И аз в училище съм го чел за първи път. Даже го четох пред класа като "наказание", защото "много шумите отзад".

Ебах ви в старците, ние не сме го учили

Еее, учихме го точно Песен за човека на Вапцаров в училище. Уникално е. Все едно сте седнали един срещу друг и си говорите приятелски. Така е пишел Вапцаров. Не мога да кажа, че е бил спорна личност. Бил е твърде млад. И в младоста всички сме грешали. Ама така пише, че ти се доплаква, ако разбира се имаш око да видиш, че светът не върви на добре и си сверите думите.

Точно така, радва ме, че усещаш точно същото като четеш това стихотворение. Коментирах тези дни с една поетеса, че за разлика от другите български поети, вкл. най-големите - Яворов, Дебелянов, Лилиев и т.н., Вапцаров точно тук пише настръхващо, хиперсензитивно, изключително. И странното е, че всички знаят стиха "в затвора попаднал на хора и станал човек", а той не е най-режещото, най-запленяващото нещо в това стихотворение.
И докато другите пишат за някакви любовни чувства и несгоди, Далчев пък даже за материални неща като прозорец и балкон, Вапцаров в "Песен за човека" показва точно този велик дуализъм на човека- че най-бруталната гад може да направи велики подвизи или обратно Това стихотворение буквално те смазва със силата и прямотата си. И не ме вълнува изобщо какъв е Вапцаров- комунист, демократ, това няма никакво значение, след като е способен да напише нещо толкова велико.