Ама - каквото било, било.
По темата за скиновете - дори не знам как трябва да стане това, тоест може и да науча, но засега не го планирам. Но като цяло добро предложение.
Личните съобщения - там темата е доста по-пипкава, каня се отдавна на подобно нещо, но ми трябват няколко дни за много псувни и изхабени нерви. В скоро време май няма да имам такива.
А за картинките - спам системата понякога не "обича" дадени сайтове, та чат-пат трябва ръчно да ънспамвам нормални съобщения. Също така понякога системата не обича, когато един и същи потребител пише от две различни места, та също трябва ръчно да ънспамна (след това "запомня"). Малко е досадно, де, ама успява да отсее руските ботове, което е окей.
Също така искам да дам едно предложение , за да нямаме разлика от големите гейм медии можем да направим ютуб канал , сигурен съм че ще намерим няколко момчета които да правят ревюта на всякакви игри и евентуално да се качват във канала под формата на видео със кадри от играта и момчетата да говорят за играта .Разбира се те трябва да имат свободно време и желание , може и самият псето да се захване ако има желание . Наистина това би бил голям тласък за хейтгейм , и наистина искам да прогресираме , по-напред кой знае може и да имаме студио и канал и тн .(позитивно мислене ,bitch )
Предложение 2 : Бих се радвал сайтът да има и превод на английски език , за да може като влезе чужденец да не се чуди като пръч у канцелария , а просто да цъкне на иконката горе и да си избере езика . Като се замисля обаче това трудно би се осъществило защото всяка новина трябва да се качи в 2 варианта , но все пак реших да го дам като предложение .
Предложение 3 : Да се събираме от време на време да играем игри , можем да си говорим и по скайп , просто да става веселба . Примерно всяка събота като се разберем за определена игра и час на започване и всеки който има желание да се включи . За целта можем да направим отделна секция или нещо подобно където да пише информация за играта която предстои да се направи сесия и тн .
Знам че звучи много позитивно , но смятам че ако изпълним тези неща ще е сериозен тласък за нас .Поздрави
Задвижван и поддържан е от един човек, което не само е похвално, но и впечатляващо, в определен смисъл. И все пак, един човек може да направи само толкова, колкото... може да направи един човек. Пък дори това да е Шефа. :Р Все пак, има толкова дребни детайли дори на функционално ниво, които чакат своето време да бъдат добавени или оптимизирани, та някак не е редно да мислим за видеоревюта, примерно.
Вижте, сайтът си има свой живот - малко комюнити, разпознаваме се един друг; имаме преобладаващо активни и не толкова активни теми; има регулярен инфо поток, който дава повод да обсъждаш с другите потребители теми, които са ти интересни, важни или забавни; имаме активен екип от един човек , който е в еднаква степен и Управа, и част от общността и имаме обратна връзка; дискусии в рамките на добрия тон, без да са съвсем скопени от безхарактерност; имаме периодични игри, в които човек мжое да спечели някоя геймка; имаме Пабло;
Мисля, че това е повече от достатъчно на този етап за всички, които са тук и се асоциират като "потребители". Иначе нямаше да са тук. HG ще продължи да се развива с неговите си темпове и вероятно няма да видим скоро ни видеоревюта, нито ще съберем маса хора за ТОП 3 гилдия в някое ММО, но какво ни бърка? Цъкаш всеки път на страницата на HG заради атмосферата, която те очаква там, хората, които можеш да срещнеш и с които можеш да размениш/кръстосаш мнение и като цяло заради уюта, който витае тук.
Докато го има това усещане, няма да има знчение къде се намира сайтът в своя път на развитие.
Ти как мислиш - единственият ли си, който се е досетил какво се изисква на днешно време, за да стигнеш до по-голяма аудитория? Никой до сега не се е сетил, че с активен ЮТуб канал и чести видеоревюта ще се достигне до повече хора и ти изведнъж идваш и ни отваряш очите, а някакъв сухар се намира наоколо, който да ти каже: Чекай, не рипай да бегаш, преди да си се научил да ходиш.
Сега, нямам нищо против да си имаш "планове, идеи, желания, страсти", а мен да ме обвиняваш в "страдалчески манталитет" и "липса на вяра в себе си". , но англоговорящите имат един такъв израз: "Talk Is Cheap", който някак много приляга на ситуацията. Ако трябва да търся подходяща аналогия в българският език, бих избрал следното: "Не ме слушай какво ти говоря, а ме гледай какво правя". А един мой любим автор имаше подобна мисъл, също подходяща за случая: "Това, което правим, много повече крещи от това, което се опитваме на кажем".
Та... ако оставим духовитата част настрана и погледнем прагматично, ще видим, че сайта се поддържа от един човек, който съчетава това с работа, приятелка, социален живот, съботно запиване, гейминг и вероятно с куп други реалности от живота. И все пак успява да го поддържа добре, както казах по-горе. Но удобството да менажираш едно нещо сам и сам да взимаш решенията, върви ръка за ръка с неудобството сам да носиш последствията от това, плюс границите, които се очвертават от факта, че си сам. И говоря в чисто прагматичен и сухарски аспект - не можеш да правиш много неща, не можеш да си на няколко места, не можеш елементарни неща, които един екип би постигнал. Говоря за първични неща от рода на това, че ако Шефа се разболее за една седмица, вероятно няма да имаме новини и поддръжка една седмица.
Сега, разбирам твоя порив да изглеждаш и да звучиш възвишено, нахъсано, въодушевено, ентусиазирано, но ще ми простиш, че аз поглеждам нещата от малко по-прагматична страна. "Страдалчески" ти звуча, викаш? Не, просто имам достатъчно житейски опит зад гърба, за да мога да отсея чистия ентусиазъм от обективната ситуация, голия ентусиазъм от прагматичната преценка.
И като стана дума, част от този житейски опит включва именно комунистическото време с всичката му непривлекателност - нещо, за което ти говориш в поста си, но не съм убеден, че за теб това е нещо повече от купчина представи, оформени от чути на маса разкази. Което ме връща отново на онази част с "Talk Is Cheap".
Между другото, върни се пак на предният ми пост и се опитай да вникнеш - аз съм изцяло позитивен за съдбата на HG, просто смятам, че неговото развитие си следва свой ритъм, който се определя от конкретните възможности и реалности и може да не е точно ритъма, който въодушевлението чеетае. Особено когато въодушевлението чертае картини, в които ние не сме ангажирани с разтежа на HG, но иначе знаем кое как става.