Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл
Форум
Последна активност
BundyBari
Мнения: 477
Цитиране
25 юни 2020
Здравейте, тъй като мисля, че не е редно да разтегляме темата за "Соулс-игри" и тн. в теми като тази за RDR2, реших да направя тази, като държа да отбележа, че тя не е само за любители на игрите на FROM , а като цяло за предизвикателни игри, без значение от жанра. Нека да отдадем почит на всичко, което ни е късало нервите през годините. В този ред на мисли, коя е най-трудната игра, на която най-много сте умирали, псували, преигравали и най-важното - която и до ден днешен не сте успели да завършите. При мен такива са много, защото не се имам за много добър геймър и най-вече достатъчно упорит, за да ги мъча до превъртане, но на първо време, веднага се сещам за Commandos серията, която като дете ми се струваше нереално трудна и така и не превъртях нито една част (Чакам ремастъра на Commandos 2 и пак ще пробвам) . Иначе сега ще почвам пак The Surge, надявам се този път, да я довърша
Rostik79
Мнения: 2473
Цитиране
25 юни 2020
И аз нещо не си падам по твърде трудни игри. Не задруго, ами изискват доста време инвестиция, докато усъвършенстваш играта си, а твърде често това време е прекарано в изпълнение на едно и също действие. Бях почнал така Hollow Knight, BloodBorne, The Surge, но по едно време си викам, че докато минавам отново и отново едини и същ коридор, докато науча всеки пиксел, че да знам кога да скоча, кога да блокна, да ударя, мога през това време други игрици да изиграя и реших, че няма смисъл.
Аз гледам на игрите донякъде като на книги или филми. Искам да напредна в историята, да разбера какво става с героите ...
Charcharo
Мнения: 3562
Цитиране
25 юни 2020
Аз реално съм слаб на повечето стратегически игри нищо, че ме кефят доста. От тях Soldiers: Heroes of World War 2 ме е смазвала най-брутално.

В момента Pathologic 2 ме минава добре също. Иначе игри като Dank Souls... абе умирам на тях но цигански тактики и нерви ги правят сравнително не толкова трудни за мен.

Commandos са сериозни... няма да се лъжа и там играта си ме биеше яко ;d

morgoth_srs
Мнения: 517
Цитиране
25 юни 2020
Миналата седмица мъчих Resident Evil: The Umbrella Chronicles - толкова не бях псувал отдавна. И се отказах на последната мисия от основната кампания. Играта е от един от най-противни за мен жанрове - on-rails shooter - и при това играя с обикновен DS3 контролер, при условие, че играта е правена за motion controller. Нямаше и да я пусна играта, но съм решил да мина всички канонични Resident Evil игри. И на Resident Evil: Code Veronica X много псувах, най-вече заради танк управлението, но поне я минах и съм доволен
HighFist
Мнения: 808
Цитиране
25 юни 2020
nightwarrior
Мнения: 4123
Цитиране
25 юни 2020
Щях да кажа, че игри не ме отказват заради трудност. Затова съм фен на Souls стила, щото ми връща усещането като хлапе пред телевизора. Трудност - предизвикателство. Спомени как с брат ми се състезавахме кой ще стигне по-далеч на Марио, кой ще си загуби животите пръв на Контра и т.н. Това, че срещу мен има силен бос, не е причина да се отказвам. Така го виждам аз де, всеки разполага сам със своето време и всеки има свой вкус. Нерви не знам, аз се нервя на бос, игра, когато е... как да го кажа - нечестна.

Игра има шанс да ме откаже защото ми е скучна и досадна, не защото е трудна.

С всичко това казано има една игра, която спрях навремето точно щото ми беше безумно трудна. Даже я бях изтрил от съзнанието си докато не видях HighFist да говори за SNES. Костенурките Нинджа на NES... Оживя ми кошмар направо.

