Ей в тоя ми клип част от акцента е разликата между играта с духче и соло, ако на някого му е интересно.
За забавените атаки - и аз не ги харесвах, докато не ги видях на врази, които всъщност СЕ СЪБИРАТ на екрана - оказва се, че като виждам цялото оръжие или крайник, който замахва към мен, много по-добре мога да реагирам на момента, а не да запаметявам тайминги, и... даже ги харесвам като механика. Не се научиха на големи босове да дърпат камерата и не разбирам защо.
"Сериозните соулс играчи никога не ползват щит, освен за париране, защото масово целта е да се минават битките с получаване на възможно най-малко удари." - не знам откъде идва това, вероятно от метата, защото Фром май никога не са казвали такова нещо? Доказателство - ако отворим walkthroughs на ДеС и ДС1, дори на ДС3, има доста такива, които я минават с щит и меч и е напълно валидно. Сега - разбирам психологическия фактор, че е като наркотик и искаш ОЩЕ, ПО-БЪРЗО, ПО-АГРЕСИВНО и т.н. и Фром просто склониха. Затова АДСКИ много харесвам ББ и Секиро като STR играч - те са един вид "ремикс" на Соулс правилата, ето - героят ти носи леки дрехи, което обяснява пъргавите премятания, повечето оръжия са леки също, просто усеща се натурално да си във fast combat mindset. Но да направят играта както смяташ - че не искат да ползваш щит, значи е фейл, ОСОБЕНО при количеството щитове. Ако пък наистина са го целяли - значи са работили залудо да слагат тия 30-40 различни щита и да им измислят ashes of war, различни от parry.
Бтв - може ли да дефинираш "дървена" за ДС1, защото не съм чувал други да го казват. По-бавна, да, по-ритмична, да, но дървени за мен са игри тип Gothic.
За зубренето - ми не съм убеден, че преди не е "било толкова зле" , но е възможно, всеки вижда нещата по различен начин.
За щита - никъде не съм казвал, че е писано правило, просто съм гледал доста рънове и адски рядко спийд/челиндж рънър ползва щитове. Още повече, че за мен най-сериозните битки са no hit битките, което тотално зачерква щита от моя арсенал изначално. Става въпрос за лично мнение и наблюдения.
ЗА ДС1 - Вероятно при мен има това чувство от факта, че играх ББ и чак след това ДС1. Ми чувства се турбо дървена... даже доджа е само в 4 посоки, за бога... В ББ винаги се случва това, което аз искам, това което съм задал като команда... дс1 (за 2 да не говорим, там е пълен траш) всичко се случва едно такова мудно и бавно, контролера го чувствам направен от някоя греда. Отделно почти всички босове са с муувсет, който може да бъда научен за максимум 3-4 битки и толкова. След това трудността идва от дървеното управление на играта, а не от нещо,с вързано със самия бос като механика. Аз лично по тоя начин я чувствам тая игра, и за това имам всичко на всичко 2-3 превъртания и толкова. В ББ и ДС3 имам по над 30.
От друга страна всеки бос може да се бие, въпросът е колко време е склонен да отдели човек. Аз след Секиро (която си я бих fair & square) някак нямам желание да бия по 30 пъти бос. Много по-интересно ми е да видя какво следва в играта, отколкото да му уча движенията. Въпрос на вкус предполагам, мен това просто не ме влече. За мен босовете са по-скоро да ми пречат да продълкжа, отколкото highlight-а на играта, както е за много хора.
П.П. Духчетата можеш да ги ъпгрейдваш. Ако не го правиш, нищо чудно е умират бързо.