Най-после реших да пробвам Ghost of Tsushima. Играя я на стиймдека и в началото доста ме грабна, единствено неинтуитивните (за соулс играч) контроли и невъзможността да се променят, ме подразни доста, но генерално играта ми хареса.

Сега съм в началото на втората зона и честно казано доста сериозно започна да ми писва. И то при положение, че играя към час, макс 2 на ден.
Всичко се повтаря отново и отново и отново по абсолютно същия начин, а най-забавното - бос битките, са около веднъж на 5 часа геймплей.

Дотук обикалях и събирах абсолютно всичко но май все повече клоня към момента, че ще претупам историята и от един момент натам напълно ще зарежа страничните мисии.

дублиран коментар

Луд,GoT не е соулс и не очаквай да стане.Това е по-скоро Assassin's Creed тип игра с по-готин геймплей.

И мен тва ме отказа съвсем в началото, наистина ми е много repetative всичко, че дори света и местата имат все един и същ вайб...

И при мен започна така и пропусках всичко и само цъках историята. В един момент играта ме грабна толкова много, че се върнах и минах всичко пропуснато - вече ми беше интересно

Нито една AC игра не е успявала да ме задържи, за мен Цушимата е поне класа отгоре.

Повторяеми стават битките, наистина, но са много кефещи чисто визуално и стилистично като изпълниш правилните комбота и разсечеш няколко противника с по един-два удара. Накрая изтръскваш катаната от кръвта и я прибираш
Историята също ме държеше.

Ама кой е казал, че очаквам да е соулс?
Това какво общо има с факта, че всичко в играта се повтаря по 200 пъти? Имаш 3-4 типа врагове на кръст и толкова. А скачанто по скали определено е най-малоумното в която и да е игра, която съм играл. И някак си не ми се струва адекватно самурай да се мята по скали през 5 минути.

Цушимата е чук. Аз я бях дал назаем на един приятел преди време, и наскоро ми я върна, и пак се заиграх. Може пък и да я мина още веднъж.

Иначе, Лудничар, както каза и Доктора, за да ти хареса повече играта, трябва да гледаш на нея като по-качествен AC. Трудно е да очакваш нещо от игра, която никога не се е целила в очакваната посока.

Интересно ми е AC Shadows дали ще става за нещо на този етап и как ще е в сравнение с Цушимата.

Може би откъм разнообразие на вразите има какво да се желае, но пък начините да ги биеш са толкова много, че компенсират. Даже са попрекалили. То не е стелт, то не е нормален бой с 4 различни пози, то не са 2 вида лъкове, то не са стрелички, то не са бомби...

На мен играта супер много ми хареса - първите десетина часа. След това започна всичко да се прави отново и отново за 10ти-20ти-30ти път. Например да тичаш след някаква лисица да стигнеш до заврян олтар. Или да плетеш стихотворенийца, седнал на брега на езеро... Това е забавно първите 2-3 пъти, който е решил, че трябва да ги сложи към 120 пъти в играта тия неща, много сериозно се е объркал според мен.

Хайку елементите на мен много ми харесваха и изобщо не ми омръзнаха. Идваха много добре след няколко кланета. Даже мелодийката си я пускам понякога ей така.
Чакам с нетърпение концерта на СОНИ - ще изпълняват и музиката от Цушимата там.

Да, но тия неща са един вид колектъбълс, във всяка игра са еднакви. Точно тях не е задължително да ги правиш, но примерно храмовете с паркур и бамбуковите пръчки ми бяха много забавни на мен, да не говорим за 1:1 битките с разнте там убер-джедаи. На мен примерно рандъм страничните мисии ми дойдоха малко еднообразни, но пък страничните истории на основните герои бяха супер.

Цушимата е скучна, но за сметка на това и дразнеща игра, напълно разбирам упреците на Лудничаря. Сто пъти бих играл всеки един Асасин пред Цушимата Между другото може би е време Лудничаря да поиграе последните Асасини- там има едни битки на Арената, които може би се приближават поне малко до соулс игрите. Имаше и подвизите на Херкулес в Одисеята- там си спомням, че животните бяха мега изроди, като босчета в соулс игри.

Аз се чудя с какво да започвам след хорър игричките.. ще го измисля тези дни

Имаше един глиган в Одисеята, който силно ме затрудни. Да не кажа, че първоначално не можах да го смъкна. Постоянно спаунваше и малки прасенца, които отделно ме тормозеха.
Върнах се на по-късен етап и го претрепах, но системата на играта си е такава. Скоро нали пак играх Валхалката на макс трудност и някои босове са предвидени за по-късен етап иначе те one-shot-ват, а те имат огромен живот. Пак могат да паднат, но ще го трепеш 10 минути.

И изобщо най-скапаната бос-механика е бос + миньони, които му помагат. В GoW Ragnarok това бяха възможно най-досадните и изнервящи босчета. Един берсеркер призоваваше по два летящи Кошмара и два драугура, а самият берсерк хвърка от единия до другия край на арената ти ти мята проектили - от кого по-напред да се пазиш и да следиш? Нещеш ли - играта има много малък FoV и буквално във всеки един момент има по няколко врага извън полезрението. Редовно докато се пазя или бия с берсеркера и някои от миньоните му, някой яката ме налагаше изотзад, което на макс трудност означава рестарт на битката.

Дам, истинският бос в играта.