В Киберпънка или Call of Duty не ти идва назобен бос на първо ниво (левъл) - чака те да вдигнеш скил, умения, оръжия и т.н., ей това е основната разлика за мен. В Пънка първият бос, поправи ме ако греша, е при Вуду Бойс след поне 3(три) ОСНОВНИ МИСИИ:манатарката-жена, излязла от фитнеса с чука..А не на първата мисия като спасяваш Сандра Дорсет.
Хващаш ли разликата? Това, че вие сте тотално изтрещели и не правите разлика кое е соулс и кое не е, аз я правя и ми се реве като я направя Не казвам, че е соулс игра Банишърс, казвам, че има същия почин и стил.

Гле'й ся,Найт се опитва да ти обясни,че трудно не е равносилно на соулско,защото трудни игри е имало преди тях,ще има и в бъдеще,но не са соулски,просто защото имат коренно различни механики.За да е соулска играта,трябва да има поне някои от механиките ползвани в жанра.Друго нещо,специално игрите на ФРОМ са доста честни.Първите босове са на малко кръв и с не особено богат мувсет, и с напредването на играта,стават по-тегави,когато се очаква, и ти да си по-як.В никоя игра на ФРОМ не е имало начален бос с камари кръв.Друг въпрос е,че много разработчици не разбират правилно формулата и правят някакви тъпотии.Не съм играл Банишърс все още,но щом Найт казва,че няма нищо соулско,значи е така.

"В никоя игра на ФРОМ не е имало начален бос с камари кръв" - Сега ли да се смея или след малко? Разбирам, че ме смяташ за човек, който не е стигал до първи бос, ама все пак не съм чак толкова зле (или съм, той винаги е в началото). В Блъдборн те убива първия бос, нямаш вариант да го минеш никакъв, Елдън Ринг ти си някъв сульо и рицарят (макар и опционален бос) те дели на две.Идеята винаги е първия бос да те убие, за да идеш в "отвъдното" или сън и да се научиш да играеш, поправи ме ако греша, защото Дарк Соулсовете не съм играл, може там да е друго. Мисля, че и в Demons Souls те разчленяаше първия бос.

Аз никъде не казвам че трудно = соулско, говорим за изпълнението на играта, за да бъде соулска/ със соулски почин. Аз лично играя две от най-трудните игри евър и съм прекарал пред тях безброй часове- Darkest Dungeon и продължението му. Но това ако седне соулсър да го играе, директно ще се насере, ще хвърля контролера в стената и ще реве като малко дете. Щото те са НЕЧЕСТНО трудни, правиш, градиш герои, излиза ти някакъв урод неземен и те размазва, всички герои директно в гробището и така. Ама защо викаш я играя? Щото зарибява, щото е идейно направена, щото е мислено вътре. Не като соулс лайната, които вие издигате в култ, където имаш две колби на кръст и трябва да заучаваш три часа кога да натиснеш хикс и кога кръгче.

Не било мислено.Изиграй първо някоя от началото до края и тогава ще говорим.Сега си е чиста проба хейт.

Няма как да изиграя която и да било и до средата, направена е човек да се мъчи, не да играе, нали съм мъчил Блъдборн и стигнах до първия град . И разни психопати като Лудничар (той ми е приятелче, казвам го като нещо по-скоро добро и положително, не лошо) да тренират по цял ден на Маления и да си мислят, че играят нещо "трудно". Нямам психика на мазохист, съжалявам. Като се мъча, поне нещо друго трябва да има, което е направено добре- история, геймплей и т.н. Това за мен в соулс игрите го няма. "Трудно, за да е трудно."

Първия бос във всички соулс игри е победим. Някъде по-трудно, някъде по-лесно. Това че в повечето случаи те убива р както казах механика. Както казах failure state-a, не е умирането и скрийна "You died". Failure стейт-а е като се откажеш. Проблемът е, че ти гледаш на умирането провал и от там се ядосваш. За мен там ти е грешката.

Но дори да приемем, че казаното от теб е вярно, Banishers фейлва дори по тоя показател. Първият ти бос е след минимум 3-4 седмици. Малко е bullet sponge(което като цяло не е соулско, повечето босове в соулските удрят силно ама не са с много кръв), но ако ползваш пушката битката става смешна. Само с пушката го бих без демидж да поема, просто беше ужасно бавно(за което няма да мръдна от Normal, представям си нагоре кръвта колко им е).

Играя пак MGSV тия дни и съм изумен от количеството механики, които са набутани в тая игра. И всички са забавни. И всички работят добре. Не ми се мисли какви усилия са хвърлени в тая игра, не се сещам за нещо друго подобно в последно време. Особено sandbox елементите. Може би новите Зелди или BG3. В редит има теми със стотици постове за неща, които хората са открили след стотици часове, че можеш да правиш (повечето неописани никъде). Някои от тях са абсурдни просто, предвид че в подобни неща са вкарани усилия...Например, че можеш да накараш коня да се изсере и ако мине джип или камион да се подхлъзне и обърне Отделно онлайн битките с други играчи, хилядите оръжия с различни характеристики, управлението на персонала, което си е като самостоятелна игра, огромното количество стелт механики...Изумително е просто.

Сещам се за нещо адски яко, което ми се случи докато играх предния път, преди 2-3 години. Случи се да я пусна на рождения си ден. По средата на някаква мисия ме извикаха спешно в базата, викам си "уф какво пак сега?". Цялата база се беше събрала с торта и ме посрещна с happy birthday. Колко болен/гениален трябва да си, за да вкараш нещо подобно??

Да,играта е направена с желание,личи си старанието,но въпреки всичките тези неща,умрях от скука докато я играх навремето,а съм фен на стелт жанра.Просто й липсва нещо и съм 100% съгласен с ревюто на Псето.

Може би това ви е грешката, играли сте я стелт Няма нищо забавно в стелта в която и да е игра

Стелт жанр,как да я играем? Не,че не работи и рамбо стила,но не е това замисъла на играта.Плюс това,стелта си е фън за мен.

Винаги ме е дразнело някой като каже "това е смисълът на играта" Как го решаваме? В играта има сигурно 500 оръжия, от които 350 са с реален damage. Има танкове, БТР-и, артилерии и какво ли още не, което е на твое разположение. Също и stunn damage оръжия, които могат да се ползват и в открит бой, за да не се убиват противници и да не страда героизма. И доста по-малко стелт механики. Кой е решил, че това е приоритетно стелт игра не знам Това, че има и стелт не означава, че е "правилно" да се играе така. Няма никакво предимство в това, да се играе стелт, освен ако скуката не е предимство

Ако разбирам правилно стелтът в тази игра ти е скучен, но не би се пробвал да я играеш по друг начин дори и ако някой я препоръчва, защото не е "правилно"

Играл съм я и по двата начина.Нищо не работи за мен.Нещо й липсва генерално.Не е толкова зле,но не можа да ме зариби грам.Историята беше зле също така,поне за мен.

Е, историята е типичен Коджима, там човек трябва да подходи снизходително, като към болен човек

Любо, добре, че ме подсети за тази игра. Преди няколко години и аз я играх, но нещо не я довърших. Може би и на мен взе да ми доскучава по едно време, но няма как да не се съглася, че е уникална игра. И аз като я играех и откривах разни неща, си виках, "ебаси колко неща има в тази игра".
Също и навързах някои неща от Death Stranding (там също ти отбелязват рождения ден, впрочем). Коджима е болен човек (в добрия смисъл). Нямам търпение за новия Death Stranding и какво ще измисли там.