Tomb Raider.Имитацияя вика
Бога на игрите се завърна с изказване 
Иначе новият GoW - брутален! Аз не мислех, че първата (2018) може да се надгради, особено като започнах тази, обаче можело. Някои казват, че историята им е по-безинтересна, а при мен е точно обратното. Иначе характерно за серията, епични бос битки, които на give me balance си искат няколко опита, но пък накрая винаги е удовлетворяващо да късаш глави и да разчленяваш трупове.
Другото е, че играта е наистина много дълга този път, тръгнеш ли да изпълняваш странични куестове, които си заслужават защото са супер интересни, отпрал си 3-4 часа игра без да си напреднал изобщо в историята. Имам вече над 20 часа, а в главната история не съм и наполовина. До колкото си спомням предната за около 20 часа я превъртях цялата, ама там не ми се играеха странични куестове.
Абе отдавна не беше излизала игра, която да ме накара да цъкам без да ми се иска да оставя контролера. Ейся тоя ефект го има!
Tomb Raider.Имитацияя вика
Е това не е много коректно, предвид че приличащите на Uncharted TR са по-нови, а старите нямат много общо. Иначе има доста неща, които има в Uncharted и не можеш да видиш в TR - смислена история и диалози, например
В TR2013 толкова често съм се пляскал по челото, че ми излязоха синини Мега малоумно е всичко като история и диалози. Иначе геймплеят е файн определено, но ми насичаше на конзолата и така и не я доиграх. А бях стигнал доста напред, видял съм достатъчно.
А уж са еднакви като смисъл и идея в екшън адвенчъра си. И точно историята в тройната нова Лара е класи над Uncharted - особено финалната част, където имаше някакво вътрешно разкайване в нея как може да ебе майката на хиляди хора заради себе си и егото си на археолог. При Дрейк такова нещо нямаше първите три части (нататък не съм играл) - плосък главен герой и история, копнати директно от Индиана Джоунс Tomb Raider си е екшън адвенчър още от първата игра,Uncharted копира формулата.Даже има копирани неща едно към едно,като преследването около влака примерно. Левъл дизайна,пъзелите и тн. са на много по-високо ниво в TR.Навремето нямаше тази технология като сега и въпреки всичко беше доста добре направено.Uncharted си има своите добри страни,но са главно в кът сцените,диалозите и като цяло презентацията.Принципно е доста приятно да слушаш готини диалози,не отричам,но ако трябва да избирам между готини пъзели и готини диалози,винаги ще избера първото.Имаш страхотна атмосфера и интересни места,но какво от това,като няма читав пъзел,нещо над ,което да се замислиш.Това е есенцията на тези игри.В четворката имаше 3 пъзела за 17 часа игра.В Lost Legacy,макар и по-кратка беше по-добре положението,но пък самите пъзели бяха супер елементарни.Имаш нещо като карта,но няма почти какво да намериш.Оригиналните TR имаха супер добри пъзели.Може и да съм малко носталгичен,но ми харесваше да няма подсказки,всичко сам да си намираш.Някои артефакти бях абсурдни за намиране без гайд,а по онова време нямаше гайдове. Мен това ми харесва.Колкото до новите TR и там положението е по-добро.Много по-читави пъзели и геймплей.Както каза Летиан,дори и историята.
Ънчартед 4 не бих казал в никакъв случай, че е лоша, даже ми хареса, но е много близо до "ходещ симулатор". Доста стерилна е, има много ниска интеракция с околния свят, много постна откъм механики, малко пъзели, няма потенциал за преиграване. Иначе графиката е яка. Историята е сравнително плоска и класическо клише, но е добре разказана и с отличен voice-acting и режисура.
Игрите с Лара от друга страна, ги изиграх и трите по два пъти - добър баланс екшън-изследване-пъзели, добра графика, чудесно приключение като цяло. Дори пак бих изиграл втората част (където отиде в Сибир), която най-много ми хареса.
Ами всеки отива натам, накъдето го влече
Или както казва Божинката - "кой каквото му е, само той си знае кво му е". За мен тези неща са важни и ако не са добре направени ми убиват целия кеф. Иначе за пъзели и платформинг не споря, също така не споря ако за някого пъзелите или битките са в центъра на нещата. Аз като цяло такива игри генерално не харесвам и не играя, и реално Ънчартеда точно това го спасява в моите очи, че имаше сравнително оригинални диалози и историята беше поднесена с чувство за хумор...Иначе щях да го подмина и него като Lara Croft, AC и всякакви такива. Сега като се замисля изиграх GTAV по абсолютно същата причина 
Откъм геймплей обаче бих дал леко предимство за кака Лара Много добре казано
Утрото дойде и идвам да разкажа впечатления след около 2 часа разцъкване на Devil in Me. Историята не бих казал, че е особено оригинална- филмов екип, воден от разглезена кино звезда и нервен режисьор отива да прави документален филм за първия сериен убиец в Америка на изолиран остров, като на него има имение, което копира едно към едно така наречения Murder Castle (Замък на убийствата), с който той става известен в края на 19 век.
