Самият мач иначе не беше зле - имаше доста положения, макар Реал да нямаха точен удар към вратата, но правеха опасности, както и Сити. Играеше се на сравнително бързи обороти с хубави комбинации.
Ако финалът беше СИТИ - ПУУЛ, щях да пропусна, но в този случай ще го гледам с интерес.
Сега за арогантността за феновете на Пуул, тя е толкова, колкото е и на феновете на Юнайтед, и на Мадритисти, въобще на отбори с традиции. Макар, че Пуул е малко по - особен случай, те са малко опак отбор заради конкуренцията с Юнайтед не само като индустриални центрове, а и като култура, музика и т.н., река Мърси ги свързва със световния океан и като цяло ги прави не много типичен "местен английски клуб", докато на местна земя Манчестър винаги са били с големите амбиции, с голямото фукане, фабриките, Joy Division, Stone Roses, още многото десетки брит поп и рок групи, та арогантните закачки си имат психологическа история от векове.
В момента може просто да се наслаждаваме на играта им, независимо от пристрастията ни. Дори, когато Сити спечелиха с една точка, когато и двата отбора минаха 100 точки в първенството и оня прословутия гол отдалеч на Венсан Компани, трябва да призная, че се възхитих на постоянството им, понякога и на противника си струва да се каже евала. Пеп ги умее маратонските първенства, защото може да сгреши веднъж, но втори път трудно допуска грешка. Шампионската определено не е неговия формат.