За музиката не знам, но не слуша типичните песнички за нейната възраст - Ich will на рамщайн ? допадна, Sand storm на darude също, но за филмите успях малко да ? разширя кръгозора - гледала е почти всички анимета на СтудиоГибли и като почне да разказва в училище и всички я гледат като все едно им говори на санскритски, че там знаят само Дисни и толкоз...
Том и Джери, Весели мелодии, Костенурките Нинджа, Розовата пантера, Семейство Флинстоун, Банани с пижами, Чип и Дейл, Уди Кълвача, Семейство Адамс, Смърфовете, Тимон и Пумба, Джони Браво, Маската, Лабораторията на Декстър, Попай Моряка, Покемон, Ю-ги-о, Кураж – Страхливото Куче, Патешки Истории, Скуби Дууу, Ну Погоди
Бих добавил Looney Tunes, Dastardly and Muttley in Their Flying Machines, Wacky Racers, Cow & Chicken, I am Weasel, Powerpuff Girls, Ed, Edd & Eddy, Samurai Jack и Fosters Home for Imaginary Friends.
Абе старият CN беше абсолютна религия. А освен Покемон и Ю-Ги-О, някой спомня ли си Бейблейд. Лелеее, направо ме хваща яд като си спомня, че веднъж се охарчих с 25лв. за оригинален бейблейд от София Ленд 
Ама си беше мания, няма как. Чак и турнири организираха л и само топли спомени са ми останали от ония години.
Но благодаря за съветите - макар, че да не смятам анимето за простотия @night warrior: Grave of the fireflies е доста тежко дам, даже прочетох че, когато е излязло за първи път по кината в Япония го давали заедно с "Моят съсед Тоторо", да компенсират тежката история. Мононоке и Ариети (адски красиво) са ми едни от любимите, както и Порко Росо и Завръщането на котката и Пом Поко.
Невероятна цензура.
). Преди няколко месеца като се бях напил си пуснах 1-2 епизода. И се уверих, че онези времена бяха доста различни. Показват се разни неща от физиката по увлекателен начин, помня как с интерес гледах Кро. Сега 3/4 от анимациите са някакви психотропни и странни - може би съм стар и не ги схващам. Също и Billy and Mandy винаги е бил мега култ... няма как да не се сетя за това: Друго, за което се сещам е Spider-Man - оня на Fox, дето го даваха пак по нашите телевизии. Мисля, че преди... хм, десетина години го пуснах вече извън детската (и тийн) възрастта - пак ме изкефи на макс. Много силно, да не говорим, че има и немалко моменти, които си се разбират само от възрастни хора, които не схващах като дете. Примерно единия епизод, дето имаше едно терминално болно момиченце...
Всъщност почвам да се чудя дали понеже сме израснали в онези времена всичко - музика, анимации и т.н. - ни се струва по-добро или е наистина така. Макар че поне при музиката може да се измери количествено това - даже и рингтоновете отпреди ~15 години имаха повече стойност от сегашни хитови поп парчета.
Не го намирам на английски, но там при частта с лещите, лекаря му обясняваше нещо от сорта, че това е ефикасно и елегантно решение, дори не се усещали и т.н. при което се вижда какво става.
Сетих се и за Megas XLR, адски силно детско, но има само два сезона. А и интрото е много изнервенo:
От друга страна тъпите филми тогава са си тъпи и днес, но разбирам и днешните фенове, които пък от своя страна израстват с други представители на киното, книгите и музиката и старите им се виждат отживелица и прекалено не в крак с модните течения.
Цялостната комерсиализация и продуктова политика, заедно с консуматорския приницп на сегашното общество диктува пазарните течения за добро или зло, стойностните неща пак ги има, но трябва да ги търсиш доста повече време сред модерната "плява" в наши дни.
А при филми, сериали и анимации - пак. Стандартизирана посредственост и политическа коректност. Ако нещо от рода на Billy & Mandy се пусне в модерния Cartoon Network сигурно ще стане бунт пред централата. Всичко е едно такова... еднакво... всеки сериал, който гледам има поне една лесбийска двойка и една гей двойка. Ни в клин, ни в ръкав - всеки сериал. Щото е "модерно". Интересно ми е само дали цялата политическа коректност няма да се рестартира в един момент, както всичко циклично се рестартира в природата винаги.