Adonai Atrophia - Ain Soph Aur - е моя трак. Не зная защо така го пуска, но на мен линка ми го отваря.
Като казах поредици, убити от Ubisoft, трябва да спомена Принца. Помня как още на времето го цъках на Нинтендото на дискета от пазара, а после като пуснах демото от един диск на РС мания на РСто си и челюстта почти удари бюрото
Chaos Theory ми е любимата стелт игра и до днес. Просто няма друга игра в поредицата, която да я задмине. Именно тя първо ме зариби по стелт жанра. А Принца го започнах с Two Thrones и след това се върнах да изиграя останалите. Може би, затова Троновете ми остана най-любима от всички части.
https://gnd-tech.com/2019/07/essential-mods-for-the-s-t-a-l-k-e-r-series/
^ За теб I guess.
И аз съм така с MGS. Единствените части с които съм прекарвал повече време са MGS3 и 5. 5-цата мисля, че е доста добра, защото използва по-модерни механики като система за прикритие, прицелване от 3-то лице и други неща, които я правят по-удобна. За сметка на това пък, след едно време става малко мудна и еднообразна, но все още добра. 3-ката ми харесва като тематика да оцеляваш в гората, да се храниш с каквото намериш, да си кърпиш раните, но механиките и контрола са доста остарели и неудобни. Много пъти съм я почвал на PS3-ката и съм я спирал след няколко часа, но пък сега я играя на Витата и е някак по-комфортно заради портативния фактор. Играя малко, оставя конзолата на бюрото, после се върна към нея в кенефа, примерно. Откъм история си е доста наситена, даже прекалено за моя вкус. Просто представата на един Японец (Коджима) за това как работят американските военни екшъни, само че с допълнителни японски нотки, които никога не са ми били по вкуса, колкото и да съм се опитвал да ги харесам. Интересна поредица е, с която имам Love-Hate връзка, но при всички случаи предпочитам Splinter Cell.