Ама аз не искам подсказки, точно обратното
И мен ме дразнеха много. Може да има някакво средно положение между старите игри и днешните. За мен също гробниците бяха най-приятната част.
Toва нема шанс да го почнем, камо ли да го свършим...
Абе това ме подсети, понеже имам приятели дето купували Х игра, на която са страшни фенове, за всяка платформа, коя вие имате най-много пъти? Сега си давам сметка, че при мен май е Dark Souls 1 - PC, PS3, PS4 Remaster, Nintendo Switch Remaster, та 4 (при това не само "за колекцията", ами с причина всяка), но след това да имам 1-2 дето имам 2 пъти, май като цяло не се поддавам на тия неща.
GTA 5 - взех я за PS3, после за PS4, Epic Store я дядоха безплатно, миналата седмица за си взех PS5 версията
Tomb Raider повечето ги имам по два пъти.
Alien Isolation си я взех безплатна от Epic и си я купих на конзола. Shenmue 1,2,3 си ги купих от Steam и сега пак наскоро на 5-цата. Dying Light си купих от Steam, пък после в Epic я дадоха безплатна пак.
Взех си Banishers. Играта е доста линейна, от излезлите наскоро в това отношение напомня Evil West. Има тук там по-отворени зони, но пак са по-скоро навързани повече коридори, отколкото отворен свят в смисъла, който влагаме в модерните игри. Нямаш скок, та да отидеш нагоре или надолу в зона минаваш през анимация и т.н. казвам го щото няма да допадне на всеки. Бойната система е по-разчупена версия на Vampyr-овата. Имаш додж, блок/париране, можеш да суичваш между двата героя(на места е нужно щото примерно единия прави повече щети в определена ситуация). Усеща се сякаш нещо липсва откъм комбота и т.н, но е достатъчно компетентна система, че да не ми пречи. А да, имаш и пушка, която отключваш малко по-късно. Разнообразие в билдове има, но са вързани за екипировката и веднъж решиш ли, трудно можеш да смениш, освен ако не ти се фармят ресурси за ъпгрейд, а те за жалост не са много(поне засега, може да е различно в ендгейма).
Сторито без да е кой знае колко оригинално, е доста добре поднесено(то това май си е специалитет на студиото). Моралната система много ми харесва как е направена. От голямото решение, което трябва да вземеш сравнително рано, до решенията вързани с всяко разследване. Рядко всичко е черно/бяло, има доста сиво. Напомня ми на куеста с барона във W3.
Не съжалявам, че я взех(макар че я взех по-евтино - малко над 35 евро). Ако някой се кефи на Vampyr или на студиото като начин на разказ, тази също ще му хареса. На другите пак съветвам да и обърнете внимание(ако ви харесват игри движени от историята) пък било то като и падне цената или като я пуснат неизбежно на някоя от абонаментните услуги.
Ако трябва, ще я играя на най-леката трудност А и не мога да свикна още с мапинга на бутоните, все пак цяла седмица играх на Пънка и презареждането на оръжие в Пънка ми е на същия бутон като хийлването в Банишърс и отиват всички колби за отрицателно време
, просто инстинктивна реакция като ми налети лошко То ако случаите Lethian и Call of Duty на макс трудност ще е соулс игра, щото му се случва да умре.
Казвам го просто хората да не добият грешна представа че с това "соулско" много на килограм взе да се работи напоследък
Като ти дойде бос с три пастърми кръв, а ти имаш две колби кръв и нула (0) умения, това какво е )
Как на Киберпънка не рева, че е соулско, а там я играя на Хард )
На трудността им наблягат журналистите(щото това им е в устата от първата, която пак казвам не е нито най-трудната, нито първата трудна игра) и хора, които не ги играят. Хората дето ги играят обикновено обсъждат муувсетове, фази на босове, дали бос битката е направена готино или не, билдове и какво ли още не.
Аз затова ти правя забележка, щото теб нещо ако те затрудни, явно е соулско и понеже в Cyberpunk, било щото билда ти е добър или щото в едното сечеш, пък в другото го играеш по-скоро като шуутър може би(зависи от билда), не ти е соулско и на хард. В Cyberpunk, с правилен Билд можеш да направиш всичко смешни(то е така и със соулс игрите, ама това е друга тема).
За да е една игра соулска, то трябва да има някакви характеристики, допирни точки, в геймплей най-малкото. Иначе както казах, ако Call of Duty ти е трудно и противник те сваля с 1-2 изстрела, ти пак ще кажеш, че е соулско, нищо че нямат общо.
Но аз съм ти го казвал и преди, ти грешно разбираш философията на соулските. Идеята не е че умирането е failure, а просто стъпка по пътя. Идеята е като паднеш 10 пъти, да станеш 11. То това си част от lore-a на игрите. Ама както и да е, не се опитвам да те убедя да ги играеш, просто да разкачиш "на мене ми е трудно" и "това е соулско", щото тая зависимост е само в главата ти