама както сме коментирали многократно, съвсем нормално е някоя игра просто да не ти хареса и така. Дори на теория да "трябва" да ти хареса.

Дам, така е, за съжаление. Със сигурност ще го добутам поне до тоз Геничиро, може да захапе.

Любо какво да ти кажа,човек.Ако само атмосферата те държи в някоя соулс игра е много странно.Соусите се играят главно заради геймплея и шефовете.Също така заради различни билдове и тн. Ти казваш,че атмосферата и мобовете те държат,което няма лошо,но това значи,че Секиро не е за теб.Атмосферата е такава каквато я виждаш сега и до края си е такава. В тая игра има много готини механики,но от това,което казваш си правя извода,че няма да ти допадне. По-добре цъкай нещо,което ти доставя удоволствие.Малко off topic.Може и да се бъркам,но ти май някъде спомена,че си играл Borderlands 3.Гледах дали да не си я взема,та какво ти е мнението. Аз по принцип съм фен на 1 и 2,но pre-sequel-a си беше стъпка назад.

Не е само атмосферата; историята също, разнообразните гадове, а също и някои босове, но като цяло босовете са ми най-малко любимата част.

Иначе Borderlands 3 го споменах, да. За мен е съвсем в духа на 1 и 2. Малко омръзва в един момент и аз например я спрях някъде на 30% (доста е дълга, между другото) и ще си я довърша по-натам, но лично аз се забавлявам с нея. Всичко е направено доста компетентно и на ниво и стига да нямаш някакви супер-високи очаквания, би трябвало да ти допадне. Pre-sequel-а аз го пропуснах, това допълнително ми вкара свежест, понеже я бях позабравил.

Да,те 1 и 2 също бяха бая дългички. Щом е в духа на предните,взимам. Доста съм се забавлявал с различните пушкала и хумора в играта. Тея дни ми подариха код за Gears 5,та сега я разцъквам,но ми се приигра Borderlands.

Заучаването на противника гарантира победа ако не ще наказва. Аркадна ми идва много.