Докторе, тоя Kang-Jin Loong изключително неудобен за нацелване...

Дебнеш го за подходящ момент и бой по муцуната. Него специално без да искам го бих. Не бях презаредил колбите и маната. Сбихме се и вървеше на зле. Викам си "нищо, то първия път е да го поуча" пък то взех та го натупах.

Този шеф специално е прецакан потенциал.Много ми хареса като дизайн,че и арената ако щеш,мувсета,но ми беше слабичък.Просто доджвай де що може,после бой по главата.Трябва при него повече да се изчаква, или да го замразяваш с умението.Търпение му е майката.

Аз продължавам да играя Cyberpunka, но вчера нещо ми стана много тегаво вече и досадно. Последните няколко дена играя по 1-2 часа на ден, но 80% от времето са някакви диалози и дълги разговори в които не разбирам 80% от казаното. Първо, защото половината думи не ги знам (а уж знам английски, в работата си комуникирам само на английски) и второ, защото се изнервям и започвам да натискам Skip. Както и да е, снощи така ми стана досадно, че направо изключих конзолата и си легнах по време на едната мисия. Все още не съм ползвал кода за Phantom Liberty, и мисля и да не го активирам за да и взема повече пари като я обява за продажба.

Иска ми се да взема Wukonga, но ме спира това че е дигитална и след като я врътна остава в конзолата. Автоматично се чувствам прецакан с едни 120-140 лева Май ще я чакам на диск (някой щастлив ден.)

Жалко, Киберпънка е велика игра, но явно не е за теб. Много неща там са концентрирани в диалозите (особено в основната линейна нишка) и няма как поне на първо преиграване да скипваш и да не ти стане скучно. Все едно да четеш книга и да скипнеш половината и да почнеш да четеш от 300-та страница, няма как да се получи.
Опитай да играеш повече странични мисии и гигове в началото, там е повече екшъна без много разговори.

Либъртито е още по-заплетена, там си е направо шпионска история ала Робърт Лъдлъм. (СПОЙЛЕРИ!) Но като ме предаде кучката накрая, буквално съм ревал срещу екрана ) Но това вторият път, първият път дори не разбрах какво ми казва пачата.

Огромна игра е Киберпънка, за мен може би една от най-великите за последните 10 години в гейминга.

Аз се върнах отново към Assassins Creed Valhalla и вече съм във Франция да обсаждам Париж.
Установих, че това май е играта, която най-много съм играл, не толкова като часове, колкото като продължителност на самата история. Играта е тъпкана със съдържание (имам предвид и платените ДЛЦ-та) и до ден днешен имам нови територии и нови мисии да откривам.
Гледам, че първият ми трофей е от август, 2022, т.е. точно две години вече се връщам към заглавието.

Все още не съм минал rogue режима - май само до третия бос стигнах; има едни арени за изпитания, има някакви гробници с пъзели, които не всички съм открил, не съм плячкосал всичко в режима за речните набези (там има няколко умения и брони за откриване); не съм и започвал ДЛЦ-то за друидите и имам още доста работа в Париж.

Вярно, че някои елементи стават доста повторяеми, още повече, че съм отключил цялото дърво и ъпгрейднал на макс екипировката, с която съм, но ми носи голям релакс тази геймка. Играя на Nightmare трудност и въпреки това съм почти неубиваем.

Ако на човек са му досадни диалозите,това означава,че RPG-та и въобще,стори драйвън игри не са за него.Не се мъчи ако не ти харесва.Смисъла на гейминга е развлечение.Пънка ми е една от най-любимите игри евър.Имам над 500 часа в играта,но вкусове различни.Ростик като каза Валхала,да си кажа за Star Wars-а.Същата игра(разбирай всяко тяхно заглавие),която Юби правят поне от 6 години,просто с различно име и локация,а наистина има някои готини идеи,не нещо ново за жанра,но ново за Юби.Разбира се нищо не са доразвили,никакво старание и страст.Просто сложена механика,изгубен потенциал.Аз почвам да мисля,че игрите им ги прави AI.Задали са му някой от новите асасините като оправна точка и това си генерира поредната бездушна,безлична, и безинтересна игра. Казвайки това,не е чак боклук,както всяка тяхна игра,може да те задържи ако си фен на Star Wars вселената и ако не очакваш нещо особено.Аз я разцъквам,но не знам дали ще откарам докрай.

