И после почнах отново Dead Space Много солиден римейк. Аз я изиграх миналата година, но сега пак ми се доигра нещо и пуснах New Game+. Брутална касапница!

П.С. Любо,промени ли си малко мнението за Принца или не?На мен ми хареса.Със сигурност е една от добрите метроидвании и една от най-силните игри излязла под шапката на Юби в последните години.Не е на нивото на Hollow Knight или другите топ заглавия в жанра,но е доста добре според мен.

Да, определено бях прибързал да го критикувам, затова си трая Като понавлязох нещата са доста добре. Особено като смених скина на геройчето и сложих езика на персийски (или фарси, не знам дали е баш едно и също).

Метроидвания си е отвсякъде, макар че се усеща, че е и АА игра. Не непременно с лошо, но има улеснения, на които АА/ААА играчите са свикнали, но които не са типични за инди-метроидваниите. Например онова със снимането на препятствието, за да можеш после да се върнеш с правилното умение. Автоматичната карта също и твърде лесното разкриване на предметите по нея.

Светът е интересен, определено има атмосфера и стана доста по-мрачно и депресиращо, което ми липсваше в началото. Музиката е яка, с оригиналния език и субтитри е много по-добре и навсякъде има малки и интересни исторически факти за четене.

"Метроидвания" частта с връщането в предишни зони след усвояването на нови умения е направено добре. Картата е интересна и добре свързана - има го soulslike момента с "ахааа, ето как се стигало тук, като се мине през онази врата от тотално различно място на картата". Платформингът също е много приятен - труден, стегнат и прецизен, точно както го обичам. Засега нямам оплаквания в този департамент и се радвам на опционалните платформинг предизвикателства за разни предмети; но аз си обичам труден платформинг, стига да е реализиран добре (а тук е)

Основният ми дерт са битките. Хич не обичам комбота, а тук са доста съществени ако не искаш да те шляпат много-много (спойлер - мен си ме шляпат). Просто отказвам да помня комбинации от копчета. А тук освен комботата, има и прекалено голямо разнообразие от удари - малко като в Спайдермен е положението, само дето е съвсем друг тип игра и по мое мнение не работи добре. То не е да го подсечеш отдолу, пък да го хвърлиш във въздуха и там да го биеш и още 5-6-7 тотално различни удари, които се очаква да навържеш в последователност и да се получи "flow" от удар в удар. Според мен са изплискали легена в това отношение. Най-големите метроидвании имат по 2-3 удара - лек и тежък, париране, додж и това е. Битките там са трудни, защото босовете са трудни, бързи и непредсказуеми, а тук половината енергия ми отива да измисля в движение някакви комбинации, защото с обикновения удар отнемат по 2-3 минути битките и се губи много кръв ако изпуснеш някое париране. А и по-сложните удари на всичко отгоре понякога не стават, защото трябва да си много прецизен с копчетата и част от битката е със самите копчета. Има дори 2 секции с конкретни удари от туториалите, които не мога да повторя посмъртно, въпреки че ми ги показват как се правят. Самите босове също са незапомнящи се и по-скоро досадна пречка пред прогреса, отколкото вълнуваща кулминация на някой биом.

Та това е, харесва ми играта, но не бих я наредил сред най-големите. Предната метроидвания, която играх - Metroid Dread - ми хареса доста повече по отношение на битки и босове.

Играта изглежда прекрасно - отново на моменти просто се спирам да се полюбувам на пейзажчетата. Струва ми се, че във визуално отношение стигнахме пика някъде 2017 - 2020 година. Не, че и сега не излизат игри с яка графика, но е напълно съпоставимо с топ-загалвия в това отношение отпреди 5-6 години, да не кажа, че рядкост са заглавия с по-добра визия днес.
Хоризонта (дори без да е ремастър), РДР2, GoW, Асасин Валхала, Сайбърпънк, TLOU 2, Death Stranding, Control, Metro Exodus ... Все игри излезли до 2020-та. И сега да си ги пуснеш, няма да изглеждат outdated.