Разбира се оценката на други хора не е нещо универсално. Сам го каза - това че масово някой харесва нещо, не значи че на мен, теб или на някой друг ще се хареса. Но една реална обща оценка може да служи за ориентир, подобно на Стийм ревютата, макар че те нямат точно точкова стойност а работят с процент.
Ние затова и от самото начало коментираме, че резултата в метакритик не е показателен за качествата на играта (дори с по мое мнение насраната история е абсурдно да и се даде 0), а за настроението на потребителите.
То това и спада в продажбите и върнатите бройки(чак се стига до отказване на връщане/замяна на места, а там това си е практика) показват същото.
При мен няма двуличие. Метакритик резултата е простотия. Steam ревютата са безсмислени също. На мен ми дреме само за моето мнение и това е. Ще изслушам другите, не съм абсолютно откачил, но смятам, че най-честната позиция е човек сам да е последният арбитър за такива неща.
В крайна сметка за мен като неутрален фен играта е окей, но с тъп сюжет и толкоз. Яд ли ме е, че я играх - не. Поредната еднодневка, която ще запомня с дилетантския сценарий на Дръкман и това е. Колкото да имам едно наум да не очаквам нищо смислено от Naughty Dog в бъдеще. Общо взето е това. 
П.С. Днес потребителската оценка в Metacritic официално ще стане жълтичка, интересно ми е докога ще продължи да се надува изкуствено, дали ще стигне 8/10 след известно време или направо 9/10.
Аз не мога да оценя една игра по десетобална система например. За мен игрите са най общо казано три вида :
1. Опасни за здравето - такава игра я спирам и хвърлям щото ме стресира, с всичките негативни от това последствия за здравето. Стреса е убиец номер едно.Не го подценявайте.
2. Иди ми дойди ми - когато ми е скучно убивам някоя и друга минута с нея
3. Must play - тези които са ме удоблетворили .
TLOU 2 е една от тези игри, след края на които чувствам едно блаженство в душата и удоблетворение от изиграното . И то трайни ! Като си помисля сега за играта ми става едно такова добро и признателно....
Естествено перфектни игри няма. В TLOU2 например едно от малкото неща които не ми хареса е ИИ. Според повечето играчи той е ОК, и дори много подобрен в сравнение с първата. Според мен обаче не е ОК.
За съжаление обаче производителите на игри се вляят от мненията на юзърите и с цел по високи продажби ги адаптират към масовите предпочитания.Което не е добре, поради факта че не винаги масовото означава по добро или правилно.
Както и да е. В края на крайщата да не забравяме че това са все пак само едни игри и да не им се впрягаме много.
В класическите форми на изкуство, от театър, през кино и литература, Шекспировите адаптации са били обичайни през вековете, преди тях пък гръцки комедии и трагедии, но пак адаптацията е давала канал, по който твореца да покаже нещо свое за времето си. Сега дори и това го няма. Такава е психологията. Чувам че са предлагали чували с пари на ABBA да се съберат, но те отказват /те някои от тях си живеят на купени острови, какво да ги занимават/. Психологията е пак да консумираш от същото. Музиката се развива, но не, те пачки с пари ще предлагат на ABBA. Стар Варс пък е сигурно най - изповърнатия и препикан пример за всички времена.
Ако говорим за AAA, там рискове няма как да има, когато има голяма инвестиция трябва да има и гаранция за нейното избиване. От една страна като краен потребител искам да има повече рискове, но от друга страна от бизнес гледна точка - инвестициите трябва да са оправдани. Никой не иска да рискува с едни 100 милиона бюджет или там колкото е излязъл да кажем The Last of Us II. И не само това, говорим за студия със стотици, хиляди хора - някак човек не може да си играе със съдбите на толкова хора и да поема големи рискове за свой кеф.
Мисля, че има един голям проблем в игрите и това е, че при тях е много трудно един човек да предложи визията си изцяло. Това не е да напишеш роман например, който е продукт на един човек и който изцяло пресъздава гледната му точка. Тук имаме десетки сценаристи, десетки хора, отговарящи за една или друга порция, режисьори, продуценти... директори и вицепрезиденти, всеки предлага някакви идеи, всеки иска да каже - "Ей това аз го вкарах в играта". Директорът, в случая Дръкман, трябва да навигира през цялото това меле, което дори не мога да си представя колко трудно е. На мен трима души като почнат да ми дават наклон с някакви безумни предложения в работата, колкото да кажат нещо, и вече ми иде да обърна компютъра и да си тръгна, представям си когато са 30. Та вероятно колкото по-голяма е една игра, толкова по-малък е шансът нечия визия да бъде изцяло пресъздадена. Някак и изкуството буквално може да се размие, все едно правиш супа, която започва като остри вкусове на всички отделни компоненти, а накрая приключва по съвсем друг начин. Нали един път ще пресолиш супата, друг път ще сложиш повече люто, ама супата все си остава супа. Естествено има малки студия с екипи, които имат сравнително близки виждания и могат да представят дадена концепция без разминаване, но там вече се изисква и много късмет - ако хората са малко, то трябва да имат по много таланти, за да извадят добра игра. Иначе чисто технологичните ограничения ще те възпрат.
Отделен въпрос е, че хората като цяло не обичат промяна. Но още по-малко обичат неочаквана промяна. Продълженията в гейминга като цяло предполагат, че ще са повече от същото или ще имат сериозни допирни точки. Завиваш прекалено много... и има хейт. От друга страна ако няколко игри са прекалено еднакви - тогава пак ще има хейт, че се продава едно и също. В случая на The Last of Us II все смятам, че Naughty Dog са поели сериозен риск рано, защото спокойно можеха да пуснат минимум една игра от типа на миналата, с нулеви разлики и при историята, и тогава TLOU II щеше да е 10/10 от всички, от геймърите включително. Аз, естествено, уважавам поемането на риска, просто реализацията не ми допада.
Реакцията му на "tasteful" секс сцената е безценна.
Макар че онагледени нелогичностите в историята изпъкват още повече. Но както казах всичко е хвърляне на монета, за едни хора историята и дупките в логиката нямат грам значение, те гледат емоция и атмосфера, там играта е на ниво. На мен глупостите в сюжета ми извадиха очите... и така. Абе, класическа поляризираща игра. Не знам каква е била идеята на Дръкман, но ако това е търсеният ефект - успял е изцяло. (Много ми е интересно какви ще са продажбите и дали ще минат 10 милиона например; ако преминат това число, значи целият хейт е бил празен лаф и повечето хора, които са щели да си купят играта, са си я купили; ама ако темпото на продажби се срине и играта остане на 5-6 милиона примерно, то може да се каже, че рискът на Дръкман му е изял главата... и не само неговата.) Играч, ти не почна ли играта... преди някакви дълго време, още не си дал мнение за нея? Или си я заебал на рафта да прашасва... мда, The Last of Us II не е Assassin's Creed в крайна сметка. 
Аз специално го чаках неговото ревю да излезе... и мисля, че не съм бил единствен.
Аргументирано и издържано откъм доводи мнение, както обикновено.