Летиан,колега,как реши,че дългите дисциплини са по-значими?По тая логика Кейти Ледецки е най-великата плувкиня в историята.Всяка дисциплина си има стойност,а Фелпс беше всестранно развит.Можеше да плува в почти всички дисциплини.Човека е признат(не от мен или теб,а от светвните специалисти в плуването) за най-великия плувец в историята и един от най-великите атлети въобще в спорта,но спред теб не бил.Ами ок,твоя си гледна точка,но твоето мение е на любител,а не на спец и поради това няма стойност.Те хората отдавна са го признали.Не съм му някакъв фен,но казваш на черното бяло.Колкото до Меси,може и да не е най-великия,но със сигурност е в топ 5.

E, че то Ледецки си е една от най-великите Не виждам логиката ти. То и Меси е признат за най-великия от "специалисти", но уточних в предния коментар защо не е такъв. Няма разнообразие в играта, не съм го видял да вкара със задна ножица (за разлика от Роналдо например) -няма много неща, които най-големите имат- дори и лидерство няма, щото е скромна мишка. И една дузпа не му дават да бие в ПСЖ То един Роналдиньо мисля, че има една Златна топка, но винаги ме е радвал В ПЪТИ ПОВЕЧЕ от Меси. Както и всеки непредубеден запалянко на футбола. Но да не променяме темата, говорим си за игри тук. Разбирам Любо, че ще каже първото име, което е мега познато на всички, така че и той си има право. Просто Блъдборн не ми "откликва", няма повече да хейтя Даже играта си ме амбицира, предполагам след началото ще се "открие", ако прехапя зъби и й дам шанс малко повече време.

Абе ако не ти допада жанра,к'во ще се насилваш.Игрите са за забавление все пак.Иначе за примера с Роналдо,стига бе човек,най ама "най-роботизирания" играч,който съм гледал е той.Невероятен голмайстор,това,което умее го умее до съвършенство,но е също така дефиниция за еднообразие и скука.Супер атлет и играта му се базира на това.Физика.Ти виждал ли си го някога да финтира поне двама.Аз не съм,даже и в силните му години.Статистиката също го показва.Никога не е бил дори в топ 10 на успешните дрибльори за даден сезон.Повече професионализъм и работа,отколкото талант.Както каза Ибрахимович веднъж(а и много други)-има само един Роналдо-Феномена.Той беше фантазия,магия,играч заради,когото да си пуснеш мач,дори и срещу опашкар,както и споменатия Роналдиньо.Като чист, натурален талант е може би най-талантливия в историята.Един Денис Беркамп беше в пъти по-атрактивен от Кристиано или Меси.Жалко,че няма вече такива играчи.Спирам за спорта,че оспамихме темата тук.

Да, съгласен съм за Роналдо и Меси, и двамата са прекалено "надценени" от световните медии. Може би идеята е да се създаде съперничество и конфронтация и да е по-интересно за футболните фенове. За съжаление, по този начин страдат други адски талантливи и уникални играчи като посочения Ибрахимович и Роберт Левандовски например. Златан скоро му гледах най-красивите голове във всяка възраст година по година, няма такъв талант, като се почне от онзи гол за Аякс, в който навърза на фльонга цялата защита и се стигне до онази задна ножица от 35-40 метра срещу Англия, която твърдо държи първото място в личната ми класация за най-красив гол. Но Златан няма как да вземе ЗТ, прекалено е скандален и много му знае устата, не е мамино момче като Меси или удобен за рекламните компании играч като Роналдо.

