Мисля, че нямам такова търпение да правя едно и също до смърт, за да стигна до следващото място, където да правя пак от същото. Мога да я приема за игра за кежуал разцъкване дълго време без да се инвестираш много-много, но аз не мога да играя така. Трябва да имам някакво чувство за прогресиране и идея за крайна цел, тоест да знам, че ще я "мина" играта.

Същия проблем имах и с друга велика roguelike игра - Hades - с разликата, че там битките не ми допадаха особено и при това положение съвсем нямаше смисъл. А тук ме кефят много. Но структурата на прогресирането - не.

По-скоро ще си мина пак любимите xcom-и, там ако много внимаваш можеш и да не загубиш герои. Ясно, че тук загубата е в основата на идеята, но поне да имаше някакво разнообразие в левъл дизайна, а то все едно и също.

Лично за мен ДД е в пъти по-зарибяваща спрямо Xcom. Отгоре на всичко локациите са много повече- имаш руини, имаш кочина при прасетата, имаш при рибите, имаш и гората с отровните гъби и разбойници. Имаш много повече варианти- примерно един шут или разбойника ти е адски полезен в гората, когато има блийдване, но абсолютно безполезен в руините сред скелетите (логично, те са немъртви) Много повече мислене, много повече тактика е нужна спрямо Xcom. А си прогресираш чудесно- почваш от една карета с двама герои и стигаш до 50-60 героя и напълно развит Хамлет. А няма по-голямо удоволствие от това да пречукаш бос, след като 5 пъти си умирал на него. ДД си е нещо като тактически Дарк Соулс Но те май и Дарк Соулсове-те не са толкова трудни като roguelike игрите

Ще ѝ дам още малко шанс, пък да видим. Иначе не си прав за Xcom, ако си играл War of the chosen, там има ужасно много механики една върху друга. Може би тактическата част тук наистина е по-сложна, но пък стратегическата (извън битка) е по-лека, докато в Xcom е някакъв баланс между двете. Там си постоянно под напрежение и докато си извън битка - текат разни annihilation броячи, гонят те извънземни по картата и не можеш да прогресираш, има по няколко благини за взимане, от които можеш да вземеш само една и т.н. и т.н. Много стресиращи механики и тегави стратегически решения има. Отделно лекуването и ъпгрейдването на герои, което е горе-долу като тук.

Ако те кефи ДД и не си играл от новите X-Com-и, особено WOTC, определено си залужава да пробваш.

Минах една сесия на Phasmophobia с един колега-авер. Доста крийпи игричка. Има си атмосфера, има и мислене. Цялата идея е да симулира ловците на духове по реалити предаванията. Трябва да се пазиш от духа да не те убие и междувременно да разбереш какъв е с инструментите които имаш. Добавят се и нови мапове, някои от които имат препратки към класически хорор поредици. Едната карта си беше направена като лагера от Friday the 13-th. Като цяло много зарибяваща игра, особено ако се играе с приятели. Максимум до 4 човека могат да играят наведнъж и за по-обширните карти, определно са нужни повече хора за да се покрива периметъра. За 11-12 евро не съжалявам.

Почнах Outer Wilds - играта е Же.Сто.Ка! Ако се кефите на игри като Soma (без хорър елемента) или Subnautica. Много яка и дълбока история, доволно заплетена. Прилича на No Man's Sky чисто визуално и като сетинг.

Аз разцъквам Killzone Shadow Fall. Като цяло скука и посредствен шутър. Мисля, че е едно от заглавията, които трябваше да демонстрират способностите на ПС4 - възползват се от тъчпада на контролера и вграденото говорителче. Графиката е прилична - нещо като Кризите (даже те са с по-добра графика), но всичко останало е на посредствено ниво - нито историята ми е интересна, нито саундтракът е запомнящ се, оръжията всички се усещат еднакво, левъл дизайнът е скучен. Физиката, доколкото я има е меко казано странна - като гръмнеш някой с шотгъна, скокват нагоре във въздуха, все едно отскачат от трамплин, хах. Абе отвсякъде си личи, че е бил продукт по поръчка, колкото да запълнят квотата за шутър за новата по това време конзола и е правено без вдъхновение. Разликата с прекрасната Horizon Zero Down е огромна. Явно от Guirella са се занимавали с Килзон само по давление на Сони, докато за Хоризонта са се "отпуснали".

