От една страна - да, но от друга - ако вкарат в такава игра система за тежък инвентар, дърво с умения, да разпределяш точки за ъпгрейди, да обличаш дрехи с разни бонуси и т.н... ще се размие формулата. Може би по-олекотена система като в TLOU игрите ще е на място. Уменията да са малко на брой, както и опростени ъпгрейди за оръжия ... нещо такова би паснало идеално.
Минах иначе тъкмо 4-та (отвличането на онзи зализания) и започвам 5-та глава.
Иначе Юби тотално ни разглезиха, колкото и да ги плюят, на мен лично ми доставя огромно удоволствие да имам големи стрелки, които да ми сочат коя ми е текущата основна мисия (и да НЕ ми заключва всичко останало). Да си отворя лога и да си избера странична мисия и пак да си я следвам без проблеми. А не педалски да ми заключва всичко като тръгна да правя главна мисия.
Мафиите никога не съм ги играл и никога не са ми били интересна като игра. Но като ви чета, май по-добре, звучи като средняшка работа. Май бях пробвал трета част и след 15 минути я изтрих 
и изглежда сложна. После гледах и геймплей, че ми стана интересна, но наистина е от тези игри, които изискват много часове да инвестираш в опит-грешка, докато нацелиш успеха.Да, доста зле беше. Може и да седна да извъртя римейка на първата, макар че като не съм я играл едно време, вероятно ще ми е също толкова куха и тъпа като тройката. Което идва да покаже, че огромна част от любовта ни към дадена игра се състои в носталгията, че преди време сме се кефили много, като сме я играли...
Иначе, вчера врътнах Heavy Rain на един дъх за 1 път. Днес почнах Beyond Two Souls. Преди няколко години взех колекцията за 20 кинта от Озон, но чак сега ми дойде мерака да ги мина. На Beyond й гледах let's play като излезе за PS3, ама доста неща от историята съм забравил за 12 години.
И като споменах, отделно с това, отново ми се доиграха малко по-стари класики като Infamous 1 и 2 и реших пак да си взема PS3 Slim отново за 100 лева, като сам й инсталирах CFW. Ще я държа като машина за по-стари игри. Вярно, имам лаптоп с все още хубави характеристики за подкарване на игри и емулатори, ама нещо ми е по-удобно да се излегна пред телевизора последно време.
Иначе, вчера врътнах Heavy Rain на един дъх за 1 път. Днес почнах Beyond Two Souls. Преди няколко години взех колекцията за 20 кинта от Озон, но чак сега ми дойде мерака да ги мина. На Beyond й гледах let's play като излезе за PS3, ама доста неща от историята съм забравил за 12 години.
И като споменах, отделно с това, отново ми се доиграха малко по-стари класики като Infamous 1 и 2 и реших пак да си взема PS3 Slim отново за 100 лева, като сам й инсталирах CFW. Ще я държа като машина за по-стари игри. Вярно, имам лаптоп с все още хубави характеристики за подкарване на игри и емулатори, ама нещо ми е по-удобно да се излегна пред телевизора последно време.
Последно време, започнах да усещам лек burnout от модерния гейминг и реших, че трябва малко да се върна към корените. PS3-ката я асоцирам с по-простички и забавни времена, когато бях ученик, без много пари, но и без много грижи. Разбира се, грижите сега няма как да ги игнорирам, ама ще мога да се пречистя и "презаредя". Такова е усещането, поне за мен.Отделно, никога досега не бях хаквал PS3-ка сам. Беше ми интересен процеса, който в днешно време е доста опростен. 10-15 минути работа за нещо, което ми беше висш пилотаж като малък, и хората си плащаха за това преди 15 години.
А и за 100 лева, конзола в много добро състояние, доста голям късмет.
От тази категория бих сложил Journey и ABZU (и двете на едно студио) - емоционални пътувания с леки пъзели, платформинг и стелт моменти, фокусирани върху някакъв вътрешен катарзис и израстване. Има и една, където играеш с едно лисиче: Far North или нещо подобно. Не беше Far North, но имаше "North" в заглавието.