Но статията е точно като за нашия форум. 
А Афера... по-зле от Блиц не са, поне се опитват да сътворят някакви статии. Докато в Близ половината материали са "запознах се с една на кафе и тя ми каза"...
Истината е, че няма една Европа, а вече практически са 5 - четири групи с различен политико-икономически модел и администрацията в Брюксел, опитваща се от координиращ орган да се превърне във федерално правителство. Та едно по едно:
- севрните страни /Скандинавия, Германия, Бенелюкс/ - заедно с Францияя основават съвременната Европейска общност, базирани на така наречената "социална демокрация" и поддържащи висок стандарт благодарение на природни залежи, водещи позиции в машиностроенето или високите технологии. Целта им в момента е запазване на статуквото чрез политически натиск и маневри
- южняците - въвеждането на скандинавския модел доведе до неочакван резултат предвид различния манталитет. Това което, например на датчанин през 90-те не би му минало и през главата, за един французин е нормална реакция: - защо да работя нещо което ми е под квалификацията, като си вземам горе-долу същите пари като социални. В резултат след кризата от '98 и краят на това стотици милиарди годияно да изтичат от Русия в икономиките им, поддържането на нивото на социална осигуреност съчетано с високата корупция ги матовариха с огромни дългове. Моментна цел - да се спре ревима на ограничения, за да се спре рязкото олевяване на вота, външната им политика е не ни занимавайте с глупости, имаме си други проблеми
- Централна Европа - групата държави които сравнително успешно се вписаха в модела на социална демокрация, но поради липсата на природни залежи са суровинно зависими от Русия. Защитата на националните им интереси диктува да на влошават отношенията си с Русия, тъй като именно техните икономики биха понесли тежкия удар
- про-американски блок - група държави обединени от това, че правителствата им твърдо следват US политиката, дори когато е откровенно против интересите на Европа и на собствените им страни. Причините са различни:
/Великобритания - открай време тясно обвързана с US икономиката ?особено в банковия сектор/, в продължаващата на приливи и отливи вече 25 години търговска война US-EU, от самото начало са троянския кон
/Полша - въпреки.чш постигнаха силна икономика и добро пазарни присъствие в Източна Европа, осъзнаването че скоро няма да се доближат до стандарта в "развитите" членки, доведе до идване на власт на про-американско популистко правителство. Обещанията да докарат "големите играчи" които да повторят шистовия бум от US и Полша да се превърне по подобие на Холандия, Дания или Норвегия в европйски Катар, където всички живеят богато за сметка на газовите запаси, им спечелиха масовия вот и доведоха до отделянето от групата централноевропейски държави. Оказа се, че като дъно на море, Полша не се е радвала на изобилен живот (за добив на газ е необходимо съдържание на органични вкаменелости м/у 5-25% в шистите). Типично по български
след оттеглянето на големите в бизнеса, правителството гласува 13.5 млрд за допълнителни проучвания от новосъздадени специализирани фирмички, и за отвличане на вниманието се наблегна на картата "външен враг"/Естония - след обещаващото начало и множеството фински инвестиции, последва постепенното преселване на близо половин милион във далеч по-богатата Финаландия. Резултатът е малка държава със застаряващо населелиние и вече над 30% руско малцинство.Предвид набиращата мощ Русия, национализмът се превърна в основното политическо послание
/failed four - четворката бедняци в ЕС, чиито върхушки използваха разпада на СССР за преход от партократичен социализъм към олигархичен нео-либерализъм. Ключовото географско положение доведе до ускореното им приемане в НАТО, а застъпничеството на US - до приемане за членове на ЕС без да отговарят на условията. В условията на фасадна демокрация, партиите спечелили изборите назаначават марионетни правителства посочени от една или друга олигархична фракция и съгласувани с външните покровители. Общото е липсата на производство, емиграцията на по над 30% от населението (предимно работоспособното) и необходимостта от външни заеми за балансиране на бюджета
-ЕК - с наближаването на краят на поредния 30-годишен цикъл (този път на социална демокрация), притежаващите икономическата и финансова власт се опитват да наложат превръщането на Европа в олигархична демокрация по подобие на US и Русия и да узаконят администрацията в Брюксел като пълновластно федерално правителство.
В заключение: интересни факти и поясняване на термини
- страната в Европа с най-висок процент държавна собственост - Франция
- страната в Европа с най-нисък процент частна собственост - Германия
"социална демокрация" - политико-икономическият модел наложен в ЕС чрез комбиниране на "шведският " и кейнсианският модели - прогресивно облагане,гарантиран социален минимум, икономиката се движи от притежателите на средствата за производство, но се насочва от държавата, която държи контролен дял във структурообразуващите отрасли
"олигархична демокрация" - най-старата форма на народовластие. Олигарсите (буквален превод - малобройният елит) предлагат свои кандидати и измежду тях се избира кой да разпределя държавните блага към стоящата зад гърба му фракция. И докато на по-ниско ниво системата дава доста свобода и саноуправлиние, когато се стигне до върхът - външна политика и държавни разходи - всичко се контролира от имащия властта олигархичен кръг. Почвайки от древна Елада и Рим, стигаме до САЩ и Русия.
