"Ако повечето журналисти са ламери, които се празнят на броя полигони"

Няма журналист на такова ниво

https://www.escapistmagazine.com/v2/2019/04/10/zero-punctuation-sekiro-shadows-die-twice/

Да ви се похваля - минах Ишин с 1 колба на +4. Целта ми е без колба, но все пак се получи прилична битка.

Междувременно продължавам да чакам ревюто в сайта.

@Ludnicar, евалата, баш си стигнал next level. Мен Sekiro ме хвана, не съм сигурен дали достатъчно, че да го цъкам и на NG+, ще видим. Ама със сигурност тея хипер трудностите, дето ще се наказва ако не направиш дефлекшън не са за мен.

Иначе ревю - надявам се скоро, че идват няколко дена празници (покрай UK-ския календар), та трябва да се стегна. Че ревюто за The Division 2 си стоя написано 1 седмица, това за Devil May Cry 5 и то е готово от 1 седмица и нещо и още не е качено. Та след това и Sekiro-то. Ама както казах - повечето неща са направени така, че да ми харесват, директно отиват в кофата много от критиките ми към Souls игрите, конкретно дългото ходене от чекпойнта до боса и наличието на противници по пътя, които да ти ебават тайминга. Тук това ги няма, има "класически" чекпойнти и е много по-лесно да заучиш движенията.

Има го този "зубрачески" момент, всеки път като идвам до нов бос се чувствам така, сякаш не съм натрупал никакви умения в Sekiro. Влизам за пръв път при боса, разбива ме и после излизам пред него без особени надежди за победа и само му заучавам движенията. Та в тези 5-6 опита, докато не схвана какво има да ми покаже боса, се чувствам точно все едно зубря и нямам никаква надежда за победа, което ми идва леко... стерилно. Ама поне не се изнервям. Започвам да се изнервям леко, когато науча движенията и вече имам илюзии, че мога да мина даден бос.

Но реално досега не се случи нещо да ме изнасили като Понтифа, който направо ме съсипа в Dark Souls 3. Ама утре ще трябва да поцъкам финалния бос, де, тъй че ми е много рано да говоря.

Абе като цяло Sekiro може и да се превърне в любимата ми Souls игра. Щото в една или друга степен пак си е такъв, въпреки че "технически" не е. Откъм геймплей, де. Че атмосферата... тази на Bloodborne ми беше идеалната, но и гротеските на Dark Souls не са никак за изхвърляне. В Sekiro тук-таме Миязаки напомня на себе си, примерно ме изкефи здраво третата фаза на монахинята, но като цяло обстановката си е прекалено... самурайски стандартна.

ОООООО Псето се изказва особено ласкаво за игра на Фром, ДОЖИВЯХ! Радвам се, че те спечелихме, аз с кеф тия дни гледам някакви първи плейтрута на хора, като цяло който я е хванал тая игра, е закрастил, иначе атмосферата е по-"стегната", но примерно Mibu Village вече е любимото ми "ниво с мъгла" в игра евър, сори Silent Hill. И друго неща като Fountainhead Palace влязоха свежо де, абе скучна не е играта.

Аз я спрях, за да си доиграя DS3. Честно казано при суичването между двете със сигурност мога да кажа, че в DS се чувствам много повече "вкъщи", което не е задължително нещо хубаво или лошо. Просто и на мен като на pseto обстановката ми се струваше "стандартна самурайска". pseto, направи ми впечатление, че Yahtzee по-горе имаше абсолютно същите наблюдения като теб за зубраческия елемент и "правилния" начин да се минават босовете. Лично аз не съм напреднал достатъчно, за да го усетя, но ако минаването на играта наистина ще зависи от заучаването на едно критично умение, а именно deflection, вероятно ще имаме проблем с тая игра Никога не съм бил достатъчно с бърза реакция и нещата не са се подобрили с годините Дори и в DS така и не овладях добре парирането и riposte, много повече ми паснаха backstab-ът и ударът със скок.

@pseto , благодаря. Радвам се на положителните ти думи за играта, защото съм фен на сайта ти и щеше да ми е много неприятно да трябва да спра да го посещавам, ако видя Sekiro в хейт ревюта.
В интерес на истината едно от нещата, които и мен ме дразнят в ДС/ББ е това тичане до боса. Никога нямаше да играя с часове срещу толкова труден бос за No hit/heal изиграване, ако идолът беше на майната си.

@hyper, и мен много ме кефи Mibu Village, при все, че мразя мрачни и мъгливи нива.

@lyubohar - не мисля, че играта зависи от дефлекшъна. Моят тайминг е ужасен, постоянно ми правят демидж по позата, ама пак се справям прилично и компенсирам с много движение дори на НГ+4 (сега съм дотам и го зарязах, започвайки нова игра за да правя youtube гайдове)

А относно зубраческия елемент - за мен пък в тази игра зубраческия елемент е най-малко, в сравнение с другите игри. На моменти илюзията, че в ДС и ББ е по-малко "зубраческия" елемент може да се появи ако човек се е нагрухал прекалено много с левели. Аз например Nameless King го помлях от бой при първата ни среща, после на NG+2 ми разказа играта, защото нямах никаква идея от движенията му и явно просто първия път съм бил на прекалено висок левел.
Това смятам за много голямо предимство на Секиро - че не можеш да "изфармиш" победите си, трябва да ги заслужиш. Въпреки това смело мога да кажа, че познавам добре движенията само на маймуната, втория баща и младия Ишин. За сметка на това в ББ и ДС3 знам Мидир и Орфанката даже кога ще кихнат, иначе няма шанс срещу тях на по-висок НГ+.
А, да - и атмосферата. Аз дотолкова не съм фен на японската култура, че почти дори не съм играл игри, които я съдържат. Може би за това на мен не ми е "същото". Далеч повече си падам по готическите катедрали (о, мой любим Ярнам ) Но въпреки това атмосферата в Секиро много ме плени, може би и поради факта, че много по-свободно можем да се движим и да се наслаждаваме на нивата.