И освен това, напомнете ми, моля друг път да не играя шутъри от първо лице на конзола с контролер. Мъка си е.

Рос, по-скоро е до свикване, аз като никога не бях играл на PC шутър, много по-лесно свикнах на конзола. Бордърлендс ми беше първия шутър евър чак през 2012 година, след като си взех Плейстейшън 3.
През уикенда сериозно зациклих на Kingdoms of Amalur: Re-Reckoning. Абсолютно излишен ремастър- като качество на графиката си е едно към едно със старата версия. Добре, че ми влезе безплатно от Плюса и не се набутах с пари (а имах желание, но потиснах този напън). Играта е прекрасна, знаете, че не харесвам грам фентъзи сетинг, но Амалур-а е чудесна на всички нива- много куестове, различни, вкл. факционни, интересни персонажи, не съм усетил уикенда как отпрах едни 7-8 часа нон-стоп като в добрите стари времена. Няма го момента да ти писне или да се нацепиш като в Уичъра или Скайрим на територия, която не е за теб и да ядеш калая там като за световно.
Който не я играл, да я взима, докато е безплатна в плюса.
Като спомена Horizon-a, пак си я въртя в паузите, велика игра, припомням си я, за да съм подготвен за двойката, като излезе догодина.

Е, аз съм "откърмен" с мишка и клавиатура. Даже и мишката по-късно дойде - първо цъкахме на Правец 8 и 16 - там мишка нямаше.
И сега вече от три години съм на конзола и контролерът ми е супер-удобен, но не и за шутъри. Там не мога да свикна. Целиш се с гъбката, то отива вляво-вдясно, нагоре-надолу ... Тегава работа.

И аз съм така. Любопитно (поне за мен) при Third person игрите проблемът ми с прицелването е в пъти по-малък. Дали е заради по-различния fov или нещо друго, не знам, но 3rd person shooter на конзолата ми е поносим, FPS ме кара да размишлявам над това колко пък ще ми натежи да си взема нов контролер, ако тоз го метна неколкократно към стената.

@Lethian, не знам колко и как си играл Skyrim, но там такова животно като "зоната ми е твърде трудна, не ми е тук мястото" няма. Играта като другите на Бетесда левелва всичко според героят ти. То даже доста народ за това мрънка и едни от сериозните модове правят точното това - махат левелвънето на противници и предмети, та вече наистина да има зони, в които не ти е мястото на някакъв етап. Иначе за Вещера е така, съгласен съм.

Аз на времето я харесах Амалура, щото най-вече бойната система ми беше много забавна. Даже се разочаровах, че няма да има продължение. Иначе за ремастера, на РС особено с малко модване, наистина няма смисъл. На PS... То мисля обикновената я няма на четворката, та в тоя ред на мисли май е ок. Но да, не добавят нищо кой знае какво, то даже PS5 ъпгрейда само вдига резолюцията на текстурите. Вероятно ще я преиграя, без друго до Елден Ринг май няма нищо ново дето да ми хване интереса.

Найт, то Скайрима ме отказа така, като се нацепих още в началото на един великан, който ми еба майката. Така че точно Скайрим си е примера за нацепване. Ще кажеш, ама ти си прост, че се буташ там. Да, прост съм. В Амалур как не ми се случва да съм прост, там всичко се отключва като градове и зони на база на левъла ти.

Абе да играеш FPS с контролер, си е мазохизъм.Естествено,че се свиква,но с мишка и клавиатура е около 100 пъти по-удобно.Амалура има страхотна бойна система.Аз два пъти съм я минавал,което си е рядкост за повечето игри.

@Lethian, за това си прав. Просто изключих от главата си великаните, понеже не се занимавам с тях в началото. Моя грешка, имах предвид, че нормалните противници - хора, животни, дори ако щеш дракони, са левелнати по теб. Май само великаните и троловете са реално такъв тип противници. Мисля че и те са левелнати, но с въпреки ниски нива пак са направени трудни. Дефакто е оправдано от lore-a, но си прав.

Това с великаните явно е общо за всички. И аз при първата си среща с тях полетях
Ех, Скайрима си беше класика. През годините все се каня пак да си я играя и да експериментирам с разни модове, но все не остава мегдан покрай другите заглавия, които искам да играя.

Аз пък в самото начало видях великан да се бие с дракон на лунна светлина и тази единствена сцена ме спечели