HighFist
Мнения: 808
Цитиране
25 юни 2020
HighFist
Мнения: 808
Цитиране
25 юни 2020
The_Doctor46
Мнения: 2166
Цитиране
25 юни 2020
Аз харесвам всичко що е предизвикателно и естествено ми допада като жанр.Заради това,винаги играя всяка игра на последна или предпоследна трудност още при първото изиграване.Разбира се не винаги съм в настроение да се блъскам по сума време,така че има и дни,в които играя разпускащи заглавия,но като цяло само високата трудност те кара да се възползваш от всяка механика на дадена игра.Колкото до конкретни игри,имаше много през годините.
You can either fight at my side or get crushed under my heel, but you will not stand in my way
nightwarrior
Мнения: 4123
Цитиране
25 юни 2020
Точно тая е играта и... точно водното ниво ме пречупи
BundyBari
Мнения: 477
Цитиране
25 юни 2020
Играта TMNT за NES е легендарна в моето съзнание. Тя беше в първата дискета, която притежавах едва 7-годишен. Уникална, знам всяко ниво, всеки противник наизуст. Аз също не я превъртях, също не успях да намеря цаката на водното ниво, но имаше един трик, ако на стартовото меню натиснеш Select те пуска от съответното ниво на броя на натисканията (5 x Select = 5 ниво) От тази игра, казвал съм го и в предишен коментар в този форум, е и най-яркия и запечатил ми се в съзнанието бос в игра - Технодрума (на клипчето почва от 30:46). Запълваше почти целия екран на старото Велико Търново. Леле, къде ме върнахте не е истина, страхотни спомени. Радвам се, че направих тази тема...
sauron93
Мнения: 1449
Цитиране
25 юни 2020
Всички игри са трудни на най-висока трудност. И всички могат да скъсат нервите на човек.
BundyBari
Мнения: 477
Цитиране
25 юни 2020
sauron93 - Точно защото нямаше избор на трудност навремето, затова още помним игри като TMNT. Игра, на която си се ядосвал дни наред, на която си счупил не един и два джойстика, ниво или бос след които като си минал за първи път, си се радвал от сърце, те остават дълго в съзнанието, няма значение дали ги обичаш или мразиш после, докато примерно новия Spider-Man на Sony, при все, че съм фен на този герой и играта ме изкефи много, ами не я помня вече с нищо, нито една секция, нито един бос, беше ми прекалено лесна просто, а я изиграх на последна трудност. PS: Исках да кажа, че си напълно прав, да винаги е по-добре да имаш избор с трудността, най-малко както казват по горе, не винаги човек е в настроение за предизвикателства, но пък живота е прекалено кратък, а има толкова качествени игри и всеки месец излизат нови, че не винаги си струва човек да преиграва 50+ /и нагоре/ - часово заглавие, а ако си се прецакал като мен с трудност различна от последната, остава малко кофти чувство, защото знам, че не съм усетил всичко, което играта е можела да ми достави
lyubohar
Мнения: 3361
Цитиране
25 юни 2020
Играя Desperados 3 на нормална трудност в момента, и през около 15 минути се чува "еееее, аре стига бе" или "луд ли си бееее, как ще ме видиш оттам" И други, не толкова благи.

А командосите всички съм минавал, но за мен това не са трудни игри, защото знаеш, че има начин да се мине, просто трябва да опиташ пак. Последните мисии на Rayman на сина ми са в пъти, пъти по-трудни. Там има нива, които съм убеден, че не е възможно да се минат.

azsambot
Мнения: 24
Цитиране
25 юни 2020
И аз лежерно разцъквам Desperados 3 на нормална трудност,ама за съжаление и на работа трябва да се ходи.Стигнал съм до 13та мисия и засега много ме радва,след нея трябва да преиграя и Commandos HD римейковете и да направя съпоставка,но за сега Mimimi games са свършили чудесна работа(или на мене са ми се доиграли такъв тип игри
Peshp
Мнения: 287
Цитиране
26 юни 2020
"предизвикателни" е относително определение. Всеки може да го разбере по различен начин. Може на някой примерно да му е трудна някоя мулти или survival игра.

За трудностите в игрите напоследък ги правят много скучни. Има игри, които на по високите трудности героите стават по-умни, залагат ти повече капани, мислят това и това като направиш, как да те прецакат. А сега в повечето, трудностите са да ти бият повече щети и да имат повече живот. Предизвикателно е когато се съберат батки на максималната трудност с 3 пъти повече живот и щети от твойте, но е скучно.

Нужно е да сте регистрирани, за да пишете във форума.