За пореден път опитах да продължа Рагнарок и за пореден път го делнах. Дано до 2030 да успея да го мина ама се съмнявам. Тия дни пак инсталирах Цушимата и Хоризон Зеро Даун, и двете също ги бях почвал ама така ги и бех зарязал. Поиграх два дена и те заминаха в коша отново. Значи аз си мислим, може би с много малки изключения, някоя игра като не те грабне първия час, никога няма да те грабне.

И на мен това ми е мега омразна механика. 100 пъти предпочитам един сериозен тегав бос, отколкото някой смешко, ама с гадинки, които да те спамят постоянно от някъде.

Точно след 30 минути и знам дали ще играя или не няква игра... тва да давам шанс часове наред на някоя игра и да чакам да ме изкефи, не е моето... Хорайзъна три пъти я мъчих, геймплея е як, ама тая роботска тематика ме отегчава. Ама Рагнарока, защо? Първата е чук, втората още не съм я докарал до много напред и просто не ми се играеше от същото след първата, та чакам малко време да мине.

Имал съм игри,които в първия час грам не ми харесват,а след това ми стават любими.Примерно Control,Hollow Knight.Особено втората.Ако я бях зарязал още през първите часове,щях да съм пропуснал една от най-добрите ако не е и най-добрата метроидвания.Има още примери.Не всяка страхотна игра започва силно.

"Силно" е субективно понятие. Малко или много си е въпрос на вкус

Остави го "вкуса".Какво общо има с това,което коментираме,а именно дали ще дадеш шанс на дадена игра повече време ако не те зариби в началото.

Аз имам много такива, даже и след 5-6 часа. Witcher 3, RDR2. Има игри, които бавно се отварят. Но това сме го дъвкали много пъти

Твърде много даже

Уичъра 3 е дъно, мъчил съм я с часове да ми се "отвори", е, не успя, все по-зле и все по-зле. Стигнах до 18 левъл и не искам НИКОГА да я играя отново. Но например Киберпънка в началото ме дразнеше адски много (явно заради мъжкото V, което беше дублирано от някакъв умрял кастрат). Но на второ плейтру с женското V нещата си дойдоха по местата и е една от най-любимите ми игри евър. Даже сега пак ми се доигра адски много- тамън да видя новия ъпдейт. Така че имам лични примери и в двете посоки.

Дъно, силно казано. Аз разбирам защо хората се кефят на Вещера. Просто не е мой тип игра. След 2-3 часа като я почна и ми писва. Харесвам историята и лора, но геймплея ме отегчава. Давал съм й шанс много пъти. И на конзола, и на компютър. Просто тази игра не е за мен.

Но има други пък, които бавно и полека започват да ми харесват. Примерно Control, AC Odyssey, ще се сетя и за още сигурно.

Одисеята специално я мислех за една от най-лошите AC игри, но реално това което ми промени мнението, е че спрях да гледам на нея като AC игра. Почнах да я считам просто за RPG в Древна Гърция и това много повече ми помогна да я обикна. Дъното което беше Валхала също помогна.

Та, да те хване нещо от първия час, не е правило.

Дъно може да е само за Летиан.Обективно е едно от най-добрите RPG-та евър.

Но и не е правило ако не те хване веднага, че не става или "не е за мен". В това съм се убеждавал стотици пъти - и с музика, и с филми, и с книги, че и с хора.

За хората съм съгласен. Там нещата са съвсем различни. С игри доколкото си спомням съм имал само едно изключение до сега - с RE Village.На няколко пъти го почвах и спирах съвсем в началото, но веднъж не знам кво стана та лека полека се поунесох в играта и лека полека я минах цялата . Не че съм нещо възхитен от нея, но е доколкото си спомням е единственото изключение от правилото. То пък никъде не е казано че е някаква аксиома да зарежеш нещо което не те е изкефило в началото, просто при мен така съм установил с много от игрите, че издразни ли ме отначало, вече съм вътрешно предубеден и ядосан и почти никога вече не успявам да я завърша.

Този уикенд пробвах и The Stanley Parable Deluxe. Мислех, че я няма за конзоли, но нещо се появи в плюса и я инсталирах. Знам от години какво представлява тази игра и за уникалния ѝ замисъл, но беше много интересно, забавно и зарибяващо - много свежарски хумор. Има и много странни трофеи - единият е "Не играй играта в продължение на 5 години", което не знам дали е вярно или е поредното тролване на играча, с което е пълно заглавието.