Направих 3-4 часа на Pragmata и съм разочарован. Играта е нещо като RE, адаптирана за деца. Усеща се ДНК-то на RE отдолу, но всичко е някакво...никакво такова, не знам. Битките са се опитали да ги направят динамични и интересни, но лично на мен това помпане на копчета ми е досадно и еднообразно. Всяка битка е една и съща. Освен това са ужасно лесни, не съм умрял нито веднъж все още. А и лично мен врагове-роботи ме дразнят във всяка игра.

Графично играта е супер, но атмосферата ми е прекалено оптимистична. Някак си изоставена космическа станция трябва да е мрачна и гадна. И все едни и същи коридори. Химията между героите е доста слаба, сравнено с, примерно, Кратос и неговия син. Диалозите са скучни и детски, няма чувство за хумор. Та така, играта е "стабилна" както бихте казали вие, за мен е на ръба дали да се играе или в коша

Сайта ли беше "умрял" вчера или нещо се беше прецакало в моя "телевизор"?

От сайта е било, на мен също не ми отваряше. И аз да не съм офтопик, от вчера цъкам Warhammer 40 000: Inquisitor - Martyr. Като цяло най-общо засега ми прилича на Diablo в космоса. Нищо впечатляващо, но мисля да я врътна така по-лежерно.

Това "RE" Resident Evil ли имаш предвид или нещо друго? Че за Resident Evil нищо общо не виждам, поне от демото и което съм виждал от играта.

Да, еми на Capcom e и си се усеща. Малко е Resident Evil в космоса (като механики и геймплей, не като история и атмосфера).

Аз си взех на 25 евро Hellblade II и е брутално яко изживяване. Да, знам: "то това е пешеходен симулатор, няма геймплей, ако ми се гледа филм, ще си пусна Нетфликс" и т.н. Обаче мен много ме кефи. Аудио-визуално страхотно изживяване, потапяш се в нордическа, смазваща атмосфера, графично е пиршество за окото, музиката е трепач!

От години не бях rage-изтривал игра, но Прагматата имаше тази чест Щом самият главен персонаж постоянно повтаря "бих искал да се запозная с този, който е разхвърлял тия ключове в това ниво" значи смятайте Рядко лишена от "магия" игра, която иначе си има всички съставки да е супер.

Първата си имаше от всичко. И комбат и босове и готини пъзели, защо трябваше д го орязват така това във втората, не ми е ясно..

Да, съгласен за Сенуа - втората се усеща даунгрейдната в повечето отношения. Пъзелите са супер-елементарни - дори не са истински пъзели. Само историята е по-съществена и за мен доста интересна, в това отношение е по-добре от първата, където история реално почти нямаше.
В стремежа си да направят играта ултра-синематична, са я наблъскали до козирката с film-grain и chromatic aberration (това, дето по периферията на екрана се размазва образът). И двете не могат да се махат от настройките. Зърнестото се получава добре, де, понасям го, но това с размазването е много досадно и не знам защо във всяка игра го вкарват от 10+ години насам и по подразбиране винаги е включено. Заедно с blur ги деактивирам моментално в игрите.

Помня, че когато излезе първата, хората се оплакваха, че битките са много слаби и пъзелите не са кой знае какво също. Вероятно са решили да не се правят повече на това, което не са, и да си направят пешеходен симулатор и това е

Акцентирали са на пешеходството основно, да
Аз харесвам този поджанр още от Dear Esther, после Firewatch, Everybody is gone to the Rapture, The Vanishing of Ethan Carter.

Супер гнусните и помиярски пъзели ме отказаха в първата Сенуа. Както и това дразнещо шепнене през цялото време, ясно ми е, че героинята е луда, но си ме изнервяше стабилно.

Прагматата явно също е леш, щом Любо не я е издържал Мислех да я купувам на пълна цена, но май по-добре, че съм изчакал..

Аз приключвам Star Wars Outlaws, феноменално силна игра, макар че в края се дразня на макс от една мисия, в която търчиш като разпран и се криеш като мишка едновременно (нямаш никакво оръжие) и робот те гони, мисля, че най-лошите ми спомени в Киберпънка са свързани точно с нещо подобно.

Чудя се какво да захвана след нея - вероятно Zero Parades или новата версия на Heroes- Olden Era..

Междувременно забравих да кажа, че врътнах една много красива малка игрица - NEVA. От същото испанско студио, което прави GLIS.
Същият стил на красиво и поетично приключение с графика, наподобяваща нарисувано на ръка с водни бои и чудна музика. Този път има повече екшън, битки и босове, но са лесни. На финала признавам, че отроних някоя друга мъжка сълза.

Впрочем сега видях, че Outlaws е вече в абонамента на Сони, може да я дръпна малко да направя някоя друга недовършена мисия. Сещам се, че ми останаха доста. Особено една, за която трябваше да сменя отношението на една от фракциите на максимално добро, за което първо трябва няколко други мисии да направя или нещо подобно, обаче ми беше омръзнала вече към края. Сега покрай Летиан пак ми се доигра.
Друго на прицел ми е първата Kingdom Come, че сега е и на 6 евро, а ѝ пуснаха пач за ПС5 с надути текстури и т.н. Пише, че в обновената версия е все едно на макс настройки на ПЦ.

Синът ми си я купи на диск Neva и не я играе Той е голям фен на Gris иначе, изигра я сигурно 5 пъти.

Супер си е Pragmata - и като геймплей, и като сюжет, и като дизайн на нивата. Засега ми е играта на годината в моята класация