Втория експанжън ще е обсадата на Париж.
И групата изглежда като средновековна версия на Prodigy
Единственото, което не ми допада, е ролевият елемент или по-конкретно неговата липса. Играта е прекалено приключенска. Като намериш предметите, които ти харесват - което може да стане и на десетия час - след това може да играеш още 80 с едни и същи оръжия и брони. Аз съм си още с две брадвета плюс мечешката броня, дето се отваря на първия бос. (Айде, едното брадве наистина го отворих в зона от много по-висок от моя левъл, ама тя така или иначе си беше без противници.) Със скалирането от последните три игри, което не ми допада особено, няма голямо значение как точно развиваш героя, понеже ако се биеш срещу противници на твоето ниво - все ще ги правиш на пастет. Е, да, поне срещу по-силни се усеща, аз пак се набухах като танк до горе, с много танкване мога да изям даже 3 удара, като са ми 80-100 нива нагоре. Това ми е единствената по-голяма критика, няма никакво усещане за прогрес, правиш едно и също през цялото време и няма особена тръпка като вдигнеш там 20 или 30 или 50 нива.
Няма лошо, де. Просто ми е странно как така сменят концепцията, Одисеята си беше общо взето луут RPG, сега във Валхалата тотален завой и ролевият елемент е повърхностен, играта си е почти изцяло приключенска тип Tomb Raider.
Минах я снощи 107 часа и половина(минавах и разкривах всичко, иначе предполагам ще е доста по-къса). Не ми доскуча и за миг, не я усетих грайндава или повтаряема(има някои странични мисии, които се повтарят, говоря за overall).
През цялото време го имаше усещането за приключение, желанието да разкриеш нещо. Всичко от най-обикновените световни ивенти до преследването на Ису артефакти (меча на Артур, копието на Один, чукът на Тор) ми хранеше любопитството и ме буташе малко по малко към финала.
Играта разбира се има проблеми. Очеизвадния е бойната система. Ако тя е фокуса за някого, шанса да хареса играта страшно намалява. За мен тя беше проблем, но беше ок, за да не ми пречи на изследването на света. Дървото с уменията също малко разочарова. В началото имаш впечатление, че ще са валидни различни билдове, но не ако играеш достатъчно, в един плейтру можеш да отключиш кажи-речи всичко(включително да макснеш мастеритата - появяват се като ънлокнеш всичко, като при предишните игри).
Сторито беше достатъчно интересно за мен. Мотивацията на героя е различна от "убиха роднина, ще мъстя наред", което е сюжета на половината асасини. Връзките с предишните игри, доразвиването на Ису митологията, дори финалния куест за ордена не беше това, което очаквах. Тук също има леки проблеми, идватщи от нелинейното поднасяне на историята. Примерно ако минеш Асгард стори арката докрай преди Мейн играта, спойлваш си сам част от финала, както и варианта на "Истината" в тази игра. Макар че (може би лек спойлер) хареса ми как ти го показват по два начина - митологичния и как наистина е станало.
Като тегля чертата, оценявам я като 7/10. Може би е малко завишена оценката, но тя е лична такава и на база на това, че ми беше готино преживявяне.
Не знам, аз като тръгна да пиша ревюто може да си изкажа гледната точка, странното е, че няма какво толкова да разкритикувам във Valhalla, даже бойната система не ме дразни особено, по-скоро ми харесва (явно свикнах с нея). Историята е добра, доста неща са добри, но някак не ме мотивираше да я игра по-продължително. Там 2-3 часа, 1-2 по-дълги куеста и изведнъж ми се отщяваше. Не е до грайнд (щом можеш да ходиш в зони със 100 нива над твоето и да имаш шанс да направиш нещо, за разлика в Одисеята), доста от куестовете са достатъчно интересни, че да кажа, че са просто плънка и удължени. Де да знам, един от тези странни моменти, в които не мога толкова лесно да обясня защо нещо, което на теория трябваше да ме зариби, не го направи, не и наистина. Ама бойната система... свикнах с нея. Най-много ме дразни единствено заключването и смяната на противници в този момент. На PC ми е много дървена, сигурно на конзола става лесничко с тъмбстика. (То не че не можеш и на PC да играеш с контролер, ама аз си имам някаква традиция на PC да играя с клавиатура и мишка почти независимо от жанра, очевидно FIFA е невъзможна инак, ама освен нея всичко е с клавиатура и мишка.)
Два проблемa:
1. Жълтите, сините и белите точки, малко ми е като дилема, дали да вървя по мейн сторито или да обикалям да събирам и изпълнявам всичко? Един път ми се случи да стигна до синя точка, куест, където трябваше да се бия с някакъв, който ме пречука за 10 секунди. Явно не съм му на левъла, за това се чудя, кое да изпълнявам и как да играя нормално играта...
2. Тъмна ми е. Играя на Quality. Телевизора ми е HDR 4k и т.н. и явно от HDR-а ми е тъмна играта. Brightness и Contrast са изключени, когато е активиран HDR. Пипах някакви настройки и на тв-то и на играта, но си ми остава тъмна, супер контрастна и не знам как да го оправя.
Иначе да, ама то и с викинга, първо те предупреждава че е много силен(предполагам в пещера в Норвегия) - опцията да се биеш с него е с червено отпред. Втори с пърфект доджове можеш да го смачкаш, но отнема доста време. Идеята е при връщането ти в Норвегия да го изтриеш. На картата имаш съджестнат левел, ако искаш съвсем без ядове, не надскачай много(не че е невъзможно, просто е трудно).
Иначе белите и жълтите можеш без значение от левела(някои неща са заключени зад куест в зоната, повечето не са), сините 80% можеш да ги минеш с лекота на всеки левел, но има такива свързани с битка и те ще са зор. Аз обикновено минавах зоната и правех каквото ми е на път и преди да отида в следващата ги чистех всички останали.
