Но всъщност горе-долу навсякъде хората приемат, че политиците крадат и лъжат. Ако ние кажем същото - никой не ни вярва. Бях на международна среща - много хора. Турчинът ми разправя - "политиците крадат", унгарецът - "политиците крадат". И историите не са по-различни от нашите, че даже тези за Турция бяха супер драстични. И какво, ние ако тръгнем да се оплакваме - как да кажем, че у нас положението е още по-зле... и всъщност колко по-зле е и дали ние не драматизираме излишно? (Всъщност, много зле е...)
Но както се изразява кварталната лелка, отпочиваща с няколко чаши водка пред магазинчето на ъгъла - "Живи сме напук на душманите".
Сравнението е малко неуместно от гледна точка на чиста суровина и територия, но защо освен кирливи санкции, никой не смее да вдигне меч срещу Русия...? Със сигурност причините се въртят около адски сложна гео-политика, атомно оръжие, ресурси и какво ли не, но в крайна сметка Путин показва характер и запада го оценява. Руснаците са горди, макар и крайни. Средната класа си мизерства също толкова колкото в България, тъй като имам един много близък приятел от градче близо до Санкт Петербург, с който ходим на фитнес, с него си обсъждаме как реално стоят нещата. Никой няма да посмее да предприеме силови мерки срещу тях, защото Русия е Русия - държава със собствен манталитет и ценности. Същото важи и за Исландия ако щете или която и да е развита държава. Още от преди векове са разбрали, че като се колят като животни и се мразят между тях си, няма да преживеят суровата зима, та са поумняли и са се уединили.
Идеята ми е, че тия неща не трябва да се забравят. Подобни подвизи трябва да се помнят, не за да парадираме пред други с тях, а за да знаем какви са ни били корените и откъде сме дошли. Проблема е, че съвременният българин, както и аз сме промити от западни влияния, които за съжаление трудно се игнорират. Но в крайна сметка аз лично имам позитивен възглед върху България, тъй като смятам, че моето поколение са доста прогресивни в мисленето си или поне моето обкръжение, проблема е, че са ни затворили от всякъде и ако не направим нещо радикално спрямо сладурите в Брюксел, макар и за сметка на дипломация, няма как да спрат да ни го тикат отзаде. Със сигурност жертви ще има (не от военна гледна точка, разбира се), било то миризливи санкции дори може би ембаргота, но до няколко десетилетия трябва да се освестим и смятам, че не е невъзможно да сложим на кантар ЕС и нашите интереси. За съжаление не разполагам с формулата за успех, но да видим как ще се развият нещата в следващите няколко години. До последно ще си остана оптимист за бъдещето на България.
Нещо липсва...Няма ли руска някоя руска блек/дет метъл група да зарадва народните уши?