За мен бих казал, че е Assassin's Creed 2. Не само заради самата игра, но и за цялостният хайп който имах за нея. През Октомври 2009, точно след като изиграх първата видях в Gamespot, че ще излиза 2 част, но малко след това видях, че PC версията се отлага за началото на 2010, а тогава конзола нямах. Много кофти беше. Гледах трейлъри, демота, интервюта, дори и игралният минисериал Lineage, сигурно по 1000 пъти, следях изкъсо за обявена дата. Обявиха 9 Март и чаках с нетърпение да излезе в Замунда. (тогава бях на 13 почти, а и не беше важно да се купуват игри ).

Като дойде момента се оказа, че играта има DRM, който задължава постоянна интернет връзка и всичко това за сингъл-плейър игра. Това беше и момента когато Uplay стартира. И замунда едишъна имаше бъг в началото, който предизвика бял екран и играта не може да се продължи. Можеше да се сложи сейв и да се обикаля из градовете, но ако се почне мисия пак бял екран. Много тъпо ми стана даже обмислях да си я купя, въпреки че хората по форумите масово се ядосваха, че връзката се губи постоянно, дори и да имат добър интернет. Но след месец някъде, излезе сървър емулатор, който лъжеше играта, че е онлайн и първите няколко пъти така я изиграх, след което дойде стандартен релийз с нормален крак и вече нямаше нужда да се стартира нищо допълнително, пък и Уби се усетиха, че са идиоти и я пачнаха, за да няма вече нужда от интернет.

Та така изиграх цялата игра 6 пъти един след друг, в рамките на около месец и половина и не ми омръзваше. Веднага като приключех историята почвах пак, естествено не може да се преиграват отделни мисии, което остана непачнато и до днес, макар че очевидно са искали да е вътре. Но историята беше супер за тогава и ми беше много приятно всеки път като я изигравах. Целият сегмент във Венеция ми е любимата част. Геймплея беше яко фън. Помня имаше една мисия към по-крайните чаптъри, където трябваше да убия някакъв посред бял ден на открито и бях открил начин да го ликвидирам от дистанция, от покрив, само с ножовете, без да стъпвам на земята или да се приближавам. Хубави времена. 1-2 години по-късно успях да отида в Италия, особено във Венеция и докато вървях из старата част, постоянно си мислех: "Бил съм тук. Това ми е много познато." Историческите факти, културата, цялостният вайб, които са успели да пресъздадат Ubisoft са си достойни за уважение и връщайки се назад, още предизивикват невероятни емоции. Не съм се връщал към играта, от около 10-на години и не знам, дали вече като млад възрастен, няма да ми се промени мнението (сигурно ще се, в някаква степен), но винаги ще ценя тези емоции и чувства около тази знаменита игра.

Аз вече съм го казвал. Star Wars: Knights of the Old Republic II: Sith Lords. Винаги съм имал едно наум за цялата развлекателна индустрия, кино, литература, гейминг и т.н. За мен не е важен просто ентъртеймънта, а да научиш нещо от това, което консумираш (явно това ми дава фън, защото го преживявам). И така се случи с KOTOR 2. Ако липсва трансформация у този, който възприема, значи нещото е просто едно от масовката.
При игрите е има по - тежки изисквания - геймплеят да държи. И го постигна, макар че горе долу беше същата като оригинала. От философските позиции няма нужда да разтягаме локуми, но просто като игране ми харесва, дори и със статичната система на хвърляне на зарчета, но изобилстваше от много умения, богат инвентар, моралната система, ъпгрейдване, възможност сам да си изработиш светлинен меч и да си търсиш частите, влиянието на главния герой към останалите и неговата харизма, освен класическите РПГ елементи, си имаше и психологическо РПГ. Това дори и в Mass Effect го нямаше по - късно чак до такава степен - влиянието върху твоя екипаж.

Mass Effect 2 за мен. Никога не съмсе вживявал повече в игра.Като чист геймплей съм се забавлявал повече с други игри,но като цялостно усещане,за мен това си остана най-любимата ми игра.

STALKER и на мен ми е силен кандидат, но може би Heroes III.

Не мога да кажа само една игра. Вече говорих за Shadow Man - играта коята най-много ме е филмирала, със атмосфера, саундтраци и всичко. Като много малък я цъках на PS1-цата, бях тотално сдухал от тази игра и не исках да излизам от нея. Луда работа. А играта е доста подценена, чак се очудвам че и направиха някакъв ремастър. Направо съм я сънувал тая игра, че съм в dead side и минавам през някакви тайни пътища, саундтраците ми седят на телефона и съм ги слушал докато пътувам през ноща с БДЖ-то, супер яко се връзваха... яки времена До ден днешен няма по-яка action adventure игра. Единственият и кусур според мен са само битките с враговете - има ги само за пълнеж, оръжията които се събират са колкото да ги има, може и да не се използват. Наблегнато е само на атмосферата и exploration елемента.

