Започнах Ruined King, хем никога преди това не съм играл League of Legends и здраво ме хвана. Много добра ролева игра с тактически битки, адски много ми напомня като стил на Battlechasers: Nightwar, нищо чудно едно студио да ги е правило. Имаш си геройчета в парти, обичайните анимации вместо кътсцени.
Играта е доста добра, минах вече около една трета от нея
Като я приключа, ще се мятам или на Chivalry 2, че едно приятелче ми дава зор да играем, или на Guardians of The Galaxy.P.S Видях сега, че едно студио е правило и двете игри - Airship Syndicate. Личи си от сто километра.
@Mitko6000, имаш право за Ghost of Tsushima, а и като цяло, че не е добра идея да се играе една игра като чек лист, но май винаги така ги изигравам игрите - обикалям бавно, изследвам, каквото мога минавам и ако в един момент ми писне се хвърлям само по историята. В случая с Ghost of Tsushima има доста неща за правене, интересни странични мисии, добра история, но май очакванията ми бяха по-големи и затова сега съм малко разочарован или може би не беше сега момента за нея? Не знам и аз.
Иначе си купих от стора тази игра - Blasphemous. Някой играл ли е? От доста време си търсех нещо сходно на Hollow Knight.
Първо че има ужасен лаг в контролите - мърдам гъбката и камерата се премества след половин секунда. Самата камера се движи някак си хаотично. Има много малък FOV и постоянно трябва да въртиш камерата да се оглеждаш (понеже нали пъзели наоколо). А графиката не изглежда толкова изискваща, че да трябва да намалят FOV-a. Даже като я гледам спокойно може и на 60 кадъра да си върви, особено на ПРО-то, но е локната на 30.
Най ме тормози, че нямаш среден ход на вървене. Или само се промъкваш бавно на пръсти или хлапето търчи. Малко да мръднеш напред гъбката и от едвам пристъпване, почваш да припкаш напред като младо яре. Няма нормално вървене като в другите игри. Което за игра с пъзели, носене на предмети и т.н. е направо нелепо! Недоумявам защо така са го направили!
Не бих казал. Според мен контролите на PS4 са много по-добре. На PS3 и PS2 и на мен ми бяха дървени но тук проблем нямам. The Last Guardian лаг не видях. Може би защото играя на PS4 Pro, не знам. Но там за контролите мога да се съглася. Но за мен си беше нещо с което се свиква.
Но коня беше тегаво да го накараш да завие в движение точно колкото ти трябва. Понеже камерата беше "откачена" от коня (конят завива, камерата - не), почти никога не си центриран точно зад гъза му и ставаше трудно да преценявам завоите докато едновременно с това се опитвам да центрирам камерата, та постоянно се блъсках в неща.
Камерата по време на битки пък е точно обратното - изключително player-centric; ако искаш да видиш нещо различно от себе си докато биеш някой бос (което е 99.9% от играта) - good luck, веднага се залепя отново върху теб. Не бих казал, че са deal breaker тия проблеми, но определено дразнеха (особено коня).
Чета мнения, че контролите умишлено са такива тромави, защото самото момче е малко и непохватно и донякъде има смисъл, но като се претрепеш няколко пъти защото камерата се върти както си иска, става адски фрустриращо. В допълнение Трико не винаги изпълнява командите ти (в което също има логика, понеже е диво животно) и се изнервям. Някои пъзели са доста неинтуитивни.
Като цяло мога да кажа прекрасна игра, която можеше да е още по-приятно изживяване, но японска работа.
Впрочем менютата са като на игра от 1999-та.
Вече съм навит на Сянката на Колоса.
Колкото и да е уж типична част от The Dark Pictures Anthology, толкова си има и собствено сърце и душа. Може би това за мен е най-силната част след леките разочарования Man of Medan и Little Hope. Накрая има и трейлър на The Devil in Me, която вероятно ще ми хареса доста, като фен на типажи от вселената на Saw Иначе от дългите AAA заглавия, мъча се на Hard на Валхалата, сигурно ударих едни 50-60 часа и съм доникъде. Пикая на Юбисофт и техните огромни карти
(СПОЙЛЕР) Даже и Касандра се появи изневиделица, деба гъркинята умряла Остана да преиграя отново и Horizon-a, времето лети и само след месец излиза продължението
Понеже изиграх и DISHONORED, четейки накрая надписите се изумих кои гласове участват в това заглавие, което даже не се води (мисля) ААА-игра:
Susan Sarandon
Lena Headey (от Игра на Тронове)
Carrie Fisher (да, Принцеса Лея)
John Slattery ("бащата" на Тони Старк от марвелските филми)
Brad Dourif
Michael Madsen
Втората част също "не лъже" с имена като:
Rosario Dawson
Vincent D'Onofrio
Sam Rockwell
Pedro Pascal
Кари Фишър не мога да се сетя коя пача озвучава, някой курволяк на улицата сигурно Сарандън смазва като Granny Rags, която ми е адски любима бабетка-вещерка и редовно си минавах през нейната къща, като играех. В двойката Ерика Лутрел прави едно от най-добрите озвучавания евър във видео игра като Емили Колдуин.Феноменални игри, за мен и двете части са огромни, но не съм сигурен дали Arcane ще могат да направят скоро нещо подобно. Най-много да изсерат нескопосани продължения ала Death of The Outsider, които уж са част от франчайза, но с нищо не го допълват (освен, че играеш с черна маймуна, пак добре, че е жена, а не трансджендър).
Още изглежда съм в началото, но не виждам отворен свят. От единия град, направо се телепортирах в другия, а те сами по себе си са просто едни големи карти. Вероятно нататък ще можеш да обикаляш свободно?
Иначе битките са ОК, графиката ОК, озвучаването ОК (даже повече от ОК - Трой Бейкър).
Леко трудна ми се струва. Пуснах я на третата трудност (от общо май 5), т.е. на средата, но често ме прецакват.
Кефи ме, че пак е използван лиценза от филмите - Саурон, Ам-Гъл са същите. Но са си позволили някои свободи - паякът Шелоб, който във филма/книгата за малко да бастиса бедния Фродо, тук е представен като някаква могъща магьосница, шейп-шифтър или майнд контрол не знам, но се явява като една секси мацка. Много прилича на Мила Йовович в лице.
Немезис ситемата е идейно и готино нещо, но е малко досадно като ти прави засада някой капитан и то тъкмо докато си в някое меле, а някои капитани може да се спаунат доста трудни за убиване.
Засега ми харесва заглавието.
Иначе идвам да препоръчам горещо Firewatch. Играта е много добра (макар че "игра" е малко силно казано) - с едни от най-плътните образи и най-реалистичния и забавен диалог. Освен това е само 3-4 часа, което в случая (а и по принцип), за мен е плюс.
От този стил също се изкефих на Dear Esther и Everybody's Gone to the Rapture - и двете на студиото The Chinese Box, и двете с прекрасната музика на Jessica Curry.