"олигархичен нео-либерализъм" - просто казано, либерализмът е теорията, че всичко в икономиката трябва да се решава от притежаващият средствата за производство и всяка държавна намеса води само до намаляване на печалбите, съответно е зле за самата държава. Нео-либерализмът заема позицията, че въщност банките са тези които вече притежават реалния капитал, съответно трябва напълно да бъдат дерегулирани и оставени да ръководят икономиката инвестирайки където е най-печелившо. Примери за олигархичен либерализъм са латиноамериканските държави през втората половина на 20-ти век. Нео-либералният им еквивалент се подготви през '85 и преходът към него се осъществи в началота на 90-те. В болшинството от бившите съветски републики, както и в Албания, България и Румъния, вторият ешелон партийни величия, дошли на власт след края на цикълът на "развит социализъм", използваха изпитаните от Латинска Америка методи на хиперинфлация, приватизация, концесии и мостови кредити, за да трансформират държавната собственост в изпран банков капитал принадлежащ на няколко олигархични клана. Характеризира се с ниска социална защита, фасадна демокрация и тясна зависимост от глобалните финансови кръгове
"30 годишна цикличност" - при повечето общества периодите на стабилност траят около 30 години, след което настъпват обществени или икономически промени, често драстични. Обяснението е, че властта има тенденцията с времето да става приемствена, и когато настъпи момента третото поколение да заеме позициите си, разликата м/у първия и втори ешелон се е увеличла прекомерно, съответно високата средна класа прави необходимото да опита да получи "полагащата" и се водеща роля
"фасадна демокрация" - партиите са дефакто търговски централи, независимо от декларираните им платформи, ако дойдат на власт защитават едрия капитал и са на хранилката на едни и същи олигарси. Кръговратът на едни и същи лобисти се осигурява с изборни закони и финансиране
Уау. Мислех да нахвърля кратко резюме, то стана "Война и Мир" - е то от някой дето си вади хляба със социална антропология какво да очаквате 
Надявам се който си е направил труда да изчете всичко, да е намерил интересен материал за размисъл
Русия не мисля, че е точно олигархическа демокрация. По-скоро си е класическа диктатура, дори и не е маскирана (неумело) като САЩ. Има си пак олигарси, но те нямат собствена воля като тези в САЩ, не държат вътрешния дълг на страната, не могат да извиват ръката на Путин. С други думи са просто придворни лакеи. То реално Русия никога не е била нещо различно от тоталитарна страна, няма и да бъде. Поне България е имала някакви псевдопериоди на нещо като демокрацийка, докато Русия - никогаш.
И разбира се другият модел - който за мен пак си е вид диктатура - това у нас. Децентрализирана диктатура един вид. Никой не се залъгва кой крепи държавата, политиците са бледо копие на фасада, политическите партии също - идват и си отиват, захвърлени като носни кърпи, а пък по терлици олигарсите създават следващата супер сила. Който има повечко рейтинг - прави партия, след това изчезва и така. Но защо децентрализирана диктатура? Защото всеки си отхапва парченце и си се оправя с него, примерно ТИМ във Варна, създава си своя държава в даден регион. Но същевременно прави всичко възможно бледата фасада да си стои.
А иначе преходът ни към "демокрация" е гениален, който и да го е измислил. 4-5 години в края на комунизма - трупат се огромни дългове, трансформирани под формата на онези партийни куфарчета - средства, раздадени на висшия елит. С тях някои хора получават летящ старт... създават едни или други бизнеси, сенчести или не, някои фалират и изчезват от сцената, други стават днешните олигарси. Още през 1990 година всичко е вече загубено, там масовата приватизация и всички пирамиди бяха прах в очите. Преходът си дойде рано-рано. Но не мисля, че ЕС имат нещо против - нашите политици си играят на хорото и правят всичко, което се иска от тях. (Тоест олигархията). Чат-пат идва някой "критичен доклад" и толкоз. Който си е пълна пародия и нищо друго.
Е, поне ЕС отваря някои врати за народи като нашия - да си се движим свободно наляво-надясно и да търсим още възможности. Пак е нещо. Противно на това положението да е същото и да се редим като визи и да ни гледат накриво... не, че сега не е същото, де...
П.С. Meanwhile - Гърция пак повтаря на Германия за репарациите. Ето това е политика... изпълнена както трябва. Изцяло.
@Toxic - има някои интересни позиции в горната ти статия - интервюто с Пол Робъртс, но пак си е малко измислен тоя пич. Светът се третира като нещо двуполюсно, САЩ срещу Русия, все едно човек си е пуснал сингъл кампанията на някой модерен военен шутър. Нищо не е баш точно така - нито Германия и Франция са кученца на САЩ например, нито САЩ наистина вярват, че могат да направят една война с Русия.
Всъщност малко повод за размисъл - най-често от войната печелят онези, които дават заемите, нали? Когато и да гледаме в човешката история. Още от Рим насам. Винаги има някой, който да даде парите. И Османската империя от един момент нататък се превръща точно в такава държава - разчита на заеми, че да има пари за армия. Войната реално е супер доходоносен бизнес. В този ред на мисли хората, които печелят от войната ще рискуват ли конфликт между Русия и САЩ, който да унищожи... всичко? И да няма пари, да няма човечество, да няма нищо? Едва ли. Това е просто един цирк и за мен всеки, който приема война между САЩ и Русия като нещо сериозно автоматично губи смисъла си.