Сега разцъквам Spiderman Miles Morales. Мнението ми е, че играта е доста добра, доста сходна на старият Spiderman, но с нова история и малко променени способности. Като я превъртя ще дам малко повече подробности как е била. Аз лично съм много доволен, че не я взех на бъндъл с пс5, а си я купих втора ръка за без пари - 30 лв. След нея сигурно ще си платя за месец Ea абонамента да разцъкам Star Wars Jedi fallen заедно с It takes two. Точно зимата за мен е най-хубавото време за игра на игри. Навън е адски студ, а ти си седиш на топличко и си разцъкваш нещо

Пуснах си Until Dawn - едно от заглавията от безкрайно дългия ми back log. Накаратко - егаси тъпия и клиширан филм Група младежи на хижа в гората където нещо ги избива, сериозно ли ? Като при всичките такива филми действието се развива супер мудно, всичките персонажи някакви глезени хлапаци и са ми едни и същи и антипатични. След всеки чаптър има един психо чичак който ме интервюира - единственото яко нещо в играта е той. Пита ме кой персонаж ме кефи повече и ми подава тетратка с техни портрети, аз не мога да отговоря защото не съм ги запомнил. В самата история решенията които вземам са все най-абсурдните, а най-логичната опция отсъства - това направо побърква. Всичко лишено от ложика само за да бъде "страшно". Слагам го в кавички, защото хоръра е предимно тъмния декор и искачащо от нищото животно или стряскащ шум познат от всичките такива филми от 60-те насам. По едно време поредната ситуацийка тип "Убийствен пъзел" вече ми дойде достатъчно и дропнах играта

От тоя тип "игри" май само тези на Quantic Dream стават. Най-вече Indigo Prophecy - там поне има от всичко.

Игрите филми, не са за всеки. Аз като фен на хорър пък се изкефих. Едно основно правило на хоръра в 90 процента от случаите е да не очакваш някакво голямо развитие в персонажите или сюжет достоен за оскар. Аз със сигурност никога не го очаквам. Чакам убийства, кървища, някой друг jump-scare и повечето време ми е приятно да гледам филма за това което е. Особено се кефих на Butterfly Effect системата, където избора да спасиш някого, може да доведе до смъртта на някой друг. Оттам нататък е предизвикателство да поддържаш всички живи, а и има няколко края където може да оживеят един или двама, всички или никой. По тази причина, понякога решенията са нелогични, мисля.Що се отнася до Quantic Dream, Fahrenheit (Indigo Prophecy в щатите.) Беше готина до средата, но след това стана прекалено свръхестествена фантасмагория) и Detroit: Become Human ме кефят, докато Beyond: Two Souls става. Heavy Rain ме кефеше като излезе, но наскоро я преиграх и беше доста криндж. Преди време си бях взел Hidden Agenda, която се играе с приложение за телефон, но нея още не съм я пипал.

Аз само Man of Medan съм играл и тя след интрото започваше по същия начин. Богати келеши се събират на една лодка и там стават разни неща и накрая заради нашите избори са в лоша ситуация. И пак имаше един разказвач, който ти дава съвет или нещо. Не беше кой знае какво, но идвята за това всичкото с кораба и токсичния газ ми хареса.

Проблемът ми с този тип игри е, че фокуса е сторито и за жалост когато не е изпипано, играта за мен минава в графа траш. Нека не се лъжем, геймплея в тези игри не е нещото заради което играеш, което запомняш. Fahrenheit на времето ми хареса, но имам подозрение, че ми хареса, защото беше нещо ново. До оня момент подобен тип преживяване нямаше или поне аз не бях срещал. Но ако се върна сега към нея... Не съм убеден, че ще съм позитивно настроен. Неотдавна опитах да мина Heavy Rain. Имаше според мен интересна идея, но дотам. Колкото повече навлизаш в историята, толкова по-нелогична става както тя, така и поведението на героите. Зарязах я и догледах сторито в YouTube. И слава богу, ако бях си хабил времето да я довърша, щеше да ме е много яд. Особено с туистове в стил лошите филми на Шаямалан, дето туиста е там не за да служи на историята, а защото всеки очаква да го има.

