Дестини 2 е безплатна, ако не се лъжа. Така че смело налазвай и виж дали ще ти хареса.

И на мен ми скача пулса и сърцето от яд. Затова и играя на изи. Щото е сега например превъртам RE 4 Remake за трети път и съм към края, но на най висока трудност. Да ти кажа съжалих, това не е работа а тъпизъм, то е безсмислено и дразнещо да играеш на голяма трудност . Първо щото вразите ти имат много повече демидж, от тях падат по малко амуниции, и най вече в тая игра е като в Сталинград - извират на определени нива до безкрайност, което е мега тъпо. Аз редко се хващам на въдицата да превъртам на макс, ама тая игра е уникат за мен лично игра на годината и не омръзва.

Видя ли , че играта е японска и дърпам назад със сложностите. Забелязвал съм , че на тези (японците) нивата им на сложност са винаги доста по високи от на другите разработчици. RE която и да е от поредицата никога не съм превъртал на максимална трудност. Даже не съм се и опитвал. Щом те кефят RE нещо подобно което ме беше грабнало в миналото беше Калл оф Ктхулху, ако случайно си я пропуснал. Само дето май освен на Win ХР на друго няма да тръгне , за конзола не знам.

Подкарах римейка на Dead Space и съм много доволен от играта. Много добре и на място са вкарани разни промени в геймплея.
Единствено ме дразни, че са сменили Айзък Кларк и е с лицето на този, който го озвучава, а той изглежда като някакъв чичка от кварталната кръчма. Оригиналният Айзък беше пичага. А, да - и мацката от екипажа беше преди с някакви големи бомби и беше готина, сега е някаква безлична. Струва ми се и че преди костюмът на Айзък, по-точно шлемът, някак си се разгъваше като си го слагаше, подобно на нанокостюма на Iron Man и беше много кефещо. Сега просто си нахлузва шлема.

Пуснах се на предпоследна труднот (която е почти като последната, но при нея имаш и permadeath, което не искам да си причинявам). Гадините носят много на бой, понякога по цял пълнител от плазмената горелка само за една гадина. Съответно постоянно треперя да не остана без патрони в някоя битка.

И аз много искам да разцъкам Dead Space римейка, ама по-скоро ще е след празниците, понеже финансите куцат. Може пък и просто да си взема EA Play, не съм решил.

Аз така и направих, Митак. Бях се засилил да си я купувам (сега е на 69 лева в Озон), но забелязах, че я има в каталог на ЕА и си пуснах за 1 месец абонамент (7,50 лева) колкото да я изиграя. То и без това друго интересно почти няма, поне за мен, защото спортни игри не играя, а те са основно такива там.

Изпукай и последния Need for Speed, докато имаш абонамента.
Никак не беше лош, поне в моя тефтер с тази аниме графика.
Има и други игри извън спортните, които може да пробваш - последния Батълфилд и т.н.

Прегледах каталога. Може би само Wild Hearts ми привлича вниманието - някой цъкал ли е да каже мнение? Прилича на соулс-игрица. Батълфийлдите си ги обичам, но ги играх навремето на компютъра и не искам да си ги причинявам с контролер. Може от носталгия да видя БФ5. Последната май я пуснаха и в абонамента на плюса. Извън тези заглавия, почти нищо няма за мен или вече го имам/изиграл съм го.

Wild Hearts не е соулс-подобна,а е monster hunter тип игра.Ако те влекат подобни,мятай се.Аз не съм особен фен.

Alan Wake 2 е чук междувременно. Продължавам си я с кеф и ще ми влезе в топ 3 на игрите за 2023. Историята е малко so-so генерално, обаче скандинавските детайли са страхотни. Битките вече ги обсъдихме, не са нещо кой знае какво, но вършат достатъчно добра работа. Атмосферата и артът са невероятни, както и кътсцените с истински актьори. Имаше 1-2 доста wow/wtf моменти сред тези сцени, което все по-рядко ми се случва напоследък в игра. Един от добрите елементи е и събирането на предмети - всичко е навързано много добре и някак има смисъл да обикаляш с прекъсващо фенерче из супер-крийпи места да ги събираш. Стабилно 8 засега, с реален шанс за 9 докрая.

Двойката може ли да се каже , че е по добра от единицата? Когато чакахме да излезе единицата то само дето не се изприщихме от нетърпение. После някак играта не ме грабна кой знае колко. Флегматичността на героя , пряката зависимост за оживяването му от наличието на батерии, липсата на патрони и други подобни някак все се усещах в ситуация на безпомощност. Не си спомням вече , но май ъпгрейди на оръжията нямаше. Историята и тя някак не ме събори по гръб. Но може само на мен така да ми действа. Имаше и една подобна на тази игра която забравих как се казва. На героя му се налагаше да ходи из един призрачен град и да гори едни черни образувания разположени по най причудливи места , които символизираха злото. Не знам дали се сетихте не че е много важно но и тя беше такава дългоочаквана игра пък после средна работа.

Горе-долу е повече от същото. Мисля, че ми харесва повече от 1, което и мен ме разочарова малко.

Аз от седмица, стабилно си цъкам RDR2 отново, тъй като така и не успях да я завърша. Разбирам, че тук във форума не се харесва на всичко, но на мен все още ми е трудно да спра да я играя, и не усещам как минават 2-3 часа. Голяма зарибявка.

Даже, сега ми е още по-приятно на 5-цата, понеже е много по-тиха. 4-ката Про беше като излитащ самолет.

DRD2, аз,......... когато я играех - излизам обедна почивка, ям набързо, бягам към къщи и пускам играта, закъснявам малко за работа, нощно време до 12,00 часа. И въобще всякакви подобни неща. Ако се зачетеш аналитично ще видиш , че на повечето играчи играта е харесала. И не се притеснявай играта има бърз преход между отделните локации. Аз сериозно обмислям дали да не се сдобия с единицата за да проследя историята отначало. По подобен начин ми въздействаха и двете части на Бога на войната въпреки , че този тип игри- натисни осем бутона в определена последователност за да направиш не знам какви си КОМБОТА а и комботата стават над 20 не е моето, тези някак страшно "крастят".