Както се досещате, почват да се случват разни психарии, хостът ви се спасява, оставя ви с убиец-копикет и вие се мъчите да си опазите екипа от 5 души от настъпващата смърт.
Ще си я довърша уикенда, но не съм особено впечатлен след много силните Little Hope и House of Ashes. Това сега е по-скоро крачка назад- доста джъмп скеъри, неособено яки персонажи като за някои се молиш по-рано да смъртясат (като черната отрепка и абсолютен дебил-фотограф Марк, който е клатил кинозвездата, но сега са в процес на раздяла). Още в началото накарах едната черна перла да награби индийката в лесбосцена, вдъхновен от вчерашния ден, в който в Борисовата градина на една пейка до мен две патици се награбиха и почнаха да си смучат езиците..
Като плюс спрямо предните части са малко повече куест влияния - всеки герой си има предмет, с който отключва врати или забранени ковчежета и тук-там има пъзели, които дори за мен (човек, който ги ненавижда) са супер елементарни за разгадаване.
Като я приключа, ще я мина още веднъж с така наречения Curator's Cut и ще дам финална оценка, засега ми е на трето място в антологията след Little Hope и House of Ashes.
)Пуснах си Urban Chaos: Riot Response. Знам че едва ли някай ще се зариби сега да си пусне тази игра, най-малкото защото играта освен дърта, я няма за PC (впрочем би било доста яко ако може да се пусне на по-новите xbox конзоли) Отдавна не бях играл такава яка сингъл плейър пуцалка. Отдавна се канех да пробвам, ама наистина имам тонове игри които не съм пускал и все не идваше време на тази пуцалка от 2006-та, първата игра от създателите на Batman Arham серията.
Просто подценена яка пуцаница. Главния герой е нещо като ченге което прочиства голям американски град от бунтуващи се психопати. Интензивен екшън с взривове, гърмежи и хвърчаши молотовки и какви ли не неща. Технически е доста добре направена (предвид това накакъв хардуер върви и стандартите на това време) Има havok физика, приличен детайл на моделите на героите и много ефекти. Доста моменти има когато машинката изнемогва и цялото това нещо върви с може би 20 кадъра в секунда. Това е единствения недъг на това заглавие (e да и откъм история е доста плоска и npc-тата са на моменти неадекватни ама това за мен не е толкова важно). Спокойно мога да кажа че това е една от най-добрите пуцалки за PS2, която определено е заслужавала повече внимание.
Гледам в тубата xbox версията си върви доста мазно с 60fps и в най-тежките сцени и сега ме е яд че ексбокса ми е у София и не мога сега да играя тази версия. Очаквано е да е така - то разликата в производителността на xbox спрямо ps2 е подобна като между PS4 pro и PS5... ама това вече е друга тема
Като преглътнем това, във всеки останал елемент играта изключително ми хареса. Особено бойната система и битките с босове, с които даже далеч не съм приключил. В неделя сигурно 3 часа се мъчих с един берсеркер (даже на предпоследна трудност), а най-трудните от тези странични босове тепърва предстоят. Екипировката предлага множество различни билдове за всякакви стилове на битка, които можеш да напасваш спрямо противника - билд за "отровни" щети, за realm-shift, за rage-ориентиран стил, за комбинация със стрелите на партньора (stun и hex), дефанзивен билд с определен щит, който абсорбира удари и т.н..
Самите битки са изключително динамични и бързи, а босовете вкарват маса щети. Много от тях имат неспасяеми удари, които има начин да прекъснеш, но само при определени условия. Като видя, че почва такъв удар и не съумея да го спра, направо рестартирам битката, защото е или сигурна смърт, или оставаш на 1% 
На някои арени се изправяш пред двама или дори трима боса едновременно.
След финала, се отключват още неща за правене, с които съм се захванал сега и като гледам още доста часове може да има гейминг при това вече без досадни кинематици, а само люти битки.
С удоволствие още веднъж ще я изиграя. Но като цяло смятам играта от 2018-та за една идея по-добра.
Сега доигравам Elden Ring (да, все още не съм завършил първото изиграване ), захванах и ME3 от ремастерираните, че само тя ми беше останала, и след това идва ред на Рагнарока.
Запазили са някои любими теми от предната игра - особено кефещи и надъхващи при бос-битките.
Също добри думи за цялостна стилистика, дизайн и детайли. Графиката не я коментирам особено, защото на такова ниво вече е излишно да се говори, освен ако не си някакъв перфекционист-маниак, който с лупа гледа пикселите. Заглавието изглежда чудесно, както и предното, но и не бих казал, че е сред най-топ-графиките в днешно време.
Любо - напълно съгласен - диалогът и синематиците в предната игра бяха доста по-на място, някак си цялостната атмосфера беше по-мрачна и зряла. Финалът беше доста по-силен и въздействащ и малко или много ти оставя горчилка.