Гледай последния сезон на Саут Парк с ПК Директора, луди епизоди. Тоя четвъртък почва и новия сезон

Помня ги времената чудесно аз , по тв-то пускаха продижди цял ден , нинтендото ,после Sega-та , тамагочите , шоколадовите яйца ,касетифоните ,предаването мист , дъвки турбо(може още да ги има но не съм срещал), малките играеха на улицата цял ден а не както сегашните само фейсбук и те това е. Като цяло магията на 90-те беше нещо друго ,но това време никога няма да се върне , само ще седим и ще си спомняме с усмивка . А хората които са родени по-късно не знаят какво беше тогава

Абе има и психо детски като Flapjack. Уж неща като Steven Universe са доста добри. А Cow and Chicken e малко... ненормално...

От друга страна Megas XLR и Ed, Edd and Eddy (пак на моменти ненормално) са ми любими...

Носталгия по миналото е нещо страшно и съвсем типично за всички ни. Едно време се смеех на дядо ми, баща ми, като обясняваха едно време какво били, какви били младите... ние сега сме същите :-D

Поздрав Charcharo:

"Don't panic, you will all DIE!" Хахахахахаха

Любимият ми лошко от Megas, то като цяло този епизод ме разбива винаги. Също така, двата епизода с алтернативното измерение, където Кууп е корумпиран са адски..ооо и кеча с роботите с водещия, дето беше една голяма глава

Още една простотия от едно другa готина анимация, Fosters Home for Imaginary Friends:

@nightwarrior,не сме същите всички.Аз например не жалея за миналото си.И то,като и настоящето ми ,не дават повод за носталгия.При всеки е различно.Някой са родени за празници,други - празници не виждат.Абсолютно черно и бяло няма ,всичко е нюанс.Винаги ще има по богати,по силни и с по красиви жени от тебе,както и по бедни,болни и окаяни.А ния ще сме в средата на нищото.

Изключения има от всяко правило.

Е, едва ли говорим за жалеене на миналото. Аз също не жалея за нищо, което е било. Каквото е минало е минало. Ако е било хубаво го помниш някой път като се напиеш, ако е било гадно го забравяш и те така. Все пак смятам, че доста неща могат да се измерят "количествено". Примерно не е трудно да чуеш колко елементарна е композицията на някоя скапана модерна поп хаус песен и няма как да не се зачудиш как това се цени повече от едни Prodigy от 90-те години. Доста неща са еднопластови и опростени днес, което е основен проблем - и не говорим за носталгия.

Примерно не знам човек, който да не харесва Том и Джери, дето е анимация от времената, от които и повечето наши родители не са били живи, пък камо ли ние. Наистина това е било нещо, което някога са давали по кината... и все пак се гледа десетилетия и след това, понеже е велико. Не говорим за носталгия и т.н.

П.С. Между другото като става дума за носталгия - според мен това не е някакво чувство, което продължава супер дълго време. Не и при мен. Често се сещам за нещо си - колко хубаво било, с колко добро го помня - дали ще е филм, дали ще е игра. Нерядко си го пускам и оттам нататък ако се окаже, че носталгията ми изкривява емоциите и нещото, което съм си пуснал не ми допада в настоящия момент... просто го спирам. Бързо ми става скучно. Тъй че... знам ли.

Забавно е:

Iphone е най-добрия телефон. Имам Самсунг, но Iphone си е Iphone.

Защо тогава не си с въйфон? Защо правиш компромиси?

Изтрит коментар

DragonSlayer нз, явно просто не ми се дават пари за телефон. Но това не пречи да кажа, че е по-доброто.

Игра4, тия конзоли те ошушкаха, човек! Веднага щом купиш поредната и почваш да събирал пари за следващото поколение. Не е лесна вашата.

Абе, Токси, как се побира тоя таблет в джоба?