За Киберпънка, мога да кажа че ми харесва всичко, като изключим това че диалозите за мен са написани супер сложно и са използвани английски думи които никога не съм чувал. Даже на моменти се чудя как поляци могат да измислят толкова заплетени диалози на английски език Реално, играя основно страничните мисии и гиговете, най ме кефят тези полицейските NCPD мисийките, защото набарах една много здрава помпа и директно им влизам и ги разчленявам. Почна ли main историята и започвам да губя интерес. Сега тъкмо вървят свалките с Панам Палмър и като видя че ми пише SMS и заебавам всичко с каквото съм се захванал. Чак се чувствам все едно наистина имам любовница

Панам е икона Минавай всичко с нея, което те кара да правиш, не я ядосвай, че тя много лесно се пали Ако играеш с мъжко V, ще ти излезе късмета

Мейн историята я отеби тогава и си гледай кефа с гиговете, кибер сайкотата и страничните неща.

Като се изнервиш, лягаш, спиш и продължаваш на следващия ден, утрото е по-мъдро от вечерта.

Имаш и умение с помпата да ги разчленяваш, нанижи точки там, да, голям кеф е, особено с Power Shotgun

Междудругото Асасина Валхала е на 30 кинта в Озон, заслужава ли си за тия пари да се пробва играта? Аз съм превъртал Origins и Mirage, нещо подобно ли да очаквам като Origins или по-добро?

Направо си я взимай, Ростик обясни по-горе, че е много яка Ако ти харесват викинги и подобни сюжетни линии, ще ти хареса.

Като Origins е, ама няма мазни египетски мангусти да ти се пречкат

Mirage за мен е огромен провал, ще си замълча и ще сметна, че си се объркал нещо като си я играл Но Валхала няма общо като геймплей с нея, само Ейвор е свързан по неприятен начин с подметката Басим.

За мен пък Валхала, както съм казвал, е боклук и половина. Пълно лайно и най-лошата игра от поредицата някога. Mirage е произведение на изкуството, в сравнение с кенефа Валхала.

Mirage е глътка свеж въздух. Взех си я на пре-ордър и си я изиграх доволно. Най-добрата от поредицата, не е. Но е приятна игра с готина атмосфера. Знам, че Летиан си пада малко расист, тъй че Басим няма кво да го коментирам. Има си минуси, ама не е заради расата.

Аз отчасти споделям мнението на Митко,с изключение,че не мисля,че е чак пълен боклук,просто посредствена игра.Ще се повторя като някоя стара грамофонна плоча,но повечето игри на Юби са така от години.Цъкат се като guilty pleasure,но да очакваш нещо от техните игри,в никакъв случай.

Харесваме различни неща в Асасините, предполагам, че и новата в Япония няма да ти хареса, гласят я да бъде с огромна карта Аз расист не съм, просто си казвам нещата по-остро и хората затова ме смятат за такъв

Към Тенга - виждаш двете различни мнения - моето е на човек, който харесва огромни и празни карти, типични за Юби, на Митко пък му харесват по-сбити истории с по-малко неща за правене.

Миражът е спокойно най-слабият асасин, който съм играл и не заради Басим, мюсюлманите и т.н.., а просто играта е някаква орязана отвсякъде версия на асасин-игра. Имаш няколко умения на кръст, нямаш никакви специални удари, светът е по-малък от ДЛЦ-тата на Валхалата и с нищо за правене в него, счупена механика с распаунващи се противници още докато си в неприятелска зона, т.е. те и в предните игри се "раждат" отново стражите, но като се върнеш след време на мястото. В Миража съм прочистил половината покрив, връщам се малко назад - нова групичка се е появила на мястото на предната, която съм очистил.
Историята даже не си направих труда да я следя - пълна скука. Нямам проблем с Басим като произход, но самият герой е крайно скучен, няма грам каризма. И Ейвор, и Алексиос/Касандра, и Байек бяха отличаващи се персонажи. Басим е напълно безличен и просто няма с какво да го запомниш.

Валхалката е на светлинни години пред Миражчето.