Доста добър и бих казал по-труден спрямо египетския Origins. Има адски много грайнд, докато докопаш някое свестно оръжие. Геймплеят е почти едно към едно с Origins, като основната разлика е, че сега всички ти се прилепят към левъла и не можеш да си правиш пишки с разни първобитници 2 ниво. Радва ме да си обикалям Гърция, така че грайнда и страничните мисии не ми пречат особено. Сюжетно линията е интересна, очаквам през януари и февруари това да играя, докато чакам втората Дивизия. На първо playthrough засега не ги избивам, но това може да се промени 
И си пуснах най-накрая отново Mount & Blade. Едва ли има нужда да казвам, че комбинацията е отлична.
Въпреки че това е песента, която някак подсъзнателно ме кара да се кача върху кон и избивам хора:
1. Трябва да се врътнат кампанията на Battlefield 4, последните нива на Sonic Forces , последния експанжън на Destiny 1,и последните куестове на Skyrim, защото и с 4-те съм почти накрая и все отлагам.
2. Трябва да се пофарми сериозно най-накрая на Monster Hunter World, Dark Souls и Bloodborne, че босовете нетърпеливо ме чакат да ме смажат, а аз се моткам от известно време и търпението им се изчерпва
3. Трябва да продължа прогреса в Nioh и Persona 5, че много ме плениха, но кое по напред мамка му
4. Два стари сейфа се прецаках та си изтрих без да искам преди да видя финалните надписи и трябва да си ги "върна" по-трудния начин и геймплей - God of War III и Horizon Zero Dawn
5. И накрая сезоните спрели по средата (заради лоши атмосферни условия и LockOut) на Fifa и НБА трябва най-накрая да приключват, че толкова почивка и нашите играчи в А група не взимат
Не си правя илюзии, че ще ми стигнат и месеци за всичко, но вече съм решил да почна все пак отнякъде... и без това навън е студено, а и кинти след празниците няма.
Та това е хумористичния ми, малко дълъг (надявам се не много досаден) отговор на въпроса "Какво играете в момента?"
Покрай UT тотално заебах епичната си кариера с Кардиф Сити, като изпаднах още първия сезон и сега се мъча в Чемпиъншип, взех Дуда от Херта и Кейта от Интер, да видим ще има ли автоматична промоция Но тази година взе да ме кефи нещо онлайна на UT, стават зверски мачове в Division Rivals, предишни години много ме дразнеше как идва някой уж в десета дивизия и те пребива като куче или ти чукаш някой като триста негри порнозвезда и той логично излиза на десетата минута. Сега в дивизията са точно на твоето ниво и е супер- здрави, равностойни мачове, няма значение от отборите и играчите толкова Почнах и South Park: The Stick of Truth, голям фън е, направих се негър-крадец с величествен backstab
Ц-ц-ц, какъв расизъм само. Трябваше да го направиш бял лорд, за да докажеш, че и белите крадат.
Иначе FIFA-та - аз вече имам физическа нетърпимост към нея. Но да, наистина това е хубаво, че в общия случай няма значение кой с какъв състав играе, щото със скриптовете като се разбъркат числата е ирелевантно. Аз обикновено имам повече успехи с началните си отбори с футболисти по 3-4к, отколкото като купя такива за по десетина.
@BundyBari - аз от години не съм продължавал заебана игра. От едното на другото, ревюто и така. Някога ако има време за доиграване... ама знам, че няма да има, става все по-малко и по-малко. Но това е. Ако станем милионери един ден - тогава (въпреки че и постоянното геймене омръзва, поне при мен, дори и да имам време след повече от няколко дни маратонско циклене вече почва да ме е срам, че не правя нищо по-смислено и си намирам някаква работа ). Баланс трябва... поне днес с един ден отпуск мога пак да продължа... с Mount & Blade, мамка му обичам тази игра. Макар че няма да е зле да прасна едно ревю и за вече изиграния Book of Demons, като се замисля 2018-а супер много положителни ревюта наших.
Edit: играта е по-скоро дете на Xcom и Fallout, с леки "Пикник край пътя" заемки, като например това, че си "сталкер" и обикаляш из "зоната"; също и дрехите им са много "сталкер". Страхотна атмосфера, мъгли, ефекти, много подходяща загадъчна фонова музика. Героите са доста интересни (животни са); играта е трудна, но на "hard" е доста приятно-предизвикателна за хора с опит в тактическите игри. Много опростен и удобен интерфейс, твърде малко ъпгрейди, струва ми се. Историята засега не е нищо революционно, ще видим по-натам.
Все по-добре става. Хубаво, че са емулаторите иначе старите игри ще умрат.
Първята такава която играх бе Fahrenheit. Играта беше интересна най-малкото защото това бе първата от този тип. Самата история беше доста по - вълнуваща включваше много неща едновременно (деца индиго, извънземни, аполипсис, военни работи и т.н) всичко това преплетено по възможно най-майсторския холивудски начин начин.
Като геймплей бе също супер - доста повече персонажи учасваха в историята, всеки забавен по свой уникален начин. Разклоненията на историята бяха реализирани доста по-сложно, защото всяко решение променя духовното състояние на героя от което историята можеше да се промени драстично. Възможните завършеци са доста повече и по разнообразни (не като новите два различни края всеки 2 различни разклонения)
Музиката на играта - пълен шедьовър, няма какво да си говорим тук. Цялата игра е нещо запомнящо се и музиката доста допринася за това.
Абе просто си личи как една група ентусиазирани и енергични хора са искали да направят нещо вълниващо и иновативно в гейм индустрията.
Но какво става след това - Sony ги купуват и нещата вече стават клизма и това си личи болезнено. Трябва да се направи там един интерактивен филм, да се пусне мощната реклама, за да вървят заплатите. И какво се получи - един тотално банален криминлен филм и друг с дете обладано от дух. Нищо от нещата които направиха Fahrenheit толкова запомняща се ги няма. На Beyond Two souls ми хареса само епизода с индианците, на Heavy Rain - момента със смарт очилата на детектива приличащ на агент Мълдър. Тази с хуманоидния робот сигурно ще я изиграя някой ден като стане в OLX - а 10 лв
