Почнах Deathloop-а.

Поиграй я няколко дни и ела да споделиш мнение. Мен все още не ми се играе, но както казах и преди, с Дедлууп е малко странно положението- трудно се почва и после няма отлепяне

Абе добра си е лупа. Не е за 10 -ки,но със сигурност е силна.

Почнах Дарк Соулс 3. Засега бива. Поумирам си чат-пат, но не повече от "нормална" игра, пусната на висока трудност.
Трудността май повече идва от лабиринтните нива и неочаквани атаки, отколкото от реалните битки, които след като изиграх и Дарк Соулс 2, продължавам да твърдя, че сами по себе си са тромави и не чак толкова страшни (без босовете, може би). Веднъж като научиш нивото, не е толкова опасно. Придобиваш и механична памет за управлението и вече почваш да ги биеш на "автоматично".
Удивлява ме обаче колко скрити механики има и още повече ме удивлява как са ги открили при игра. Има разни дълги куестове с опционални персонажи, от които купуваш или продаваш определен предмет, пък после отиваш не знам къде си и правиш еди какво си и се получава там нещо
Още съм в началото, де. Малко ме е бъзе да напредвам и засега фармя да кача колкото мога точки и да ъпгрейдна героя.

Открили са ги щото хиляди души са я играли по хиляди пъти Иначе няма шанс. Аз си ги играех с четене, за да не прецакам/пропусна някой куест.

Ростик,ти от DS2 ли си почнал? Най-слабата в поредицата,а и най-лесната(като босове). Соулсите не са трудни като нива(с изключение на някои области в DS1),тук солта са шефовете. Ти си в началото,там трудни шефове няма. Имаш ли ДЛС-тата на тройката,ако не,взимай ги веднага. Наистина тегавите босове са там(и наистина тегавите мобове),а реално високата трудност започва от NG+5 ,но предполагам едва ли ще стигнеш до там. Хубавото,е че в соулс сериите,може да се нагрухаш като животно и грам да не те бива,може да пребиеш повечето шефчета(не всички обаче),а ако направиш пиромансър,труднистта рязко пада. Играй Секиро,там е баш скил,или те бива и биеш,или те мачкат като кайма. Ще те правим и теб соулс маниак.

Не знам, на длс-тата за Двойката, особено второто има нелепи откъм левел дизайн нива, които могат да се счетат за трудни.

Зарежи я двойката,Найт,аз я изиграх веднъж и я забравих. Не ,че е лоша игра,съвсем прилична си е,но далеч от нивото на DS1 и 3,всички знаем защо.

Играх версията на двойката с ДЛЦ-тата (Scholar of the First Sin), но честно казано не знам кое е било ДЛЦ. Интересен беше един бос в "ледения" свят, който се появяваше след като запечаташ едни огледала, от които се спаунваха неговите лейтенанти, а на твоя страна се биеха други пичове и ставаше голямо меле. После идваше и самия бос, който ме озори най-много в играта. Също и една невидима котка беше интересно.
Със сигурност пропуснах доста опционални босове.

Burnt Ivory King се казва шефа и е един от малкото що годе трудни в DS2.Както казах,DS2 си беше слаба за стандартите на FROM,защото го нямаше Хидетака Миязаки. Левъл дизайн,атмосфера,босове,мобове,всичко беше по-зле направено.

Точно Заледеното кралство(само че без Елза) е едно от длс-тата и там има доволно булшит зона. Мисля че беше опшънъл бос, та нищо чудно някой да не го е играл - две котки като онази невидимата, ама за да стигнеш до тях минаваш по едно заснежено поле, из което има постоянна виелица, а на всичкото отгоре едни коне, невидими докато не те изджасат търчат към теб и те питат "ама кръвта къде ти е". Това и нивото със рециклирания Син Смелтър демон, са може би най-ужасните соулс нива Евър. И докато второто можеш да го "изчистиш", първото е пълен ташак. Но и двете са признак за това, че просто хората, на които е поверен DS2 в отсъствието на Миязаки, съвсем не са разбрали идеята. Те направиха играта да е трудна самоцел и такива неща като "честна трудност" просто ги нямаше.

Най-малко съм я играл по тези причини.

Иначе Ростик, то какво да ти кажа, разбрал си го. Тия дето обясняват колко са трудни соулс игрите и едва ли не се хвалят колко са умрели или боксували, те не го разбират. Трудността на соулс игрите не е нещо толкова особено. Стига да внимаваш и да си търпелив, всичко става по-лесно. И честно няма смисъл да фармиш освен ако не си близо до левел или целиш да вземеш някой специфичен дроп. Само хабиш време(и евентуално нерви), не се плаши, бутай напред и не се предавай

Грайнда има смисъл само ако си някой хептен аутист,но честно казано,ако си толкова зле, нищо няма да ти помогне.Грайнди се само в JRPG

Всеки път като почвам DS е все едно за първи път играя.Лекичко така. Всичко да се избие да крак и да се ошушка нивото.

Последните дни пак мъчих Darkest Dungeon и ни моа просто. Хем в основата си е много мой тип игра. Яко Xcom в битките и подготовката.

Обаче мисълта, че едни 50-60 часа ще минавам едни и същи коридори и след всяка мисия едва ли не ще почвам отначало с нови герои и всичко (и дори да не мога да завърша една и съща мисия няколко пъти) - не го издържам.

Dice roll-ът също е БРУ-ТА-ЛЕН. Стреляш с area ефект оръжие и miss-ва всички 3-4 таргета? Втори опит след малко и пак? В следващата битка пак? Are you fucking kiddin' me?

Уникална игра е DD, няма просто никакъв еквивалент, след нея има доста като нея, които съм играл, тотално копирани като стил.
Любо, това е тръпката, сигурно обаче си е за мазохисти играта Слагай му тринкети за критикал на паляка, който прави ареалните ефекти, вероятно това ти е Уич доктора
Има мис-ове, има доджвания на противника, но първата част си е направо приказка спрямо евангелионите в двойката - които си правят сами рипост и додж с heavenly магия, там е тегавина до откат.
И двете са велики за мен, като си гледам часовете, прекарани там, сигурно са общо над 300 часа и не съм стигал по-далеч от втората от финалните тъмници (те са май 4) в първата част. Тоест не съм виждал финалния бос, а не смятам, че съм тъпак или аутист Така че въоръжи се с търпение, преименувай си геройчетата (редовно така правя- примерно на банди или актриси, за да ги чувствам близки) и смело напред.
Ако толкова ги чувстваш близки героите, отиваш в graveyard-а и им отдаваш respects, после идват новите в stage couch-a и така Друга, ключова идея е като виждаш, че нещо куца (особено на битка с бос), не играеш до края, ами директно бягаш като насран от битката. Геройчетата ти откачат и после трябва да лекуваш стрес, но си ги запазваш. Запазваш и всички пари и придобивки. Няма никакъв смисъл да видиш, че някъв Сардукар те пребива като куче и да стоиш, докато всичко изгине, особено това важи за герои над 3 левъл.