Нищо чудно да ми влезе в тройката за игра на годината, все още обаче има да поиграя още доста.
Основен минус, който виждам е, че много бързо ми се отвори фрий рън-а, което на Нормална трудност сигурно ще направи играта разходка в парка в даден момент, като поотключа уменията и магиите.
По някакъв начин ми напомня за детайлите в режисирането на Prisoners на Вилньов, само че тук го играеш и виждаш някакви дежа вюта, навици на персонажите, странности. Та така де, отдавна не бях писал тук по тая тема, но се позаиграх.
Now I'll go back to being "another white asshole" and not giving Remedy money 😊🖕
Уикенда поиграх стабилно няколко игри и ще драсна по няколко думи за тях.
Forspoken все повече ми харесва като комбат, не знам защо странно ми напомня на някаква извратена комбинация от Алиса в страната на чудесата и Horizon: Zero Dawn. Стабилна игрица ще излезе, както коментирахме и на срещата - с енджина на Final Fantasy 
Утрепаха ме някакви тежко въоръжени рицари, ама аз като никога направих спийдрън към основните мисии, а явно трябва повечко да се пообикаля, докато вдигнеш левъли и магии.
Starfield я продължавам с някаква странна смесица от кеф и огорчение. В градовете нещата са супер, има интересни куестове и неща за правене, но основната история е такава брутална скука, все едно е писана от ИИ.
Мега дървените сайдкикове/ компаниъни- всички се държат, все едно са на някаква тежки наркотици, ебали са ги негри и са на път да си сложат въжето на врата. Мерси, ама няма нужда Ако искам дуум усещане, ще си пусна Интерстелар и някоя песен на Май Дайинг Брайд, няма да играя видеоигра Та, много смесени чувства за Старфилда. Сигурно ще я довърша с кански мъки, ако не ми писне в даден момент
Голямата положителна изненада през уикенда - страхотната Thirsty Suitors. Като нищо ще ми влезе в класацията за Игра на годината. Много брутален уейк като история- лесбийки и прочие лайна, но като е направено яко, по никакъв начин не ме дразни- даже една от най-яките битки е между главната героиня и някаква дебелана, с която са били гаджета като тийнове и са направили банда Изключително як геймплей, при който имаш каране на скейт, което е някаква много готина смесица между SSX, Rollerdrome и разните Тони Хоук игри, и битки срещу бивши гаджета, които са някаква извратена, но много приятна версия на Персона игрите. Готвиш разни индийски манджи с майка си- дал макни, чикън чат и т.н., които използваш после за възстановяване на кръвта си. Но всичко е страхотно измислено и направено и грам не ти става скучно- дотук това е приятната изненада в моята класация. Препоръчвам с две ръце!
Кеф е най-после да можеш да "поемеш сценария" на класическия хорър филм, в който ако някой е очевидно инфектиран и му е ясна работата, във филма все се опитват да му помагат, докато той накрая не ги изяде/ухапе. Тук имаш избора на място да разкараш очевидно-инфектирания-персонаж. Но можеш да избереш и обратното.
Сега ми се доигра CONTROL и си я инсталирах да поцъкам и заглавието пак ме кефи, даже повече отпреди. Отделно и самата история е много добра.
И аз съм я преигравал 3 пъти. Нямам търпение за втора част.
.Само че тази игра е наистина специална и според мен просто заслужава по - различна награда, по - различно признание. Много други игри с пъстър геймплей и количествени огромни светове и карти, нямат душата, която тази игра дава - характер, душа. Аз дори не играя такъв жанр игри, нито чета подобни книги и филми, но майсторлъкът си е майсторлък.
Може би това е прелюдия към нов Control наистина. Ще разберем.
на първия тауър и нямам идея по-късно ли трябва да се върна да го направя или нещо в момента пропускам.