Да вдигна малко темата, та приключих играта още в края на миналата седмица, Ишин не ме изтормози толкова, колкото очаквах, но все пак ми отне едно 5 часа да го мина. Първо 4 часа една вечер след работа, когато не стигнах и един път до четвъртата фаза (даже накрая се изморих и уменията ми деградираха дотолкова, че и Геничиро започна да ме убива). На следващия ден с малко повече концентрация и след като екипирах чадъра се справих сравнително бързо. Макар че не знам дали чадъра се брои за чийзване, без него щях да се блъскам още известно време, докато науча движенията от третата фаза.

След това на NG+ - Геничиро го убих от първия път, след като даже не бях починал от миналия бос и не отидох с пълни колби на него и направих сто грешки, ама пак не ме взе. Лейди Бътърфлай ме уби веднъж, но пак О'Рин ме сгъна към 5 пъти. Някои второстепенни босове все пак ми се струват по-трудни от доста истински, най-вече защото често правят мега демидж и с един удар могат да ти вземат и 2/3 от кръвта.

Апропо тоя глупав дракон, дето се пада предпоследен бос, е някакво велико тролване от страна на From Software. Абсолютна гавра, сигурно най-лесният бос изобщо в игра на студиото. Аз дори не можах да повярвам колко е недъгав. Ако не знаех какво следва като финален бос щях да съм доста шокиран от разликата в трудността между него и финалното предизвикателство.

@lyubohar - не съм сигурен дали само дефлекшън е решението в Sekiro. Реално погледнато разковничето пак си остава същото като в Souls игрите - просто да заучиш движенията на босовете. Нерядко скокът ти е най-добрият приятел (в Souls игрите ако не греша той не е никакъв фактор), в други случаи отклонът (при някои атаки дефлекшънът не ти е най-доброто решение - супер силни такива, които почти изцяло ти нарушават стойката и си на един удар от много сериозни проблеми). А и дефлекшъна нарочно е направен крайно опростен, особено ако говорим за From и за японска компания по принцип. В практически всяка японска игра с подобна механика "нямаш право" да помпаш копчето с надежда да уцелиш точния момент за блок, ако натиснеш прекалено рано просто не се получава. И в Dark Souls е така. Също така прозорецът за дефлекшън е достатъчно широк, а често дори и да не стане - все пак блокираш и не взимаш щети. Справедливо са направени нещата, ако механиката като беше в Dark Souls щеше да има голям рев (и то основателен). Въпреки че адски много босове могат да се минат с кайтване и без много дефлекшън, даже си мисля, че при мини босовете дефлекшъна ти е екстремално нужен, докато при главните някак има леко повече опции.

Абе то по-добре да пускам ревюто, че уикенда го написах, само да видя колко има да се преправя от него и дали е станало читаво изобщо.

Псе, то това е като луутбокса за ЕА - запазена марка. Винаги има поне един дафак бос, понякога повече. Още от Демон соулс дето Алант е безобиден(почти) плужек.

Аз на геничиро спрях и не съм цъкал оттогава. Реших да изиграя соулса 3 ,сега и мортала .

Но на мен секирото ми хареса,това е моралът на историята. Колкото и да сучем играта се е получила. Браво на Фром.

Ехе, Псе, ти направо си се вкарал във филма, с интерес ще изчета какви си ги приключенствал. Иначе ако броим и мини-босове най-лесният евър ще да е Mist Noble, то беше направо жалка картинка

Защо да е чийзване чадъра? Стандартен туул си е, ни повече, ни по-малко.
За бос наистина е абсурден тоя дракон, една от най-големите тъпотии на Фром евър. А понеже от някъде се бях спойлнал, че има дракон, очаквах някаква велика битка като с Мидирката. Иначе мист нобъл и оня със светкавиците преди дракона (не му помня името даже) и те са доста абсурдна картинка...
Очаквам ревюто и се надявам да не е в хейт секцията.

А аз самия още не съм се отегчил от играта, и за това реших да правя нова игра с no-hit битки и да пускам клипове с някой и друг съвет от мен. Ако някой има интерес, може да хвърли едно око.
https://www.youtube.com/playlist?list=PLEVcKVpt1bIeC9iE22pHpYNWjUFAaiZNQ

Ревюто няма да е в хейтя, Псето се празни на такива игри в които се мре на първия бос 100 пъти На принципа трудно ли е, значи е епик кууул

Плачи повече, много е смешно.

Няма за кво да плача, Шиши. Знам, че играта е добра, тва че не я играя не означава да казвам на бялото черно, като някои хора