Игри като Man of Madan, Until Dawn и "великолепните" творения на Дейвид Кейдж, се харесват, понеже се стремят да поднесат нещо различно. Очевидно има хора, които търсят това. Търсят размиването между Б филм и игра. Лошо няма, за всеки влак си има пътници, но за мен всичко което съм пробвал/гледал от този тип, е пълно разочарование.

И аз смятам че този тип игри ако са тъпи като тъп филм, оставят горчив вкус.

Fahrenheit/Indigo Prophecy за мен беще интересна защото това беше нещо ново като идея, но и обективно беше по-голямо и изпипано нещо като продукт - имаш повече герои, повече история, повече решения, повече диалози, повече обрати, музиката беше с доста по-голямо значение, героите имаха повече показатели и т.н Бяха зачекнати всички жанрове - имаш комедийни моменти, екшън, секс, крими, психо трилър и драма, всичките конспирации и езотерики бяха вкарали и всичко беше някакъв грандиозен mindfuck. Най-иновативната за времето си и най-амбициозната игра от поредицата, на незнайно защо най-непопулярната. След това Qunatic Dream като минаха под шапката на Sony тогава изведнъж игрите им станаха мега популярни само защото са PS3 екслузиви, нищо че всяка игра ставаше хем по-слаба, хем този тип интерактивни забавления ставаще все по изтъркан. Heavy Rain си е някакво до болка изтъркано криминале, Beyond Two Souls изтъркана историйка със свръх сили и духове, просто няма място за сравнение. И пак не е зле като Until Dawn, а пък Man of Madan тотално е минало покрай мен това нещо - май ще го добавя и него в back log-a

Аз наскоро играх подобна игра, но от тези, които са изцяло заснети като филм с реални актьори а ти само даваш избор в дадени моменти - NightShift мисля се казваше.
Актьорската игра беше доста добра, историята - нещо като криминале-трилър-мистерия, малко напомня на филмите на Гай Ричи. Съответно има няколко развоя историята.
Интересно изживяване е. Нещо като да гледаш филм и да те е яд, когато героят прави някакви глупави избори, но сега можеш ти да решаваш.

Както повечето тук харесвате Дарк Соулс, така аз обожавам всички видове интерактивни игри. Until Dawn е тотален култ, особено финалната сцена. За съжаление следващите игри на Supermassive след нея са малко по-надолу като класа, но въпреки това са си стабиляги за едно-две изигравания - Man of Medan и Little Hope. Още не съм изиграл House of Ashes, която реално е третата в поредицата им, тази Коледа ще я изпукам. Относно творенията на Кейдж- там няма слабо, дори бих казал, че Фаренхайт-а е може би най-слабата в личната ми колекция. Феноменално силни и Beyond-a, и Детройт-а, и Тежкия дъжд. Още помня някои страхотни сцени от всяка от трите игри. И с кеф си ги преигравам през известно време. Отделно следя всичко на Wales Interactive, те са студио, което е специализирало точно в това - интерактивни филми, там нивото е по-скоро ниско и средно, с актьорска игра около средното ниво и сценарии, които са леш Играл съм (почти) всичко тяхно, като яките неща са The Complex и The Infectious Disease of Dr. Dekker Там едната героиня е култова, спомням си, че ходеше на плажа, изпадаше в някакъв транс и се събуждаше гола
По темата, уикенда се върнах към The Council, страхотна игра, смазах се от кеф и цял уикенд решавах пъзели и куестове. Имаше някои леко дразнещи пъзели, като четене на Библия, за да видиш скрити бележки вътре, но като цяло нямам забележки. В момента съм на трети епизод и нямам търпение да се прибера и да си я цъкам

Тука е заровено кучето

Асасин Крийд Валхала разцъквам играта е доста зарибяваща. Отделно RDR 2 и NFS Heat.

Miles Morales - епична игра, епична особено на PS5 с тези ефекти в контролера и графиката, 60fps и RTX. Играл съм я на PS4 и съм си мислил, че съм я играл, обаче сега все едно играя друга игра.