На този ден преди 10 години. 👨🏿🦱⚽️↙️👱🏻♂️🏆
Мечтаех за този трофей от малък, вероятно най-вече от момента, когато Юнайтед спечели онзи знаменит обрат също срещу Байерн. Исках да изпитам тази емоция със собственият си любим отбор, макар че при тогавашния му статус това не изглеждаше много възможно. Няколко години по-късно дойде един човек, който промени Челси, а според мнозина - и промени и облика на европейския футбол като цяло. Не, че преди това не се даваха колосални пари за трансфери, не че Реал не беше сглобил вече Галактико, трошейки няколко пъти световния рекорд, но всички се хванаха за Челси, защото не бяха свикнали да го виждат в голямата игра. А сините от Лондон нахлуха в нея с бутоните напред. 2 последователни 1/2 финала още в зората на "Ерата Абрамович" и след това още 3 поредни, един от които превърнат във финал. Трофеят обаче не идваше - то не бяха голове-фантоми, не бяха брутални съдийски тесли, не бяха подхлъзвания...
На 19.05.2012. обаче беше различно. Това беше най-слабия Челси от началото на "Ерата Абрамович", но явно Господ беше решил, че има да връща от предишните случаи и макар всички да смятаха, че Байерн е абсолютен фаворит, не можеха да откраднат надеждите на изстрадалите фенове на Челси, на които години наред се изплъзваше най-мечтания трофей.
След инфарктните 2 мача срещу Барселона, втория от които отиваше на разгром след контузия на единия централен защитник и изговнане от другия, изглеждаше, че Челси може да постигне всичко. И го направи. Макар да водеше тежка и неравностойна битка с далеч по-силен противник, Челси не се предаде. Дори когато получи гол след 80тата минута, мечтата остана жива, а на сцената излезе големият-огромният-чудовищният Дидие Дрогба - човек, който съм убеден, че Мануел Нойер още среща в кошмарите си. Защото физиономията му, когато отиваше да изпълни дузпата говореше само едно: "ако я хванеш, няма да останеш жив". Виждайки тази физиономия вече знаех - този път съдбата ще е с нас, купата ще бъде в Лондон за пръв път в историята на турнира. Да, ако Дрогба не си беше изкарал глупав червен картон на рождения ми ден 4 години по-рано и беше бил последната дузпа, вероятно още тогава трофеят щеше да е за Челси, но така е било писано.
Честита годишнина сини фенове. 🙂
П.П. Преди година и половина - две си мислех как скоро ще станат 10 години, че триумфът остава все по-далеч, а скоро не се вижда нов на хоризонта, към онзи момент не бяхме в позиция да мечтаем. Но пък се получи така, че не познах, което прави празнуването на годишнината от Мюнхен още по-сладка, защото по този начин се оказва, че триумфът на 19.05.2012. не е бил нещо спорадично, а нещо, което (надяваме се) ще се случва все по-често.
Иначе ЛЕ тази година беше сравнително интересна, отпадаха фаворити, а отбори с на хартия никакви шансове се представиха страхотно. Евала на Айнтрахт за успеха.
Лютик, не се жегвай толкова. Можем да спорим дали е било засада, или не, но резултата от мача си е факт, така или иначе.