Не, само втората.

Първата също е добра.

Да, тя ще е. Без тва играх двойката преди много време.

Докарах го до Owl (Father). Е тука може да позацапам стола от зор. Направо не го виждам. Мисля да си взема почивка за някой ден и после да го мъча. Въпреки, че то си те гложди.

Моя съвет е да играеш сега,защото вече си свикнал с механики и тн.Когато се върнеш трябва отново да задобряваш,да си припомняш.

И тва е така. Малко ми се ще вече да я привършвам тая игра, колкото и да голямо удоволствието, след победа над-тия корави 'шефчета'...

Ти първо ги мини,пък тогава приключвай. Таткото на втора среща е добра тренировка за по-тегавите Ишин и Демона,така че,дерзай.

Уморих се бре Поизмъчи си ме тая игра, а те най-тегавите сега предстоят. Представи си колко пъти ще преигравам Като гледам кви нови игрички айляшки са наизлезли и предстоят , та изглеждат супер чил

Почини си бре, нищо няма да забравиш, не ги слушай. За половин час ще си върнеш muscle memory-то. Даже след почивка е много вероятно да сгънеш който бос ти е актуален от първия път. Ще си по-спокоен и с изчистено съзнание

Това с изчистеното съзнание бачка ако днес някой шеф те е гънал и го оставиш за утре.Не след месец ,или два,когато няма да си спомняш ни мувсет,ни тайминги.Така че забрави да мине някой шеф от раз с много прекъсване.

След два месеца не, но след седмица почивка ми се е случвало много пъти.

След седмица почивка може да сгънеш "Май нейм исссс Гьобу Масатака Ониуааааааа" или Бащата 1 например.
Бащата 2, Ишина и Демона по-трудно. Особено ако нямаш огромен опит в играта.

На няколко пъти ми направи впечатление, когато почвам някой бос, мога да го сваля доста осезаемо при първи опит, без да съм заучил патерна и т.н. (някой дори свалих от първи опит: Lady Butterfly и Corrupted Monk), а доста често нещата тръгват на зле с всеки изминал опит. Не знам, дали е късмета на начинаещия или друго... Може би на моменти в опитите си да направя нещо, когато мисля че знам кво правя, всъщност не правя нищо
Още едно доказателство, че когато подхождаме непредубедени, по-добре се случват неща в някой случаи... При такива като таткото, едва ли мога да го мина без да зауча мувсет и т.н.

Това и при мен се случва постоянно и то в различни игри. В началото се чудих дали нарочно босът не е направен така, че да е по-лесен на първи опит, но съм го срещал в прекалено често в прекалено различни игри, за да е така.

Та смятам, че е по-скоро психологически - първият път, особено ако знаеш, че играта е мега тегава и без това, подхождаш без да си натоварен психологически. След това, като видиш, че босът е "невъзможен", започваш някакви отчаяни опити, където всеки път те сваля след 10 секунди без даже да го пипнеш.
Докато накрая изгрее слънцето, започват да идват опитите, когато босът остава на 1 кръв и тогава те сваля (пак е психологически според мен - виждаш колко си близо и се сковаваш от напрежение) и след няколко такива опита, лошия най-после е свален, а чувството е за мега огромно удовлетвореност, когато няма как да получиш, ако го свалиш от първия опит.
Именно заради това чувство аз се влюбих в солус подобните игри.

Много точно казано

Всеки,който е играл соулс подобни,или каквито и да е други игри с шефове, е имал такива случаи.Аз съм имал много,но най-забавния е с танцьорката от DS3.Там както знаете хората,които сте играли,идва веднага след Aldrich.Бях с поизхабени колби и хич не знаех,че иде веднага друг шеф.Бих я от първи опит.После на второ изиграване ме помъчи малко.Така са тези игри.