Да не забравяме, че Беър Макриъри е автор на музиката на най-любимия ми сериал - Battlestar Galactica - която е меко казано страхотна.

То вече ER2 ще излезе

Наслаждавам ѝ се бавно Плюс тва се отегчавам на моменти и спирам за по месец-два, затова най-вече е толкова бавно. Иначе имам 180 часа дотук, от няма и едно изиграване.

В неделята с дъщерята решихме да поцъкаме Until Dawn и заминаха 3-4 часа. От този жанр тип "книга-игра" май само игрите на Quantic Dream съм играл, както и една, която е заснета реално като филм и само избираш решения (Night Shift май се казваше). Та беше приятно преживяване. С учудване разбрах, че играта била от 2015-та. Мислех, че е по-скорошна. Безумно глупави моменти, достойни за всеки тийн-слашър, но като цяло те увлича. Разбрах, че има начин чрез решенията всички да оцелеят, но нямам представа как може да стане. Аз докъдето стигнах почти всички ги изклаха
Мисля като я изиграя да видя и Man of Medan, която има и някаква форма на онлайн режим и ми е чудно за такава игра как е реализирано. Не че ще го пробвам, де.

Като огромен почитател на всички игри тип "книга-игра" препоръчвам направо да скипнеш Медана. Както съм казвал неведнъж, най-силните игри от 4-те излезли в хорър антологията са Little Hope и House of Ashes. Игрите не са свързани като история, така че могат да се играят поотделно. Онлайн частта е да играете заедно онлайн с приятел. Готино също е така наречения "movie night", където всеки локално играе с един персонаж от играта. Има и така наречения "Curator's cut", който е историята през очите на герои, с които не играеш при първо изиграване и стават яки consequences.
Иначе Until Dawn си е модерна класика вече.

Най-топа в тоя жанр са Heavy rain, Beyound two souls.

Beyound two souls е играта от всички на които съм играл през живота си и ми потекоха сълзи накрая. Единствената !Никоя друга не ме е просълзявала.

delete

Beyond-а e адска сила, страхотна на идейно ниво, имаше там едни брутални сцени като героинята се събира с бездомни отрепки..Малко към финала почна да ме губи с тея уестърн лайна и индианци (ако добре си спомням), ама какво да се прави
От този тип игри само The Quarry-то още не съм я играл, но на Коледа ще я изпукам със сигурност.

Играя The Callisto Protocol - смятам да я мъча за платина, но съм в началото на втория чаптър все още. Впечатленията ми са не от графиката, а от кътсцените (синематиците). Изглеждат като реални хора, примерно като му гледам зъбите и озвучението е доста добро. Почти бие на филм.

Абе цъкам си и Рейман Леджендс Аз - на чаленджите разцъквам, златни купи, туй онуй...

Тези дни след ГОД-еца, разцъквам ФАР КРАЙ 6. Ами класическа Юби-игра, което ще рече, че ми харесва
Лесничка, разпускаща, занимателна, красиви пейзажи, с богато съдържание, някоя друга поп-култ референция към други игри или филми и бъзици с тях (примерно скинове на Рамбо, Дани Трейо като НПЦ и подобни - в смисъл, че Дани Трейо играе като себе си, а не е дал модела си да направят пероснаж, много яко) ...
Не знам към момента на премиерата в какво състояние е била, но технически ми изглежда тип-топ. За 10тина часа гейм не видях нито един бъг или глич (платформата е ПС5).
Има ДЛЦ-та, в които играеш със злодеите от предните игри, а също и някакъв крос-оувър със Stranger Things, който не знам какво точно представлява, но мисля е в основната игра като безплатно допълнително съдържание.
Тези дни и още някако по-голямо ДЛЦ излезе даже.
Абе до Нова година ще има доволно безметежно пуцане по фашистките копои на местния диктатор

Аз я взех на премиерата и не помня да е имало някакви технически проблеми. Ако е имало, не съм се сблъсквал с тях. Вървеше си леко и спокойно.

Играта ми беше фън, но да, класическа Юби-игра, като по шаблон. Не е нещо невероятно, но си разпусках и се забавлявах из острова.