Не знам ... Аз я следя още отпреди 5-6 години като се появиха първите трейлъри и бях впечатлен от общия дизайн и Биошок стилистиката (играта е не само повлияна от Биошок, ами направо си е rip-off плюс и силно влияние от Prey).
Като геймплей има нула новости, като история е гола-вода, персонажите и диалогът са ужасно направени, все едно от десетокласници са писани, но като цяло ми е забавно да трепя роботи и да изследвам бункерите и странните машини. Графиката е съвсем прилична.

Приключих Атомното сърце (доволен съм) и поцъках малко Асасинс Крийд Мираж.
Съгласен съм напълно с Летиан, че този Басим лесно го класирам за един от най-антипатичните персонажи в поредицата и даже в игра. Дори Алексиос от Одисеята, който сам по себе си е пълен ръб пак е цвете в сравнение с този.

Да, много гнусен герой, но той си се прояви още във Валхалата, не е да е нещо супер изненадващо. За Алексиос не ми говори, случайно го бях избрал един път в Одисеята, огромна мъка, през цялото време говореше като надрусан хейтър Издържах една или две мисии и бам, обратно към Касандра, да ми се успокоят нервите
По темата - започнах да играя уикенда Immortals of Aveum - много плоска уок история, но доста приятни битки стават. Но пак има едни тегави платформинги, на които тотално полудявам и ме карат да дръпна шалтера на дадена игра. Днес сутринта поцъках малко и Старфилд, че нещо ми се доигра, вероятно довечера ще си продължа..

От "новите" Асасини, Миражът за мен е мноооого надолу. В смисъл - изиграх ги Египет, Гърция и викингите с удоволствие, но Миражът сякаш е правен от Б-тима и то в свободното им време или нещо такова. Ясно, че феновете реваха да се върнела играта към корените и в резултат има някаква мега-скапана бойна система с един удар, додж и париране. По-дървена е даже от соулските игри.
Басим нищо, че е облечен в някакви ултра-гъзарски одежди и му висят отвсякъде разни талисмани и символи на уж тайния орден на асасините, но като нарами някой сандък и се престори на помощник на някой търговец, няма проблем да се разминава с гардовете, хаха! То само на челото му дето не е изписано "аз съм атентатор".
Във Валхалата Ейвор поне имаше една дрипа, която мяташе върху бронята и беше ОК. АИ-то е по-зле и от предните игри, в които така или иначе НПЦ-тата са пълна скръб. Диалози и озвучаване са брутално тъпи и звучат бездарно. Само онази жена с дрезгавия глас е готина.

Изобщо тази игра прави предните няколко Асасина да изглеждат като супер-заглавия. Единствено графиката е на добро ниво, но не може много да се усети, защото в 90% от времето си сред кирпичените къщички на Багдад о тесните улички.

Ростик,ей тука съм на косъм да те предизвикам 1v1 в реалния живот Соулските игри имат едни от НАЙ-ДОБРИТЕ геймплей механики в индустрията.Просто изпълнени и супер забавни, и зарибяващи.

Не знам, аз си се изкефих на Миража. Валхалата, за мен си беше боклук и половина. Миража е като глътка свеж въздух. Факт е, че играта е правена от по-малкото и ново студио Ubisoft Bordeaux, и в първите дни на замислянето, са я гласяли за DLC към Валхала, но бързо са я направили самостоятелна игра. Но това на мен не ми пречи. Играта си има духа на по-старите игри, и са засилили стелта, което ме радва. Бойната система е доста простовата, но пък това ме подтиква да играя стелт. Не съм видял интелекта да е по-зле. Даже е по-добре. Във Валхалата специално стелтът беше отвратителен. Гардове те виждат през стени, и когато един те засече всички знаят къде си. Тук не е така. Даже имаше един много готин детайл, когато NPC ме види да правя нещо лошо, отива да се жалва на близките гардове които почват да ме гонят. Това много ме кефи!

Като цяло, далеч от върха на поредицата, но бих казал, че Миража е най-добрата игра от Origins насам. Най-голямата й пречка, е че се опитват да правят класически AC, но с енджина на RPG игрите.

И аз подскочих на това и даже тръгнах да пиша, ама после се отказах Реших че е шега някаква.

Комбат системите на соулс игрите са златен еталон и в последните години ако има някоя игра, която да ги доближава, обикновено е защото ги копира или доразвива същите принципи. Пример - Ghost of Tsushima, Star Wars Jedi и много други .

Специално от цитираните AC игри, Origins има в пъти, пъти, ПЪТИ по-дървена комбат система дори от първия Dark Souls.

Shohreh Aghdashloo ми една от любимите актриси, най-вече заради гласа. Жената с дрезгавия глас в Mirage (Roshan), Chrisjen Avasarala от The Expanse, Admiral Shala'Raan vas Tonbay от Mass Effect 2 и 3 - от флотилията на quarian-ите.

Ей, наскочихте веднага
Може би не се изразих ясно - имах предвид постната комбат система специално откъм комбота, които трябва да признаете, че са доста постни в соулс игрите. Имаш нормален и силен удар, додж и евентуално париране и един специален удар. В Цушимата битките могат да протекат много гладко и изящно с разнообразните комбота, да не говорим за битките в GoW.
Имам предвид комбинации като това, например:

Иначе по отношение на пасивките за разните видове демидж, отрови, баланс, резистанси, мазила за сабите и т.н.. е по-дълбока системата при Фром. Аз говоря за чисто "биткаджийските" техники.

Каквото съм играл на Фром, винаги съм умирал от скука на битките, тотален траш. Нищо не е наред там. Япончето се събудило рано сутринта, жена му не му духала, набрал се психически и казал на другите отрепки в офиса- дай да направим максимално трудна, но за сметка на това безинтересна игра, която ще доскучае на нормален човек след три до пет минути. Ама като кажа трудна, значи трудна- никакви/малко на брой колби за лекуване, огромна линия живот на боса, две или три екстра превръщания и хийлвания на шефчето и така Да си мислят, че са големи играчи, тези, които могат да я минат.. А иначе бойната система е кръгла нула, всичко зависи от отвари и пасивки. Не, мерси, по-добре Валхалата или Horizon

Нещо друго си играл, Lethian

Не помня Bloodborn или Elden Ring беше, все е леш
Май Блъдборн, оттам почна ненавистта ми към японските педераси, като буквално бях останал без колби кръв срещу 200 урода По-голямо дъно на игра е само мисията в DLC-то на Киберпънка, за което съм се жалвал и тук. За съжаление геройчето ми 58 левъл отиде в кофата, че не ми се скръмва в старите сейфове, за да си сменя наклона и да играя, спасявайки Сонгбърд. Но чета, че най-яко било уж да си със Сонгбърд, да преебеш Рийд и след това да го начукаш обратно на Сонгбърд. Май така ще гледам да играя при следващо преиграване

От това,което си изброил,съдя,че не си играл и 5 минути,еле па 58 левъл ,от която и да е ФРОМ-ска игра.Няма и думичка вярно.

Той имаше предвид 58-ми ниво на Цайбъра.

Наистина няма комбота, но за мен това е по-скоро предимство. Нито по някакъв начин комботата щяха да са логични в "средновековна" игра с по 50 кила брони и 20 кила меч Както каза Доктора - просто изпълнени, но супер-забавни и зарибяващи.