Ама както казах, не мога само една игра да кажа. Подобни историйки и трепети съм имал с GTA:SA, Soul Reaver, HL2, RTCW...

На първо мислене ми идва естествено Half-Life 1. Преигравал съм я много пъти. Беше невероятно изживяване. Звуковият дизайн, графиката, историята, левълдизайна, престрелките...
Но като се замисля може би като геймоопределяща ми е играта Lode Runner, която реално беше първата PC игра, която видях в живота си като бях някъде на 8 години (това е края на 80-те). Компютърът Правец 8, разбира се, монохромен зелен екран в работата на майка ми (канцелариите на един соц-завод). Бях някак си омагьосан първо от начина, по който се отваряше началния екран и после от мигащото човече. В началото не можех да я играя, отне ми доста време да се науча. Но все още много ясно помня и вероятно винаги ще помня момента, в който за първи път я видях. В този момент вече знаех, че геймингът ще е завинаги част от живота ми и така съм сега 34 години по-късно продължавам всеки ден да си геймя с удоволствие

Deus Ex определено. Иначе и аз съм почнал от Lode Runner, Moon patrol. Фен съм на шутърите и ги бях изиграл всичките - Doom, Half-Life, но направо щях да падна като видях плаващия мерник на пистолета на JC Denton. Страхотна атмосфера и музика!!! Още си я пускам докато работя понякога. Директно влизаш във филма! STALKER е играта, която съм играл най-много. Специално си поднових компютъра за да я играя нормално, голям фен съм на руската литература, а братя Стругацки са ми любимите писатели. Радва ме, че компания от тая част на света направи такава игра. Сигурен съм, че американци и англичани не могат да хванат част от чара на играта, но все пак Deus Ex е начело в класацията.

Ехеее, moon patrol...до толкова назад не бях стигнал, но да, вероятно кефът от първите аркадни игри е най-силен. То тогава аз трябва да кажа Space invaders

Аз съм почнал с Кадилаците и Golden Axe II "Revenge of The Death Adder", те бяха ключови за развитието ми като геймър. Но като се замисля, ВИНАГИ, ВИНАГИ, най-великата игра за мен е била само една - Max Payne 2: The Fall of Max Payne.
Едно време просто включвах играта, превъртах я и пак отначало- и безумен кеф като се реди комиксчето.. и Мона, разбира се, най-якия женски персонаж евър! Това беше първата игра, която съм играл, в която сменяш мъжки и женски персонаж при игра
"Маx Payne, dearest of all my friends"

Ехе,Max Payne. Първите две части са ми доста високо в личната класация,също и Mafia 1,Quake от 1 до 3,Unreal tournament,Return to Castle Wolfenstein,Tomb Raider(почти всички части),споменатия вече многократно STALKER, и тн. и тн. Наистина е трудно да избереш само една игра,но все пак винаги има една,която съвсем малко се отличава над другите.

П.С. Някой сеща ли се за една игрица с коли от 1995 или 1996(PC) беше,в която можеше да се дели екрана на две. С един приятел се скъсвахме да я играем,но някак си и забравих заглавието. Имаше бъгита и може би бяха малки колички,нещо като Revolt,но не съвсем.

На мен първата ми зарибявка беше със SEGA - Alex Kidd in Miracle world и After Burner - 87 г. След това 92 г. счупих ръката и докато другите са на училище, а аз не ходих, по цял ден играех Desert Strike - Return to the Gulf и TMTN: The Hyperstore Heist (костенурките са голям купон с компания). След това баща ми направи голямата грешка да купи PC 96 г. и първите две игри, които са се запечатали в главата ми, са Аpache Longbow и Delta Force. Сигурно имам поне по 1000 часа на двете. Ceaser 3 е другата стара игра, която и днес да я пусна пак ще ми е приятно да играя и една от първите, които ме зарибиха по икономически симулатори.

Caesar 3 буквално я играх миналия месец, с пача за висока резолючция играта изглежда перфектно.

И аз я държа на компютъра. Поигравам я като имам време, че като се отплесне човек. Сега съм на вълна Dune2. http://www.openra.net/ Върнах се 30 години назад.

@lyubo ако не е тайна какъв е този HD пач за Ceaser 3 и дали ще е съвместим с GOG версията ?
@brutef тоя Dune 2 1995 -96 година ли беше така бях зациклил на едно от последните нива с Атрейдите,че чак го сънувах как трябва да си наредя соник(мисля че така се казваха) танковете за да го мина

Да, съвместим е, аз на ГоГ го играя. Има също и за всички останали игри на Impression games - Pharaoh, Zeus, Middle kingdom...https://www.moddb.com/mods/caesar-3-full-hd