Предлагам Одисеята за филм на годината, произведена от полу-бога, полу-човек - божествения Кристофър Нолън
"Мислехте си, че като се криете от Аполон, това ще смекчи присъдата ви?"
"Ние се крием от ТЕБ" "Аз съм най-малкия ви проблем"
"В тази нощ, като отворихме портите на Троя, 10-годишен гняв и омраза се изля в града. Оставихме им дар, който те взеха у дома си. Ние разрушихме всичко свято между хората и потъпкахме жестоко закона на Зевс. Да изгориш стените на Троя беше като да изгориш целия свят.."
Иска ми се Дюн тройката да бъде поне малко на нивото на Одисеята и да бъде реален претендент за филм на годината, но не мисля, че Вилньов има потенциала да стигне БОГА Нолан. Няма как да се случи. И много ме кефи как постепенно Нолан се отказа да работи с надценения и мега комерсиален Ханс Цимер и в последните си филми налага чука Йорансон, който прави невероятни музикални пиеси.
Харесвам Нолан, не ме разбирайте погрешно - Интерстелар и Инсепшън са ми топ любими филми, но вече след Опенхайме и Одисеята малко му понижавам оценката, особено като го сравних с Троя back-to-back.
Ще гледаме ли Уеърулф на най-надценения режисьор евър? Незнайно защо критиката го възхвалява до небесата, като всичките му филми са една доминация на образа над смисъла. Сега, ако ме питаш какво помня от Носферату, ще кажа- само едно: изцъклената в екстремен оргазъм Лили Роуз- Деп
За съжаление, все някой приятел или приятелка ще ме замъкне да се мъча два часа
Това като гледам, ще е мъка за гледане- мяза ми на продължение на Носферату, поне визуално...
За това съм съгласен. The Lighthouse ми хареса доста заради страхотната игра на Дафо и Патисън и атмосферата. Но The WWitch ми беше meh, също и Носферату - и от двата почти нищо не помня. А, верно, че и The Northman беше негов - той не е зле.
Играч, задължително гледай Троя, аз още на кино го гледах в кино "Сердика" едно време като излезе
) Филмът е хубав, заслужава си, но няма как да му дам повече от седмица да кажем. Факт е това, което казва Рос- филмът е много повече верен на историческите факти и реалната история и литературата на Омир в епохата. Която е скучен екшън адвенчър.
При Нолан е точно обратното- той така си наглася филма, че успява да вкара всеки един зрител директно в обувките на героя, в случая Одисей. Това е неговата магия, особено в последните му филми. Но Одисей е най-завършения му филм, за мен специално това е нещо като шедьовъра на някой средновековен ковач или художник- най-доброто, което може да даде. Оставям настрана уок глупостите, за които се хващат хейтърите му. Те нямат никакво значение за емоцията, която този човек създава в публиката. В ранните му филми това не присъстваше - просто много интересни идеи, сюжети и обрати- Мементо, Генезис, Престиж.. Много хубави като изпълнение, но емоционално празни. Гледаш филма, кефиш се, баси яките ефекти, супер музика... и дотам.
Одисеята те смазва и унищожава на почти всички нива. Като почнеш от прикриването на истината от "любимата жена", минеш през разкъсващите сцени, в които лестригоните убиват половината ти екипаж и приятели и завършиш с бруталното завземане на Троя. Факт е, че е смешно как са изобразени лестригоните с тези брони като от Fallout, но това по никакъв начин не може да ми счупи имершъна. Една приятелка вика- "човек, изпуснах си пуканките от смях на тази сцена"
Нолан не търси точна възстановка на периода, корабите или героите. За него епохата е само начин и сетинг да бъде разказана добра история. И успява. Поне при мен, а като гледам оценките на публика и критика- и при тях е успял. В момента оценка от публиката 8.4 и критика 8.8 при положение, че се водеше брутална анти-уок кампания срещу филма- черната Елена и транса "Ахил".
с крайно ниска оценка, за разлика от другия.